Издръжка на дете в чужбина – СГС увеличи издръжката от 750 на 1000 € с ежегодна индексация – адвокат в София

Процесуален представител на въззивника (детето, чрез неговата майка): адв. Тодор Мангъров, Шуменска адвокатска колегия.

РЕШЕНИЕ

№ 7757

гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия А.

Членове: Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100515055 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. А. Б., действаща като майка и законен представител на малолетния К. И. К., с която се обжалва решението от 21.10.2024 г. по гр.д. № 19386/2024 г. на Софийски районен съд (СРС), 86 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на въззивника от 750 евро на 2500 евро, считано от датата на исковата молба. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск за увеличение на месечната му издръжка, считано от датата на исковата молба.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. И. К. в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва като неоснователна и се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че по делото не е доказана необходимост от увеличаване на досегашния размер на месечната издръжка на малолетния му син.

В хода на въззивното производство въззиваемата страна развива съображения за недопустимост на атакуваното първоинстанционно решение, поради постановяването му от международно некомпетентен съд, като отправя искане за обезсилване на последното и за прекратяване на производството. При условията на евентуалност поддържа съображенията си за липса на необходимост у малолетния въззивник за увеличаване на присъдената му издръжка, с оглед доказаните доходи на неговата майка и законен представител.

Претендира разноски.

По допустимостта на производството :

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Неоснователно е становището на въззивника, че атакуваното решение на Софийски районен съд е недопустимо в обжалваната част, поради разглеждането на спора от международно некомпетентен съд, т.е при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост.

За да обоснове този свой извод въззивинят състав съобрази следното:

Приложим за определяне на международно компетентния съд да разгледа иска е Регламент (ЕО) №4/2009 г. относно компетентността, приложимото право, признанието и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

С оглед изложените твърдения на участниците в производството и ангажираните доказателства се установява, че страните са български граждани по произход, като последните имат трайно обичайно местопребиваване в Кралство Нидерландия. Понятието „обичайно местопребиваване” съдът тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва поспециално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07). Няма основания понятието „обичайно местопребиваване” по смисъла на чл.3 Регламент (ЕО) №4/2009 г. да се различава от даденото от Съда на ЕО тълкуване. От дадените с посоченото решение насоки при определяне на обичайното местопребиваване на физическите лица следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на държава-членка. Поради това и доколкото страните не спорят, а и по делото са ангажирани доказателства за това, че през последните години страните постоянно живеят в Кралство Нидерландия, където малолетният К. посещава учебно заведение, а родителите му работят, следва да се приеме, че обичайното им местопребиваване е имено на територията на тази държава –членка.

Член 3 от Регламент (ЕО) №4/2009 г. предвижда: „Компетентни по искове за задължения за издръжка в държавите членки са: а) съдът по обичайно местопребиваване на ответника, или б) съдът по обичайно местопребиваване на взискателя, или в) съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за гражданското състояние на лицата, когато искът за издръжка е акцесорен спрямо този иск, освен ако компетентността не се основава единствено на гражданството на едната от страните, или г) съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка е акцесорно спрямо този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните“.

Регламент обаче предвижда и два вида пророгация на общата компетентност по чл.3 – изрична (чл. 4) и мълчалива (чл. 5).

В чл.5 на Регламент (ЕО) №4/2009 г. е уредена т.нар. мълчалива пророгация на компетентност, като посочва, че освен в случаите, когато компетентността произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е съдът на държава-членка, пред който се явява ответникът, какъвто е настоящия случай. Това правило не се прилага, ако ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда.

Мълчаливата пророгация (чл.5), за разлика от избора на съд по чл. 4, е приложима и в случаите на спор относно задължение за издръжка на дете, ненавършило осемнадесет години. В този смисъл компетентността, основана на явяване на ответника има по-широк обхват на действие от изричното предоставяне на компетентност. В случая ответникът и въззиваема страна в производство И. К. не само, че не е оспорил компетентността на българския съд след като е получил исковата молба с приложенията, но е ангажирал адвокат, който да го представлява по делото пред българския съд, подал е отговор по исковата молба, с който, а и в хода на първоинстанционното производство не е оспорил международната компетентност на сезирания съд (чл. 5, изр. 2), като не е сторил това и чрез конклудентни действия. Точно обратното, в отговорна на исковата молба е застъпил изрично становище за допустимост на предявения иск и го е оспорил само по размер (изявления, които следва да се третират като приемане компетентността на сезирания съд). Освен фактическото явяване в открито съдебно заседание, на каквото съдът приравнява участието чрез упълномощен представител, ответникът е извършил и процесуални действия с цел защита срещу исковата молба. В своята практика относно тълкуването на правилата за мълчаливо учредяване на компетентност по граждански и търговски дела СЕС приема, че оспорването на международната компетентност не може да се прави след извършването на такова действие, което според процесуалното право на сезирания съд се счита за начало на защитата, поради което и според настоящият съдебен състав възражение за липса на международна компетентност на сезирания съд, след този момент е преклудирано и не може да се прави, още по –малко в хода на въззивното производство.

