Системно нарушение на скоростта – делото беше срещу мен и съдът отмени лишаването ми от книжка – адвокат в София

Жалбоподател по делото: адв. Тодор Мангъров, Шуменска адвокатска колегия.

РЕШЕНИЕ

№ 26
гр. Тетевен, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов

при участието на секретаря Катя М. Христова като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно наказателно дело № 20234330200008 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0451-000873 от 18.10.2022 г. на началник-група при РУ на МВР – Ябланица.

Жалбодателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Фактологически е наложено наказание за системно превишаване на разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч, като се твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от същия закон. Твърди на първо място, че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния срок съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Налице е незаконосъобразност и поради неправилна квалификация на нарушението. Наказанието е наложено на основание чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, като наказващият орган се е позовал на 9 ел. фиша. Част от тях са за нарушения, извършени в населени места, а в наказателното постановление е посочено, че се санкционират нарушения, извършени извън населено място. Налице е и липса на системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. В два от приложените ел. фиша, в които е отразено нарушение – превишение на скоростта над 30 км/ч, не е посочен толеранс от 3 км/ч при измерването с техническото средство. Налице е и липса на изискуеми реквизити на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 – липсва отбелязване на номера на служебния автомобил, в който е било позиционирано техническото средство, както и началото и края на контролния участък. Не е посочена в наказателното постановление нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, тъй като собственик на управлявания от жалбодателя автомобил е лизингово дружество. Липсват доказателства за законосъобразно разполагане на знак В26, липсва технически преглед на мобилната система за видеоконтрол. Липсва сигнализация за поетапно намаляване на скоростта. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Жалбодателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата и по същество моли да бъде отменено изцяло обжалваното постановление.

Ответникът по жалбата – Началник-група при РУ на МВР – Ябланица, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена на съда, моли да бъде оставена същата без последствия и да се потвърди наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателя и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 63 ЗАНН, предвид момента на връчване на наказателното постановление и входиране на жалбата пред наказващия орган, като в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, предвид и приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България и удостоверение от 28.06.2021 г., издадено от Директор на ОД на МВР – Ловеч.

От писмените и гласни доказателства – показанията на св. В. Г. Г. и Ц. Г. Ц., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложена е ежедневна форма на отчет за извършена дейност от наряд при РУ на МВР – Ябланица и утвърден от Началника на РУ на МВР – Ябланица план за работа с технически средства, съгласно чл. 88 от Инструкция № 8121з-749/2014 г., през м. юни 2022 г. от служители на „Пътна полиция“ при РУ МВР – Ябланица, съгласно който на 10.06.2022 г., в периода от 09.45 ч. до 11.30 ч., в землище на град Ябланица, Ловешка област, на АМ „Хемус“, км 87.220, в посока за движение град Варна, било използвано техническо средство за видеоконтрол на скоростта TFR1-M № 607, заснемащо и записващо дата, точен час на нарушение (превишение на скорост) и регистрационен номер на лек автомобил (видно и от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, стр. 73 от делото).

В ежедневната форма за отчет на извършената дейност, в позиция 7-ма, е отразено заснето нарушение, извършено с автомобил с рег. № х. От приложения снимков материал от техническото средство (стр. 35 от делото) е видно, че нарушението е извършено в 10:37 часа, като превишението на разрешената скорост от 50 км/ч (ограничението) е с 40 км/ч.

От приложените данни за регистрацията (първоначална) на МПС с рег. № х се установява, че жалбодателят е вписан като ползвател на същото, а от приложени декларации по чл. 188 от ЗДвП се установява, че на дата 10.06.2022 г., в 10:37 ч., автомобилът е бил управляван именно от жалбодателя М.

От писмените материали по делото се установява, че на 17.06.2021 г. (вероятно се касае за техническа грешка при посочване на номера на годината на образуване) е била образувана преписка № 451р-8556 във връзка с извършеното нарушение на дата 10.06.2022 г.

По делото е приложено писмо от свидетеля Г. от дата 25.08.2022 година до началника на 05 РУ СДВР с искане за оказване на съдействие за установяване на лицето Т. С. М., ЕГН: **********, с адрес х или адрес по данните от информационната система на МВР за регистрация на МПС, в качеството му на ползвател на лек автомобил с рег. № х, с който е извършено нарушение на 10.06.2022 г., в 10,37 ч., на изход АМ „Хемус“ 87.220, и във връзка с чл. 188 от ЗДвП да попълни и подпише приложена към писмото декларация.

На 10.10.2022 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 114072 от свидетеля Г., в който като свидетели при съставяне на акта са вписани и свидетелите Ц. и К., в който е вписано извършено от жалбодателя на дата 10.06.2022 г. нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като текстово е отразено превишение на максимално разрешена скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак В26, отразено е превишение с 40 км/ч, констатирано и заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 607, извършено в Община Ябланица, изход от АМ „Хемус“ 87.220, в посока за движение към град Варна. В акта жалбодателят е вписал възражение, че не е налице системност при извършване на закононарушението.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 22-0451-000873 на дата 18.10.2022 година, с което за цитираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбодателя е наложена глоба в размер на 600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Постановлението е връчено на жалбодателя на дата 21.12.2022 година.

По делото са приложени от наказващия орган 10 броя електронни фиша за установени нарушения – превишение на въведени ограничения на скоростта, извършени както в населени места, така и извън населени места, с МПС с рег. № х и вписан собственик/ползвател жалбодателя М.

