Разменените бебета в „Шейново“ – съдът осъди болницата да плати 70 000 лв. на майката и отхвърли тезата за нейна вина – адвокат в София

Процесуален представител на ищците: адв. Тодор Мангъров, Шуменска адвокатска колегия.

РЕШЕНИЕ

№ 4730

гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. В.а като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100102620 по описа за 2023 година

Предмет на делото са предявените от ищците С. П. М., ЕГН **********, Д. С. П., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител С. П. М. и З. М. М., ЕГН ********** срещу ответника „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л.“-Ш.“ ЕАД, ЕИК *******, обективно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове.

С определение от 05.12.2023 г. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника – „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. „Д.бад“ бул. „*******.

В исковата молба се твърди, че на ******* г. във „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л.“-Ш.“ ЕАД е родено детето В. С. П., ЕГН ********** от биологичен родител С. П. М.. На същата дата от биологичен родител З. С.а Ш., ЕГН ********** е родено детето Е.И.Ш., ЕГН **********. При раждането по вина на болницата била допусната грешка, при което детето В. П. вместо на С. М. в качеството ù на биологичен родител е предадено на трето лице З. С.а Ш.. По вина на болницата детето Е.Ш. вместо на З. Ш., в качеството ù на биологичен родител, е предадено на С. М.. От раждането Е.Ш. била отглеждана и обгрижвано от С. М. и З. М., които заедно с първото дете на ищцата Д. П. развили изключително близка връзка с новороденото. Биологичните бащинство и майчинство на децата, както и несъответствието между истинските родители и тези, на които са предадени децата, били установени с ДНК експертизи. На 13.01.2023 г. между С. М. и З. Ш. било сключено споразумение, с което децата В. П. и Е.Ш. са разменени и предадени на биологичните родители. Вследствие на грешката, допусната от болничното заведение, родителите и техните близки били претърпели тежки морални вреди. Ищцата обикнала бебето, с което е изписана. След проведените ДНК експертизи страдала и по собствената си дъщеря. Размяната на децата донесла нови негативни емоции. Налице били всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Лекарите и другите служители на ответника били длъжни, но не положили дължимите съгласно медицинските и етичните стандарти грижи. Молят ответникът да бъде осъден да заплати на С. П. М. обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания от раздялата ù с детето Е.И.Ш., на ищцата Д. П. обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от раздялата ù с детето Е.И.Ш., което обикнала и имала за своя сестра, и за осъждането на ответника да заплати на ищцата З. М. обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от раздялата ù с детето Е.И.Ш., което обикнала и имала за своя внучка. Претендират законна лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба – 02.03.2023г. до окончателното изплащане на задълженията.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответната болница. С него предявените искове се оспорват като неоснователни, като се сочи, че в болницата има установен ред, по който се идентифицират и изписват новородените и този ред е бил спазен в конкретния случай. Предвид това, липсва противоправност в поведението на медицинския персонал в болницата, нито виновно извършено нарушение от тяхна страна, за да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на последната. Според медицинската документация ищцата С. М. е изписана с биологичното си дете, поради което болницата не може да носи отговорност за събития, които са се случили след това, прекъсвала се причинната връзка. Сочи, че ищците Д. П. и З. М. не са претърпели преки вреди от евентуалната размяна на бебетата в болницата, поради което само на това основание исковете им са неоснователни. Ответникът възразява по отношение на размерите на претендираните обезщетения, които счита за прекомерни, предвид конкретния казус и обстоятелството, че времето между узнаването на факта на размяната и фактическото връщане на децата при биологичните им родители е било по-малко от един месец. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата С. М., тъй като макар тя да е имала подобно задължение не е сравнила нито веднъж номера на гривната, която е поставена на ръката ù с този на гривната на детето, както и поради това, че въпреки, че е разполага със снимки на бебето, което е родила, тя не е забелязала, че ù е предадено друго дете, което не прилича на нейното. Сочи, че размерът на съпричиняването следва да бъде не по-малко от 50 %. Моли за отхвърляне на претенциите, а при евентуалност за уважаване възражението за съпричиняване и присъждане на суми в по-малки размери. Претендира разноски.