Или, в случая международната компетентност на българския съд да разгледа и да се поразнесе по иска на малолетния К. И. К., действащ чрез неговата майка и законен представител М. А. Б., срещу неговия баща И. И. К. за увеличение размера на присъдената с влязло в сила решение по гр.д.№ 31280/2016 г. на СРС, ГО, 89 състав, месечната издръжка от 750 евро на 2500 евро, считано от 05.04.2024 г. (датата на исковата молба) произтича от нормата на чл.5 от Регламент (ЕО) №4/2009 г., като съд, пред който се явява ответникът, без да повдигне възражение за липса на компетентност.

В тази връзка следва да се посочи, че целта на Регламент (ЕО) №4/2009 г. е да се защитят интересите на взискателя по вземания за издръжка, считан за по-слабата страна по иск относно задължение за издръжка. Уредбата на пророгацията на компетентност по тези дела цели именно максимална закрила на интересите на нуждаещите се от издръжка, и поради тази причина им е предоставен достъп до няколко възможни съдилища на държави – членки, за да се защитят по-добре интересите си, т.е тези алтернативи са дадени с оглед облагоприятстване на достъпа до съд на по-слабата страна.

При това положение Софийски районен съд е бил местно и родово компетентен да разгледа и да се произнесе като първа инстанция по иска за увеличаване размера на присъдена месечна издръжка, дължаща се от родител на ненавършилото пълнолетие негово дете.

С решението от 21.10.2024 г. по гр. д. № 19386/2024 г. Софийски районен съд, 86 състав, е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на М. А. Б., действаща като майка и законен представител на малолетния К. И. К., за увеличаване на определената месечна издръжка на малолетното дете от 750 евро на 2500 евро, считано от 05.04.2024 г., а за периода от 01.08.2022 г. до датата на исковата молба го е приел за недопустим, като е приложил българското материално право.

Решението в частта, в която исковата претенция е приета за недопустима не е обжалвано от страните и като такова е влязло в сила, поради което не е предмет на въззивно разглеждане.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

По делото, както бе посочено е установено по безспорен начин, че както претендиращия издръжката малолетен и неговата майка, така и дължащият издръжката баща са български граждани, с обичайно местопребиваване в Кралство Ниделрандия. При това положение приложимото право следва да се определи съобразно чл. 15 на Регламент (ЕО) №4/2009 г., препращащ на свой ред към Хагския протокол от 23.11.2007 г. относно приложимото право към задълженията за издръжка.

