В тази статия адвокат Тодор Мангъров от адвокатска кантора в София разказва за дело за давност на дълг, в което кредиторът беше принуден да признае иска.
Накратко: С Решение № 14901 от 24.07.2026 г. по гр.д. № 42272/2024 г. Софийският районен съд, 171 състав, призна за установено, че нашият клиент не дължи на „Орбико България“ ЕООД 23 289,23 лв. главница, 10 239,39 лв. лихви и 298 лв. разноски – общо около 17 338 €, които частен съдебен изпълнител събираше от 2011 г. Вземанията са погасени по давност. Решението е постановено при признание на иска – кредиторът сам призна, че искът ни е основателен.
Много хора години наред живеят със запор и с изпълнително дело за стар дълг, без да знаят, че кредиторът отдавна е изгубил правото да го събира. Давността на дълга не се проверява служебно – тя трябва да бъде заявена пред съда. Точно това направихме за нашия клиент.
Делото: дълг от 2011 г., който съдебният изпълнител продължаваше да събира
През 2011 г. в полза на „Орбико България“ ЕООД, тогава с наименование „Кавен Орбико“ ЕООД, беше издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1140/2011 г. на Софийския районен съд за главница от над 23 000 лв. със законната лихва и разноски. Образувано беше изпълнително дело при частен съдебен изпълнител. Последното годно изпълнително действие – наложен запор – беше извършено на 04.08.2011 г. След това в продължение на години не беше извършено нито едно валидно изпълнително действие, а изпълнителното дело продължаваше да виси над клиента.
Предявихме отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК с искане съдът да установи, че клиентът не дължи вземанията, защото те са погасени по давност.
Как накарахме кредитора да признае иска
В отговора си на исковата молба „Орбико България“ ЕООД оспорваше иска и твърдеше, че давността многократно е била прекъсвана. Ние проследихме изпълнителното дело действие по действие и показахме, че след запора от 04.08.2011 г. няма нито едно валидно изпълнително действие, което да прекъсне давността. Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва само с реални изпълнителни действия, а когато в продължение на две години не е поискано изпълнително действие, изпълнителното дело се прекратява по право. Петгодишната давност за вземането изтече на 04.08.2016 г.
Пред тези доказателства кредиторът нямаше аргументи. С молба от 12.03.2026 г. „Орбико България“ ЕООД призна иска и поиска съдът да постанови решение при признание. Съдът уважи иска изцяло по чл. 237 ГПК.
Защо признанието на иска е голям успех
Голямо дружество с юридически отдел рядко признава иск – особено след като вече е заявило, че ще се защитава. Признанието означава, че кредиторът сам е приел, че няма право да събира дълга. За клиента това е най-бързият и най-сигурният възможен изход: съдът уважава иска така, както е предявен, без да е нужно делото да продължи години през няколко инстанции. Нашият клиент се освободи от задължения за около 17 338 €, а изпълнителното производство за тях не може да продължи. Това дело е голям успех и повод за гордост за адвокат Тодор Мангъров.
Какво означава това решение за вас
Ако от години имате изпълнително дело при частен съдебен изпълнител за стар дълг – към банка, мобилен оператор, Топлофикация или търговец – проверете дали вземането не е погасено по давност. Често последното реално изпълнително действие е отпреди много години, а давността отдавна е изтекла. Давността не се прилага автоматично – трябва да предявите иск по чл. 439 ГПК, за да спрете принудителното изпълнение.
Често задавани въпроси – давност на дълг
Кога дългът се погасява по давност?
Вземане, установено със съдебно решение или заповед за изпълнение, се погасява с петгодишна давност. При принудително изпълнение тя тече отново от последното валидно изпълнително действие.
Какво е иск по чл. 439 ГПК?
Това е иск, с който длъжникът иска от съда да установи, че не дължи вземането, по което срещу него се води изпълнително дело, например защото то е погасено по давност след издаването на изпълнителния лист.
Какво означава признание на иска?
Ответникът заявява пред съда, че искът срещу него е основателен. Тогава съдът уважава иска по чл. 237 ГПК, без да събира и обсъжда повече доказателства.
Трябва ли да плащам, ако съдебният изпълнител продължава да ме търси за стар дълг?
Не бързайте да плащате. Първо проверете изпълнителното дело – кога е извършено последното реално изпълнително действие. Ако давността е изтекла, можете да предявите иск по чл. 439 ГПК.
Как да изберете добър адвокат за давност на дълг в София
Добър адвокат по дела за давност се познава по това, че проверява изпълнителното дело страница по страница и не приема твърдението на кредитора, че давността е „прекъсвана“. Адвокатска кантора Тодор Мангъров работи съвместно с утвърдени адвокати, така че всеки казус за давност на дълг се води от адвокат с опит точно в тази област.