Третото лице-помагач ангажира становище с вх. № от 21.12.2023 г. Оспорва исковете изцяло по основание и размер. Прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Майката следвало да сравни гривните, житейски логично било родилката да запомни детето си. Не била положена дължимата грижа на родител. Ищцата бездействала и не проверила гривните. Периодът от време на търпене на вредите бил сравнително кратък. Нямало медицински данни ищците да са развили психологически заболявания. Д. П. не била преживяла стрес и негативни емоции. На дванадесет години същата не била достатъчно зряла да разбере случилото се. Липсвали трайно изградени отношения на привързаност с бебето. З. М. попадала в далечния кръг роднини, лисвали данни за търпени неимуществени вреди от тази ищца. Прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения. Оспорва вината, противоправността и причинно-следствената връзка между действията на лекарския персонал и вредоносния резултат. Спазени били медицинските стандарти.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно субективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД и чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД и да се ангажира отговорността на ответника е необходимо да са налице следните елементи – вследствие на противоправното поведение на лице/лица /лошо/небрежно упражняващи задълженията си като лица практикуващи медицинска професия/, за които отговаря ответникът, при или по повод на възложената на тези лица от ответника работа, да са настъпили неимуществени вреди за ищците, т. е., че е налице причинно-следствена връзка между действията/бездействията на лица, за които отговоря ответникът и претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, както и техният размер.

С определение от 18.08.2023 г., изменено с протоколно определение от 11.04.2024 г., е отделено като признато и безспорно между страните, че ищцата е родила в ответната болница детето В. С. П..

От фактическа страна се установява следното:

Представено е по делото удостовеР.е за раждане на В. С. П., ЕГН **********, родена на ******* г. с майка С. П. М., ЕГН **********.

Представена е от ответника медицинска документация. Установява се от история на новороденото № 6424/2022 г., че на ******* г. в 07:18 ч. е родено от майка С. П. М. дете № ******* в САГБАЛ Ш., пол женски, тегло 3 180 гр., глава 33 см., гърди 31 см. и седалище 30 см, ръст 47 см. В графа „Изписано“ е посочено, че детето е изписано на 16.09.2022 г. в 14:09 ч. Към историята на новороденото е представен и лист на новороденото /жълт цвят – бланка МЗ; ФК 7,5/1/150/ дете № 07577 родено на ******* г. в 07.18 ч. За данни на детето при раждането е отразено пол – женски, с тегло 3180 гр. и 47 см. ръст, обиколка на главата 33 см. В реквизитите за състояние по АПГАР, други данни водил раждането лекар и акушерка липсват записи. Липсва дата, име и подпис за предал детето. Няма изписано име на извършил връзване на пъпче и Креде. Има име и подпис на приел детето „м. с. П.“. Отразено е също, че детето е изписано на 16.09.2022 г. в 14.00 ч. на възраст 3 дни, предал детето ст. акушерка С. с положен подпис и приел детето положен подпис от С. М..

Във фиша за спешна медицинска помощ от ******* г. е отразено, че при раждането пациентът С. П. М. е приета от „м. с. П.“.

Налице е декларация за информирано съгласие на родителя на новороденото от ******* г., декларация за информирано съгласие за провеждане на слухов скрининг на новороденото дете, декларация за информирано съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване, декларация за информирано съгласие за спазване на вътрешния ред в лечебното заведение, декларация за информирано съгласие за нормално раждане, декларация за информирано съгласие за предстояща анестезия, декларация за информирано съгласие относно практическото обучение на студенти и специализанти, всичките подписани от С. П. М.. Представена са по делото история на бременността № 6423/2022 г., направление за хоспитализация и оперативен протокол от ******* г.

В епикриза на бебе № 07577 с име В. С. П. е вписана дата на раждане ******* г. в 07:18 ч., дата на изписване 16.09.2022 г. /ИЗ № 6424/ от майка С. П. М., ЕГН ********** /ИЗ № 6423/. Отразено е тегло при раждането 3180 г., ръст 47 см., обиколка глава 33 см., при изписване тегло – 2960 гр. Вписано е, че детето се изписва клинично здраво с дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим, епикризата е подписана от лекуващ лекар – д-р К.Б. и началник-отделение д-р Д. У..

От ответника с отговора на исковата молба са представени и приети по делото и документи, относими към организацията и вътрешния ред в лечебното заведение – Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „Неонатологично отделение“, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „Родилно отделение“, Работна инструкция при прием на пациенти във Втора САГБАЛ Ш. ЕАД, Технически фиш за приемане на новородено в „Неонатологично отделение“, Стандартна оперативна процедура за медицинска регистрация на новородено, Работна инструкция – ред за напускане на лечебното заведение от пациента, Технически фиш за изписване на новородено.