В чл. 3 от Протокола се определя общият критерий за определяне на приложимото право към задължения за издръжка, а именно, че задълженията за издръжка трябва да се уреждат от правото на държавата (включително на недоговаряща държава в съответствие с чл. 2 от Протокола) по обичайното местопребиваване на взискателя. Този критерий има за цел да осигури възможно най-голяма защита на взискателя на издръжката, тъй като е найтясно свързан със ситуацията на взискателя на издръжката и „съответно се оказва най-подходящо за уреждане на конкретните проблеми, с които кредиторът по издръжка може да се сблъска“. Прилагането на правото на държавата на обичайно местопребиваване на взискателя дава възможност да се осигури най-тясна връзка с взискателя на издръжката и да се установят действителните му нужди. В Протокола не е дадено определение на понятието „обичайно местопребиваване“, поради което и както бе посочено по –горе може да се направи позоваване на критериите, предоставени от Съда на ЕС във връзка с тълкуването на „обичайното местопребиваване“, дадено в регламенти „Брюксел IIa“ и Брюксел IIб“. Въпреки, че обичайното местопребиваване на взискателя е основният критерий на привързване за определяне на приложимото право, чл. 3 от Протокола има ограничено приложно поле, тъй като се прилага само ако в Протокола не е предвидено друго. Общата норма, предвидена в чл. 3 от Протокола се прилага като основно правило само за ограничени категории взискатели на издръжка (напр. баби и дядовци, роднини по съребрена линия роднини по сватовство и други пълнолетни лица, свързани с родствени връзки и попадащи в обхвата на Протокола, посочен в член 1, параграф 1), като са предвидени специални разпоредби за деца, съпрузи и други категории взискатели на издръжка предполага. Така в чл. 4 от Протокола се определят специални норми в полза на определени категории взискатели, за които се счита, че заслужават особено висока степен на защита. Тези отношения се характеризират с тясна родствена връзка между взискателя и длъжника на издръжката, като например отношенията между родители и деца, какъвто е настоящия случай. Чл. 4 от Протокола е приложим за задължения за издръжка на родители спрямо техните деца. Нормите, съдържащи се в чл. 4 от Протокола в определени случаи представляват дерогация от общия принцип, че задължението за издръжка се урежда от правото на държавата по обичайното местопребиваване на взискателя на издръжката, с цел да се създаде поблагоприятен режим. Въпреки това, доколкото в случая както взискателя, така и длъжника са с обичайно местопребиваване в Кралство Ниделрандия, но взискателят е избрал да сезира българския съд, а длъжникът е приел компетентността на последния, приложимото право при съобразяване на разпоредбата на чл.4, параграф 2, следва да се определя съгласно чл.3, параграф 1 от Протокола, тъй като по силата на това право кредиторът може да получи издръжка, макар и съдът и приложимото право да не са едни и същи.

Съобразявайки посочените разпоредби и с оглед данните по делото, настоящият съдебен състав намира, че приложилото в случая право е правото на Кралство Ниделрандия (правото на обичайното местопребиваване на взискателя, което в случая съвпада с обичайното местопребиваване и на длъжника към момента, в който сезираният български съд е приканен да се произнесе по задължението за издръжка), независимо и от това, че първоначалната издръжка е присъдена от български съд.

В тази връзка следва да се посочи, че обхватът на приложимото право е определен от чл. 11 от Протокола, в който се посочва кои аспекти се уреждат от приложимото право – съществуването на задължението за издръжка и определянето на длъжника; степента, в която взискателят може да предяви иск за издръжка с обратна сила; основата за изчисляване на размера на издръжката, както и индексация; лицето, което има право да предяви иск за и з д р ъ ж к а , като се изключат въпросите относно процесуалната правоспособност и процесуалното представителство; давност или преклузивни срокове; размера на задължението на длъжника по вземане, произтичащо от задължение за издръжка в случаите, в които публична институция иска възстановяване на помощи, предоставени на взискателя вместо издръжка. Материалноправна норма за определяне на размера на задължението за издръжка е чл. 14 от Протокола, целта на която е да се осигури справедливо прилагане на нормите за определяне на задълженията за издръжка, като се търси баланс между конфликтни интереси. В тази разпоредба се посочва, че независимо от разпоредбите на приложимото право, при определянето на размера на издръжката компетентният орган трябва да вземе предвид нуждите на взискателя и финансовите възможности на длъжника, както и всички компенсации, предоставени на взискателя вместо редовните плащания по вземанията за издръжка.

Прилагането на неправилно материално право (в случая българското) от страна на районният съд е нарушение на материалния закон водещо до неправилност на постановеното решение, поради което и въззивният съд е длъжен служебно да установи и приложи ниделранското право, дори и ако страните не са го доказали, и да реши спора по същество.

Настоящият съдебен състав, ползвайки официални източници на правото на Кралство Нидерландия, намира, че приложими в случая са нормите на Гражданския кодекс на Нидерландия (Burgerelijk Wetboek – BW) основното право, което урежда задължението за издръжка и по специално Книга 1 (Boek 1) „Лично право и семейство“ ( https://wetten.overheid.nl/BWBR0002656/2025-07-05 ).