Адвокат срещу ЧСИ в София – давност на дълг
Адвокатска кантора Тодор Мангъров в София води дела за давност на дългове и защита срещу частни съдебни изпълнители в цялата страна. Повече: Адвокат срещу ЧСИ в София. Първоначалната консултация по телефона е безплатна: 0884 929 105 и 0885 667 552.
Ако съдебен изпълнител ви търси за стар дълг, адвокат в София от нашата кантора може да провери изпълнителното дело и да прецени дали давността е изтекла.
Пълният текст на решението
По-долу е публикуван текстът на Решение № 14901 от 24.07.2026 г. на Софийския районен съд, 171 състав, по гр.д. № 42272/2024 г. Личните данни на ищеца – име, ЕГН и адрес – и номерът на изпълнителното дело са заличени.
Отвори пълния текст на решението – със заличени лични данни
Процесуален представител на ищеца: адв. Тодор Мангъров, Шуменска адвокатска колегия.
Рег.№ 14901 / 24.07.2026
РЕШЕНИЕ
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110142272 по описа за 2024 година.
Делото е образувано по предявен от К. С. Д., чрез адв. Мангъров, против „Орбико България“ ЕООД и ТД на НАП – София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът не дължи изпълнение на вземанията за сумите от 23 289.23 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011 г. до 12.01.2011 г. до 29.04.2015 г. (в размер от 10 239.39 лева ) и сумата от 298.00 лева разноски, за които суми има издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 1140/2011 г. на СРС, ГО, 32 състав,предмет на изпълнително дело № … по описа на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 при КЧСИ, поради погасяването им по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че в полза на „Орбико България“ ЕАД (със статор наименование „Кавен Орбико“ ЕООД) бил издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по ч.гр.д. 1140/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, за следните суми: 23 289.30 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 606.78 лева – разноки по делото. За събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело № … по описа на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 към КЧСИ.
Поддържа, че последното годно изпълнително действие е извършено на 04.08.2011 г. – наложен запор и давността за него е изтекла на 04.08.2016 г.. След тази дата не били предприети изпълнителни действия. След тази дата, в течение на повече от две години не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите: 23 289.23 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011 г. до 29.04.2015 г. (в размер от 10 239.39 лева) и сумата от 298 лева разноски, за които суми има издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 1140/2011 г. на СРС, ГО, 32 състав,предмет на изпълнително дело № … по описа на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 при КЧСИ, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Орбико България“ ЕООД, чрез юрк. Стефанова, е подал отговор на исковата молба, с който излага подробни съображения за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че давността е била множество прекъсвана. Моли съдът да отхвърли исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТД на НАП – София е депозирал писмен отговор, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявената искова молба.
С протоколно определение от 30.03.2026 г. съдебният състав е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявената претенция спрямо ТД на НАП и да заяви дали поддържа претенцията си спрямо този ответник, като го е предупредил за последиците от неизпълнение на указанията. Препис от протоколното определение от 30.03.2026 г. е получен от ищеца на 17.04.2026 г. като в предоставения му срок ищецът не е изпълнител указанията на съда, поради което и с Разпореждане от 21.05.2026 г. съдът е върнал исковата молба на ищеца в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск срещу ТД на НАП, а производството по делото е прекратено в тази му част, като разпореждането на съда е влязло в сила.
С молба с вх. №78050/12.03.2026 г. ответникът „Орбико България“ ЕООД признава предявеният иск. Моли да бъде постановено решение при признание на иска и не претендира разноски. Моли да не се присъждат разноски и на ищеца.
В проведеното на 20.07.2026 г. открито съдебно заседание ищецът моли съда да постанови решение по чл. 237 ГПК съобразно признанието на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 237 ГПК във връзка с признанието на иска от ответника, намира следното:
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните – признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричната воля на страните, съдът намира, че сторените разноски следва да останат така, както са извършени от всяка от страните, като настоящият съдебен състав не е и сезиран с искане за присъждане на разноски, по което да дължи произнасяне.
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. С. Д., ЕГН … с адрес …, срещу „Орбико България“ ЕООД, ЕИК: 131012382, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Челопешко шосе“ № 24, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и на основание чл. 237 ГПК, че К. С. Д., ЕГН … не дължи на „Орбико България“ ЕООД чрез принудително изпълнение следните суми: 23 289.23 лева (с еквивалент 11 937.07 евро) – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011 г. до 29.04.2015 г. в размер от 10 239.39 лева (с еквивалент 5 248.28 евро), както и сумата от 298.00 лева (с еквивалент 152.74 евро) – разноски, за които суми има издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 1140/2011 г. на СРС, ГО, 32 състав,предмет на изпълнително дело № … по описа на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 при КЧСИ, поради погасяването им по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
По темата: Адвокат срещу ЧСИ в София · Защита от Топлофикация София · Запис на заповед · Равностойност на невърнати вещи – дело пред ВКС
Автор: адв. Тодор Мангъров, Шуменска адвокатска колегия. Текстът е проверен през ноември 2026 г.