В чл. 10, ал. 3, т. 1 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „Родилно отделение“ е предвидено, че служителите в отделението са длъжни да спазват разпоредбите на Закона, подзаконовите нормативни актове, медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и вътрешните стандарти на болницата и отделението.

В чл. 21, ал. 1, т. 1 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „Неонатологично отделение“ е предвидено, че в момента на изписване акушерката сравнява пола, теглото и номера от гривната на детето.

В Технически фиш за приемане на новородено в „Неонатологично отделение“ е предвидено, че приемащата акушерка сравнява номера и на новороденото, с този записан в „Лист на новороденото“ в присъствието на акушерката, превела новороденото от Родилна зала, като в Лист на новороденото се подписват двете акушерки /раздел I, т. 1 и 3/, поставя новороденото в креватче, предварително почистено, дезинфектирано и подготвено за него и надписва табела с данни за новороденото: №, час и дата на раждане, пол и тегло, име на майката, механизъм на раждане и стаята, в която е настанена майката. Всички тези данни се записват в Тетрадката за назначения – в графата новородени за денонощието /раздел III, т. 1 и 2/.

Съгласно Стандартна оперативна процедура за медицинска регистрация на новородено /Родилно отделение/ – л. 151-152 – всички данни за новороденото и раждането се вписват в медицинската документация /актова книга, история на бременността и раждането, история на новороденото, температурен лист и компютърната база данни/. След престой и активно наблюдение 2 часа в родилна зала, пациентката се превежда в оуерпералния сектор, като полът и номерът отново се проверяват и сравняват с медицинската документация и гривната на майката, а новороденото се превежда в НО.

От Работна инструкция – ред за напускане на лечебното заведение от пациента се установява, че редът и условията за напускане на лечебното заведение от пациента се определят със Заповед на изпълнителния директор. Изписването на всяко новородено се решава след основен преглед и преценка на състоянието от неонатолога, който оформя документацията му и попълва карта. Дава указания на майката за кърмене и отглеждане на детето в домашна обстановка. Изписването става между 12 – 14:30 ч. от старшата акушерка на отделението. При изписването детето се показва на майката, показва се номерът, полът и се облича в дрешките на родителите. Изписването е регламентирано в Технически фиш за изписване на новороденото – ФК 8.2.2/2/6.

От представения по делото Технически фиш за изписване на новороденото се установява, че в момента на изписването дейността на акушерката се състои в проверка на номерата на гривните на майката, бебето и идентификационната табела и листа на новороденото в присъствието на майката. Акушерката отбелязва в тетрадката за назначение, че новороденото е изписано.

В съответния преклузивен срок преди приключване на първото открито съдебно заседание, на което е даден ход, е направено доказателствено искане, с оглед на което е представен и приет по делото констативен протокол за извършена проверка № КП-7 от 04.01.2023 г., изготвен от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването.

В съдебно заседание на 11.04.2024 г. ищцата С. М. е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК. Същата е заявила, че е била поставена гривна на ръката ù и на ръката на детето ù след раждането. Не била потвърждавала пред болничното заведение, че номерата на поставените гривни съвпадат. Била е заедно с бебето В. в родилната зала непосредствено след раждането. Не била правила снимки на бебето в родилна зала. Не била сравнила гривната си с тази на детето при изписването от болницата. Подписала медицинска документация при изписване на детето, но не обърнала внимание на това, което пише в документацията. Преди да подпише документацията не била правила сравнение на номерата на гривните.

В съдебни заседания на 11.04.2024 г. и 09.05.2024 г. са изслушани свидетелите – И. Г. Б., З. Т. М.-Г., Л. Л. В., Р. П. Г., Д. Г. С., Д. П. У., П.П.М., Г.Г.В. и С.А.Х..

Свидетелят И. Г. Б. твърди, че при едно нощно дежурство сутринта след 6,30ч., се обадили от спешен кабинет, че имало жена пристигнала с линейка и пълно разкритие и трябвало да отиде да я взема с инвалидна количка, тъй като в такива случаи така действали. Тя слязла, взела С. М., качила я в родилна зала и подготвили раждането. Родило се бебенцето от женски пол, показали двете двойни гривнички с номерата на майката и тя ги прочела в присъствието на всички колеги на свидетеля на глас. Свидетелката разделила двете гривни, сложила първо гривната на С. М., а след това и гривната на бебето. След това обработили пъпа и премерили колко тежи бебето. През това време бебето стояло на термоплот, в същата зала, защото залите били индивидуални. Било края на дежурството, дошли колегите от следващата смяна и те оставили С. М. на тях. Това били колегите Р. Г. и още две колежки, които всъщност били от други сектори. Свидетелят Б. сочи, че е останало в съзнанието ù как вкарва С. М. в залата с количката за раждане. Нямало нещо специфично, съвсем нормално раждане. Спомняла си изчитането на гривните. Спомняла си конкретния случай.