В чл.392, параграф 1 от Дял 17 „Издръжка“, Раздел 1 „Общи разпоредби“ на Гражданския кодекс на Нидерландия, Книга 1, са посочени лицата, които са длъжни да предоставят издръжка въз основа на кръвна или брачна връзка, между които са родителите към техните малолетни и непълнолетни лица. Това задължение на родителите съществува и към техните деца, посочени в чл.395 а, § 1, съгласно която норма родителите са длъжни да осигуряват разходите за живот и образование на своите пълнолетни деца, които не са навършили двадесет и една години. При определяне на размера на издръжката, дължима от кръвни и брачни роднини по закон, се вземат предвид, от една страна, нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и от друга страна, платежоспособността на лицето, задължено да плаща (чл.397, параграф 1 ). Ако няколко кръвни или роднини по роднинска линия са задължени да осигуряват издръжка за едно и също лице, всеки от тях е задължен да внесе част от сумата, изисквана от лицето, имащо право на издръжка. При определянето на тази част се вземат предвид платежоспособността на всяко лице и роднинското му отношение към лицето, имащо право на издръжка (чл.397, параграф 2 ). Ако лице, което е длъжно да осигурява издръжка, не е в състояние да осигури необходимите средства, съдът може да разпореди то да приеме в дома си кръвния роднина или роднината по сватовство, на когото е длъжно да осигурява издръжка, и да му осигури там необходимото (чл.398, параграф 1), като съгласно чл.398, параграф 2 родителите винаги имат право да поискат от съда да им позволи да изпълняват задължението си за издръжка на нуждаещото се пълнолетно дете по начина, описан в първия параграф. Наред с това в нидерланския граждански кодекс, в чл. 399 е предвидена възможност съдът да намали задължението на кръвните и брачните роднини за издръжка въз основа на поведение на лицето, имащо право на издръжка, така че предоставянето на издръжка не може разумно да се изисква или не може да се изисква изцяло; без да се засягат разпоредбите на следващия раздел относно осигуряването на разходите за грижи и възпитание на малолетни и непълнолетни деца и доведени деца. Ако едно лице е длъжно да осигурява издръжка на две или повече лица и средствата му са недостатъчни, за да я осигури изцяло на всички тях, неговите деца и доведени деца, които все още не са навършили двадесет и една години, имат предимство пред всички останали кредитори на издръжка, а неговият съпруг/съпруга, бивш съпруг/съпруга, регистриран партньор, бивш регистриран партньор, родители и деца и доведени деца, които са навършили двадесет и една години, имат предимство пред неговите зетьове и свекъри/свекъри (чл.400, параграф 1), като споразумения за отказ от издръжка, съгласно чл.400, параграф 2 са нищожни. Съгласно разпоредбата на чл.401, параграф 1 съдебно решение или споразумение за издръжка може да бъде изменено или отменено с последващо съдебно решение, ако поради промяна в обстоятелствата то впоследствие престане да отговаря на законовите изисквания. Предходното изречение не се прилага за искане за изменение на срок, определен от съда съгласно член 156, параграф 3 или член 157, параграф 7, или включен в споразумение, посочено в член 158 . Срокът, определен от съда въз основа на член 156, трети параграф или член 157, седми параграф , или включен в споразумение, посочено в член 158, може да бъде променен по искане на един от бившите съпрузи или бивши регистрирани партньори в случай на такава съществена промяна в обстоятелствата, че от молителя не може да се изисква непроменено запазване на срока съгласно стандартите за разумност и справедливост Удължаване не е възможно, ако съдът е решил така съгласно член 157, параграф 7. Член 157, параграф 7, второ и трето изречение се прилагат mutatis mutandis към искане за удължаване (чл.401, параграф 2). Страните могат да се споразумеят писмено, че първото изречение на първия параграф се прилага към искане за изменение на клауза, включена в споразумение, както е посочено в член 158 (чл.401, параграф 3). Съдебно решение относно издръжка може да бъде изменено или отменено и ако от самото начало не е отговаряло на законовите стандарти, тъй като е било основано на невярна или непълна информация (чл.401, параграф 4). Споразумението за издръжка може да бъде изменено или отменено и ако е сключено при грубо неспазване на законовите норми (чл.401, параграф 5). Според чл. 402, параграф 1 съдията, който определя, променя или отменя размера на издръжката, определя и датата, от която тази сума става или престава да се дължи. Когато определя сума, съдията определя и дали тя трябва да се плаща седмично, месечно или тримесечно ( чл.402, параграф 2). Ако към деня, в който решението може да бъде изпълнено, вече е настъпил падеж на повече от една вноска или трябва да бъде изплатена повече от една вноска, съдът може да разреши и плащане на вноски (чл.402, параграф 3). Съгласно чл.402а размерите на издръжката, определени със съдебно решение или споразумение, се коригират ежегодно по силата на закона с процент, определен от нашия министър на правосъдието, който, при спазване на разпоредбите на трети и четвърти параграф, съответства на процентната разлика между индексната стойност на заплатите към 30 септември на всяка година и съответната индексна стойност през предходната година. Изменението ще влезе в сила на 1 януари след датата, посочена в първия параграф. Решението за определяне на процента ще бъде публикувано в „Държавен вестник“ (чл.402 а, параграф 2). Обща административна мярка определя какво се разбира под цифра на индекса на заплатите (чл.402 а, параграф 3). Процентната промяна в размера на помощите за издръжка може да се закръгли до най-близката десета от процента. Ако вторият или следващият знак след десетичната запетая на процентната разлика, посочена в първия параграф, е пет, тези цифри се закръгляват надолу (чл.402 а, параграф 4). Автоматичното изменение може да бъде изключено изцяло или за определен период по съдебно решение или споразумение. Може също така да се уговори как размерът на издръжката ще се коригира периодично, освен по силата на закона (чл.402 а, параграф 5 ). В решението, в което се прилага второто изречение на предходния параграф, както и след това, съдът може да издаде разпоредби относно начина и сроковете, в които лицето, задължено да получава обезщетения, трябва да предостави информация на лицето, имащо право на обезщетения, с цел определяне на промяната в размера на издръжката. Тези решения могат да бъдат издадени и впоследствие изменени по искане на лицето, задължено или имащо право на обезщетения (чл.402 а, параграф 6). Изключването на изменението по силата на закона може да бъде отменено със съдебно решение. Доколкото се отнася до изключване, при което не е приложено второто изречение на пети параграф, отмяната може да се извърши само в случаите, посочени в член 401 от тази книга (чл.402 а, параграф 7). Принудителното изпълнение на изпълнителен титул относно плащането на издръжка се извършва в съответствие с измененията по силата на закона, влезли в сила към момента на принудителното изпълнение, или в съответствие с измененията, направени в съответствие с второто изречение на петата алинея на този член (чл.402 а, параграф 8). Не се полага обезщетение за период, надвишаващ пет години към момента на подаване на заявлението (чл.403).