По искане на жалбодателя по делото са приложени материали по адм. преписка № 451р-8556/17.06.2021 г., данни за пътния участък, за който е посочено, че е извършено вмененото във вина на жалбодателя нарушение, протокол за извършено обучение на полицейски служители при РУ на МВР – Ябланица с радарен скоростомер, указания относно изпълнение на пътен контрол от автопатрул в обслужван район от РУ – Ябланица, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. и приложения/указания за работа със същото, писмо от АПИ с приложения – протокол за установяване на годността за ползване на строеж, разрешение за ползване № 1209/11.10.2019 г., касаещи пътния участък в района на нарушението, схеми.

При така описаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за частично основателна поради следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

При извършена служебна проверка се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление и прекратяване на образуваното срещу жалбодателя административнонаказателно производство.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник-група към РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица, видно от приложената заповед на министъра на вътрешните работи, както и удостоверение, издадено от директора на ОДМВР – Ловеч. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, което по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентно да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, предвид и т. 13.3 от цитираната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбодателя за неспазен давностен срок по чл. 34 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че нарушението е установено с техническо средство за видеоконтрол, нарушителят не е спиран в момента на извършване на нарушението, същият не е и собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Очевидно е, че нарушителят е открит/установен впоследствие, независимо от образуваната на същата дата преписка, като от докладната записка на св. Г. може да се формира изводът, че най-ранният момент на установяване/откриване на нарушителя е на дата 25.08.2022 година, когато е изготвено писмото до началника на 05 РУ СДВР. Данни за по-ранен момент на откриване на нарушителя не се съдържат в административната преписка. АУАН е съставен на 10.10.2022 г., като считано от дата 25.08.2022 г. не е изтекъл срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни и възраженията за липсата на доказателства за законосъобразно разполагане на знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта при движение на МПС в района на нарушението, за липсата на данни за технически преглед на мобилната система за видеоконтрол и за липса на сигнализация за поетапно намаляване на скоростта, предвид изпратените доказателства от АПИ и от Български институт по метрология.

Съдът намира за основателни възраженията на жалбодателя за неправилна квалификация на извършеното нарушение, респ. за липсата на системност по дефиницията на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.

Жалбодателят М. е санкциониран на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, съгласно който: когато нарушението по ал. 1, т. 4–6, ал. 2, т. 4–6 и ал. 3, т. 4–6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

За обосноваване на извода си за системност на извършеното от жалбодателя нарушение на дата 10.06.2022 година наказващият орган се позовава и прилага 10 броя електронни фиша, като в наказателното постановление всъщност се е позовал на 9 от тях. В същото време се сочи за нарушена норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 като основание за системността, т.е. превишаване на разрешена скорост ИЗВЪН НАСЕЛЕНО МЯСТО, като превишението е от 31 до 40 км/ч.

Приложените по делото и цитирани в атакуваното постановление ел. фишове касаят нарушения, извършени както в населено, така и извън населено място. Отделно от това, част от нарушенията извън населено място са за превишения със скорост по-малко от 30 км/ч.

Единствените релевантни към дадената от наказващия орган квалификация ел. фишове, с превишение извън населено място на скорост повече от 31 км/ч, са следните: ел. фиш серия К № 4536463 (стр. 19 от делото), ел. фиш серия К № 4480540 (стр. 20 от делото) и ел. фиш серия К № 4378055 (стр. 22 от делото).

Съобразно справката за нарушител-водач и отразеното в наказателното постановление, тези фишове са влезли в сила на следните дати: ел. фишове серия К № 4378055 и серия К № 4480540 – на дата 17.02.2022 година (на една и съща дата), а ел. фиш серия К № 4536463 – на дата 28.08.2021 година. Т.е. първият влязъл в сила ел. фиш за същото нарушение като извършеното на 10.06.2022 година е от дата 28.08.2021 година. По дефиницията на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, в периода от 28.08.2021 г. до 28.08.2022 година жалбодателят следва да е извършил най-малко 3 нарушения, за да е налице обективният признак „системност“ на извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Макар и фишове с номера 4378055 и 4480540 да са влезли в сила на 17.02.2022 година, то същите са издадени за нарушения, извършени на дати 11.10.2020 година и на 03.02.2021 година, т.е. преди влизане в сила на първия ел. фиш с № 4536463 за същото нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

След влизане в сила на първия фиш на дата 28.08.2021 г. единственото извършено от жалбодателя нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е това на дата 10.06.2022 година, за което е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Предвид изложеното, не е налице съставомерно нарушение по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, извършено от жалбодателя на дата 10.06.2022 година. Предвид обстоятелството, че решаващият състав приема, че същият е извършил нарушение, което покрива признаците на състава по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, то е налице основание по смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН за преквалифициране на нарушението и изменяване на обжалваното наказателно постановление, с налагане на глоба на жалбодателя в размер на 300.00 лева. По въпроса за преквалифициране на нарушението от районния съд – ТР № 8 от 16.09.2021 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0451-000873/18.10.2022 г., издадено от Началник-група в ОДМВР Ловеч, гр. Ябланица, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № АД114072 от 10.10.2022 г., с което на Тодор Славчев Мангъров, ЕГН: **********, от град х, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА административното нарушение от такова, съставомерно по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, в деяние, съставомерно по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, ОТМЕНЯВА наложените наказания „глоба“ в размер на 600.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“ и НАЛАГА на Тодор Славчев Мангъров, ЕГН: **********, от град х, административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Ловеч, по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение административнонаказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Тетевен: (п)

Решението е влязло в сила.