Свидетелят Л. Л. В. сочи, че при процесния случай била нощно дежурство, към 7 без нещо позвънил служебният телефон, обадили се, че има жена с пълно разкритие. Колежката отишла със седяща количка да качи пациентката, тъй като е с пълно разкритие, а свидетелката приготвила всичко за раждането. Раждането приключило бързо. След като се родило, бебенцето се предало на И. Б..

Свидетелят З. Т. М.-Г. излага, че си спомня родилката С. М.. Била извикана за нормално раждане и след раждането на бебето си спомняла много добре, че акушерката показала двете гривни – майчината и детската – и помолила пациентката да прочете номерата, след което разделила гривните и поставила едната на майчината ръка, а детската – на бебешката ръка. Свидетелят извършил първоначалния преглед на детето и въвела данните на детето в болничната система и ги изпратила към НЗОК. Дежурството ù приключило в 8 ч. и си тръгнала от работа. Работила в Ш. от 2012 г. На месец имало между 180 и 230 раждания, което на година било около 2500 раждания. Не помнила всички раждания, но помнила някои подробности за това раждане, защото била нощ, в която имало повече раждания от обичайното. В тази нощ имало 5 раждания – две с цезарово сечение и три нормални раждания. Когато я повикали, винаги поглеждала гривните, които са сложени, дали са с еднакви номера. Обичайно ражданията били между 2-4, а въпросната вечер били 5.

Свидетелят Р. П. Г. не си спомня раждането на С. М., защото не е присъствала на него. Когато дошла на работа дневна смяна, С. била родила. Бебето било родено, гривните били сложени. Документацията била описана от акушерка Л. В., свидетелката проверила документация – дали навсякъде е описано, дали нещо не е пропуснато. След това отишла в залата, където С. М. била гушнала бебето, помолила я да издиктува номерата от гривната ù, свидетелката проверила, като номерата съвпадали. Когато жена роди нормално и всичко е наред с нея и с бебето, минималният престой в родилната зала с бебето бил два часа. С. М. била с бебето два часа, дори повече, в родилната зала. През това време бебето не било взимано, не било изнасяно, нито смесвано с други бебета. С. М. била през цялото време в съзнание с бебето си. Когато бебета се преведели в детско, те се раздавали на майките, като за да вземе бебето майката казвала на вратата кой е номерът на бебето, никой не питал как се казва бебето. Свидетелката Г. пояснява, че при С. нямало нещо специфично, което да помни. Те били автоматизирани да вършат тази работа.

Свидетелката Д. Г. С. излага, че работи от 1990 г. в болница Ш., като към процесния момент била старша акушерка, а към настоящия момент – акушерка в неонатологията. Не си спомняла нищо от изписването, тъй като самото изписване било стандартна процедура, протичало по един и същи начин, имало алгоритъм за работа. Часовият интервал за изписване на бебетата бил между 13 ч. и 16 ч., като изписването траело около 15-20 мин., понякога траело половин час, ако майката има въпроси по отношение отглеждането на детето. При изписването на детето се сравнявали номерата на гривната на майката и гривната на бебето, сравнявала се с идентификационната табела и листа на новороденото. Сравнявали се пола, имената на майката, ръста на бебето, също така се сравнявали имената на майката и на детето от епикризата и листа на новороденото, който го придружава до края на изписването. След което се изисквал подпис в полето “приех детето“. След като се дехоспитализира бебето, с личната карта на майката се връщали двете епикризи и се давали съвети за последващи грижи в дома на детето относно тоалета, грижи за пъпния остатък, храненето, приема на течности. На 16.09.2022 г. била на работа 12 часа, целодневно дежурство. Свидетелката отговаряла за изписването. Свидетелката трябвало да сравнява гривните, защото нямало как да знае кое бебе на коя майка е, това е единственият начин, по който можело да бъде сигурна, че детето е същото. Първо се изписвало едно дете, като се приключили с него, се изписвало следващото. През този ден били изписани около 9 бебета, защото разглеждала документацията след като се разбрало за случая. Бебетата се изписвали едно по едно, нямало конкретни часове на изписване, когато майката е готова, съобщавала, че е готова и започвало нейното изписване. Подготовка за изписването се извършвала предварително. Свидетелката не си спомня изписването на бебето на С. М.. Не помни и изписването на бебето на З. Ш.. Когато всичко вървяло нормално и нищо по-различно не се случвало, нямало как да запомни всяка майка и всяко бебе. Не си ги спомняла, защото това била ежедневна дейност.