Съгласно чл.404, параграф 1 родителите са длъжни да осигуряват разходите за грижи и възпитание на малолетните си деца според възможностите си. Същото задължение съществува и за доведения родител в случая на член 395 от тази книга (чл.404, параграф 2) . Ниделранският закон предвижда още, че искане по чл.394 може да бъде подадено от името на непълнолетно дете от лицето, което упражнява родителски права над детето. родителят и настойникът не се нуждае от разрешението, посочено в чл.349, параграф 1 и параграф 2 (Чл.406а).

В случая, отправеното до съда искане е да се увеличи определената на детето К. издръжка от 750 евро на 2500 евро, която да се изплаща ежемесечно, считано от дата на подаване на исковата молба, поради изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка. Като изменени обстоятелства са посочени – изминалото време, през което детето значително е израснало, с което са се увеличили и разходите му за храна, режийни разходи (вода, отопление, газ, електричество и интернет), за здравеопазване, за посещение на извънкласни занимания (курсове по плуване и китара) и др. Наред с това се твърди, че майката М. А. Б. и детето К. И. К. живеят под наем в Нидерландия, където живее и бащата И. И. К., като последният работи в Кралство Нидерландия, в международна организация (…) и реализира месечни доходи от работна заплата в размер на над 10 000 евро месечно.

Бащата, както бе посочено, в отговора на исковата молба е застъпил становище за допустимост на предявения иск за увеличаване на издръжка, дължаща се от родител на малолетно дете, признал е, че за изминалите около седем години от първоначалното определяне на издръжката нуждите на детето са нараснали, но въпреки това издръжка в размер на 750 евро била напълно достатъчна за да покрие тези нараснали нужди. Отделно от това е посочил, че претендираният размер на издръжката от 2500 евро месечно е прекомерно висок, несъобразен с условията на живот и с възможностите и материалното състояние на дължащия издръжката родител. Навел е твърдения, че майката възпрепятства контактите му с детето и въпреки, че живеят в една и съща държава определения му с бракоразводното решение режим на лични контакти с К. не се изпълнява. Признал е, че работи в Нидерландия. Поискал е исковата претенция да бъде отхвърлена, а в условията на евентуалност, в случай, че съдът намери за основателно издръжката да бъде увеличена по размер е поискал увеличението да бъде постановено от датата на подаване на исковата молба.

От събраните пред двете инстанции доказателства се установява, че малолетният К. И. К. е роден на … г., а негови родители са М. А. Б. и И. И. К., и тримата български граждани.

Не е спорно по делото, че родителите М. А. Б. и И. И. К. нямат друго дете освен роденото от прекратения им брак дете К. И. К..

Бракът между родителите на малолетния К. е прекратен с влязло в сила на 23.01.2017 г. решение, постановено по гр.д.№ 31280/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 89 състав, поради сериозно и непоколебимо тяхно взаимно съгласие. С бракоразводното решение е утвърдено споразумението между М. А. Б. и И. И. К. по чл.51 от СК, като упражняването на родителските права по отношение на детето К. И. К. са предоставени на майката при която е определено и местоживеенето на детето. На бащата е определен режим на лични контакти с детето, който да се осъществява само на територията по местоживеене на детето, и по силата на който бащата има право да вижда и взема детето при себе си, както следва : до навършване на седем годишна възраст на детето – всяка втора събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа в присъствието на майката или посочено от нея лице, а след навършване на седем годишна възраст от детето – всяка втора събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, в присъствието на майката или посочено от нея лице със задължението на бащата да взема и връща детето от и в дома на майката. Бащата се е задължил да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 750 евро, платима от първо до пето число на месеца, за който се отнася, считано от 09.06.2016 г. по банков път по представена от майката банкова сметка, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Наред с това бащата се е задължил да заплати на малолетния си син, чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време, а именно за времето от 01.01.2016 г. до 09.06.2016 г. в общ размер от 4500 евро, от която ще се приспадне платената от бащата на майката сума в размер на 1956 евро.

Или, установено е, че на майката са предоставени родителските права, т.е тя притежава изключителните родителски права и при нея живее детето, като определеното на бащата време за лични контакти е значително стеснено и сведено до две съботи в месеца за по няколко часа.

Установява се също така, че майката на малолетния К. М. А. Б. е служител в агенция на Европейския съюз (…).

Представени са доказателства за нетно месечно трудово възнаграждение на майката в размер на около 5000 евро към 2024 г. Майката и детето живеят в жилище под наем, последният в размер на около 2000 евро месечно към 2024 г..

Малолетният К. се установява, че е ученик в … училище, като разходите за училищните такси и частните транспортни такси се заплащат от работодателя на майката. Работодателят на майката не поема други училищни разходи на детето, например за училищни екскурзии, книги, учебни материали, обяд и т.н. Наред с това се установява, че детето е посещавало извънучилищна грижа за което майката е заплащала по 498.12 евро месечно, посещавало е и продължава да посещава извънкласни занимания, като курсове по плуване и китара и др., които също се заплащат допълнително от майката.

От приетия във въззивното производство по делото Доклад на Съвета за закрила на детето (RvdK ) към Министерството на правосъдието и сигурността на Кралство Нидерландия, актуален към 15.05.2025 г., се установява, че детето и майката живеят в … квартал, както и че в същия град живее и бащата, но от повече от една година последният не се е виждал със сина си. В доклада е посочено, че майката работи на пълен работен ден, като заплата й е около 5500 евро (за което по делото са представени и допълнителни доказателства) . Наемът за жилището, в което живеят майката и детето е в размер на 2100 евро, без в тази сума да се включват разходите за газ, вода, електричество и застраховка. Отразено е, че К. посещава … училище, като работодателят на майката праща разходите за това училище. Разходите, които майката има за училището са разходи за детска градина на стойност 20 евро на седмица. Посочено е, че К. посещава уроци по плуване (веднъж седмично за 120 евро), уроци по китара (веднъж седмично, за 200 евро на месец) и тенис на маса (веднъж седмично, за което майката до дата 15.05.2025 г. е платила веднъж 250 евро), за което по делото са ангажирани писмени доказателства), и е добавено, че детето е включено в списъка на чакащите за уроци по шахмат, но към момента на проверката не е бил известен размера на разходите свързани с това. Детето вече не ходело на извънкласна грижа, защото не му харесвало там, като грижите за него, когато майката била на работа към момента се поемали от дядото по майчина линия, който бил пенсионер и към момента на проучването оказвал помощ на майката в грижите за детето. [Заличено – данни за здравословното състояние на детето.]

Доходите на бащата останаха недоказани по делото, поради отказа на последния да съдейства за изясняването на това обстоятелство. Въпреки задължението от съда, бащата не представи доказателства за доходите си. Последният обаче не е оспорил твърденията, че работи в Кралство Нидерландия, в международна организация (…), като в открито съдебно заседание пред въззивният съд, проведено на 12.03.2025 г., пълномощника му адв.А. е потвърдила тази информация. Бащата не е оспорил и твърдението в исковата молба, че месечните му доходи към момента на сезирането на българския съд са в размер над 10 000 евро, поради което и доколкото по делото не са ангажирани доказателства, от които това твърдение да се опровергава, съдът приема за доказано, че последният реализира нетни трудови доходи именно 10 000 евро на месец. Фактът, че бащата не е предоставил достатъчна информация за своето (финансово) положение, е негова отговорност и риск. Отделно от това бащата не е обосновал с изчисление вноската за издръжка, която според него би била достатъчна да покрие нарасналите нужди на детето, които на практика той не оспорва.

При тези фактически данни, въззивеят съд приема, че са налице изменени обстоятелства, които налагат издръжката на малолетния К., дължима от неговия баща да бъде увеличена по размер. Към момента на определяне на месечната издръжка от 750 евро с решението по гр.д.№ 31280/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 89 състав, влязло в сила на 23.01.2017 г., детето К. е било на една година и все още е живяло в Бългапия, а към момента е на почти 10 години. През изминалия период от девет години ищецът – въззивник в настоящото производство е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване, здравеопазване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Издръжка в досегашния размер от 750 евро месечно, с оглед настоящата десет годишна възраст на детето и неговото здравословно състояние, съдът намира за неадекватна на потребностите му, свързани с условията на живот, неговото начално обучение, нуждите му от облекло, специални обувки, учебници и помагала, здравеопазване и профилактика, като отчита и това, че нуждите на подрастващите, са големи в периода на развитието им, защото децата бързо растат и оттам – бързо и съществено се увеличават и нуждите им.

Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.

Настъпилата, след постановяване на решението по гр.д.№ 31280/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 89 състав, промяна в обстоятелствата, означава, че би било неприемливо според стандартите за разумност и справедливост да се задължи родителят, задължен да плаща издръжка, да спазва посоченото решение. Освен това, родителите са задължени да поемат разходите за издръжка, отглеждане и образование на совите деца, съобразно доходите и потребностите. К., с оглед възрастта си (10 години) е дефинитивно неработоспособен, поради което има право на издръжка от родителите си.

Съгласно чл. 401, § 1, книга 1 от Гражданския кодекс на Нидерландия (BW), съдебно решение или споразумение относно издръжката на дете може да бъде изменено, с последващо съдебно решение, ако поради промяна в обстоятелствата то вече не отговаря на законовите. Тази именно разпоредба от Граждански кодекс на Нидерландия (BW), следва да намери приложение в случая. Липсват твърдения, а и доказателства, че утвърденото с решението по гр.д.№ 31280/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 89 състав, влязло в сила на 23.01.2017 г., споразумението между родителите на К., според което бащата трябва да му заплаща 750 евро на месец, е сключено при грубо пренебрежение на законовите критерии. В този случай изменение по чл.1:401, § 5 от Гражданския кодекс на Нидерландия (BW) не е възможно.

При изчисляване на издръжката за дете, следва да се вземат предвид разходите за детето (нуждите), както и да се определи нетният разполагаем доход на всеки от родителите. Разполагаемият месечен доход на майката, както бе посочено, съдът приема, че е около 5500 евро, което води до месечна нужда от 1100 евро. За разполагаем месечен доход на бащата съдът е приел 10 000 евро месечно и спрямо него оценява нуждите на детето на 2 000 евро. Така въз основа на разполагаемите доходи на родителите, съдът ще оцени текущата нужда на детето К., като вземе средната стойност между 1100 и 2000 евро на месец. Това означава, че съдът приема, че нуждата на детето в момента е 1550 евро на месец, от които бащата следва да поеме по-голям дял от издръжката, с оглед даваната от майката издръжка в натура при съвместното живеене с детето, като бъде съобразено и обстоятелството, че през последната повече от година бащата не е полагал грижи в натура за сина си, т.е бащата да компенсира преките грижи за детето на майката с по-голямо финансово участие.

С оглед на гореизложеното, настоящият въззивен състав приема, че бащата трябва да плаща издръжка на сина си К. в размер на 1000 евро на месец, т.е издръжката на детето К., дължима от бащата следва да бъде увеличена от 750 евро месечно на 1000 евро месечно, считано от 05.04.2024 г. (датата на подаване на исковата молба в съда). Наред с това, съдът намира за необходимо служебно да приложи чл. 1:402 a от Гражданския кодекс на Нидерландия (BW), считано от 1 януари 2026 г. Цитираната норма съдът тълкува в смисъл, че годишното индексиране на сума за издръжка, определена със съдебно решение, се отнася до периода след решението, с което е определен или изменен размерът на дължимата издръжка. Дори ако съдът определи или измени размера на дължимата издръжка, считано от дата, предхождаща датата на неговото решение, годишното индексиране съгласно член 1:402а от Нидерландския граждански кодекс се извършва само за периода след това решение. Така въззивният съд, който изменя дължимата от бащата на детето К. издръжка от 750 евро на 1000 евро месечно, считано от издръжката на детето К., 05.04.2024 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), следва да постанови сумата за издръжка да се увеличава ежегодно на основание чл. 402а, § 1 от книга 1 от Гражданския кодекс на Нидерландия, считано от 01.01.2026 г., като за яснота на страните следва да бъде отбелязано, че индексацията се дължи автоматично всяка година от първи януари без да е нужен иск, въз основа на процент, определян ежегодно ат министъра на правосъдието на Кралство Нидерландия.

По изложените по –горе съображения решението от 21.10.2024 г. по гр.д. № 19386/2024 г. на СРС, 86 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на въззивника от 750 евро на 2500 евро, считано от датата на исковата молба, като неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което на основание чл. чл. 401, § 1, книга 1 от Гражданския кодекс на Нидерландия (BW) издръжката на детето К., дължима от неговия баща да бъде увеличена от 750 евро месечно на 1000 евро (равняващи се на 1 955.83 лева по фиксинга на БНБ) месечно, считано от 05.04.2024 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като бъде постановено прилагане на законната годишна индексация по чл. 402а, § 1 от книга 1 от Гражданския кодекс на Нидерландия (BW), считано от 1 януари 2026 г. Исковата претенция в останалата й част и за разликата до пълния предявен размер от 2500 евро месечно следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Върху увеличения размер на издръжката въззиваемата страна И. И. К. издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 704.10 лева по сметка на СГС.

Въпреки изхода на спора на ищеца – въззивник в настоящото производство не се дължат разноски съобразно уважената част на иска за първоинстанционното производство, защото по делото липсват каквито и да е доказателства последният реално да е сторил такива. На ответника – въззивник в настоящото производство, който е доказал действително сторени разноски за първоинстанционното производство в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, се следват разноски за първата инстанция, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 428.70 лева (чл.78, ал.3 ГПК), поради което и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за сумата над 428.70 лева до присъдените 500 лева.

Въпреки изхода на спора на въззивника –ищец в първата инстанция не се следват разноски и за въззивната инстанция, поради липса на доказателства за действително сторени такива.

Разноски за въззивната инстанция се претендират и от въззиваемата страна – ответник в първата инстанция. Въззиваемият е доказал разноски за въззивната инстанция в размер на 3500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание, проведено на 17.11.2025 г. въззивникът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия в настоящата инстанция, според настоящият съдебен състав претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да бъде намален до размера от 500 лв. – справедлив и подходящ с оглед особеностите на делото и положения то адвоката труд, от които съобразно отхвърлената част на исковата претениця на въззивникът се следват 428.70 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 18952 от 21.10.2024 г. , постановено по гр. д. № 19386/2024 г. на Софийски районен съд, 86 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на детето К. И. К. от 750 евро на 2500 евро, считано от 05.04.2024 г., както и в частта за присъдените в полза на И. И. К. разноски за разликата над 428.70 лева до 500 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решението по гр.д.№ 31280/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 89 състав, влязло в сила на 23.01.2017 г., в полза на К. И. К. месечна издръжка от 750 евро, на основание чл. 401, § 1, книга 1 от Гражданския кодекс на Нидерландия (BW), като:

ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете К. И. К., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител М. А. Б., ЕГН **********, още 250 евро месечна издръжка (или общо 1000 евро месечно, равняващи се на 1 955.83 лева по фиксинга на БНБ), считано от 05.04.2024 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, която издръжка от 1000 евро да се ИНДЕКСИРА, считано от 01.01.2026 г. съобразно законната годишна индексация по чл. 402а, § 1 от книга 1 от Гражданския кодекс на Нидерландия (BW), като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част и за разликата до пълния предявен размер от 2500 евро месечно.

ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 704.10 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител М. А. Б., ЕГН **********, да заплати на И. И. К., ЕГН **********, сумата в размер на 428.70 лева – разноски за въззивната инстаниця. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________