Свидетелката Д. П. У. излага факти и обстоятелства след изписването на С. М. от болницата. Тя лично се свързала със С. М., защото по телефона ù се обадила другата жена, продиктувала ù личните си данни, датата на раждане на своето дете. Първоначално свидетелката не приела на сериозно тази информация, решили, че става дума за някакво заблуждение или грешно намерена пациентска гривничка. Наложило се да вземе телефона и да разпита другото момиче за всички факти подробно. Тя ù казала номера на гривничката на бебето, който не съвпадал с нейния номер. По номера на пациентската гривничка, тя отворила досието с номера на тази гривна и в това досие излязла родилка с име С.. Погледнала датата, деня на раждане на бебето, съответстващо на номера на тази гривничка, погледнала часа на раждане, паспортните данни на майката, адреса на майката и видяла, че тя е неосигурена пациентка, пристигнала с бърза помощ за раждането си, непроследена бременност, имала посочен софийски адрес, нямала посочен телефон за връзка. Тъй като нямало телефон, свидетелката си позволила преди да се обади на директора на болницата да провери дали това действително е възможно. Намерила адрес на С. М., на който нямало първоначално никой в къщата, но при второто ù посещение момичето си било вкъщи. Свидетелката се представила и помолила да влезе в къщата и да види бебето, да види при какви условия се отглежда, като идеята била да види как изглежда детето. С. М. я поканила и показала детенцето, което спяло в една детска количка. Свидетелката У. огледала детето. По морфологични белези бебенцето наистина било със светла кожа и светли очи, нещо нетипично за етноса на С. М., както и за нейния външен вид и за морфологичните белези на по-голямото ù дете. Помолила С. да ù покаже нейната пациентска гривна и цялата документация, която пази. Тя ù показала собствената си епикриза, собствената си гривна, епикризата на бебето, но нямала гривната на бебето в себе си, казала ù, че според нея е останала в болницата. Свидетелката съобщила на С. още тогава, в нейната къща, за подадената информация и за това, че има съмнение за това дете, което тя отглежда, дали е биологично нейното дете. Трябвало да се проведе генетичен тест, който вече били планували в предварителния разговор с другото семейство. След посещението свидетелката се обадила и на изпълнителния директор и представила информацията пред медицински съвет. Написала официален рапорт към изпълнителния директор, събрали се на медицински съвет и се разбрали да представят данни на следствието. Свидетелката лично предоставила данни, както и мобилизирала всичките си служители – всеки, който е бил на работа през тези три дни от раждането до изписването на двете деца, да даде показания.

Според свидетеля Г.Г.В. /вуйчо на С. М. и брат на З. М./ С. М. била изписана от болницата през месец септември 2022 г. С. се радвала на детето, което ù било дадено от болницата, гледала го. Около три месеца С. отглеждала детето преди да разбере, че не е нейно истинско дете. При отглеждането на бебето на С. М. ù помагали свидетелят, брат ù, майка ù, кой с каквото можел – с дрехи, с храна, с всичко. Мъжът ù я изоставил, тя нямала средства. Жените се занимавали с отглеждането на детето – С., майка ù, снаха ù. Другото дете на С., което е по-голямо, също помагало. С. М. много се била привързала към бебето, което получила от болницата, обичала го, играела си с него. Детето било много красиво, приличало на С. на мъжа ù. След ДНК експертизата се оказало, че това не било биологичното бебе на С. М.. Свидетелят бил виждал бебето да се усмихва. Свидетелят поне по 3-4 пъти в седмицата ходил при тях. Бил на работа, когато С. му се обадила и казала: „Вуйчо, дойде една жена и ми каза, че това бебе не е нашето“. Когато се прибрал от работа, минал през тях и тя била разстроена, плачела. Направили два ДНК-а теста, за да са 100%, когато им предложили да разменят бебетата, те приели, защото вече били сигурни, че бебетата са разменени. Януари станала размяната на децата. С. тежко приела размяната на децата. На самото място, на което се разменяли децата, били двете майки, както и техният адвокат. И двете майки плакали, прегръщали децата си, които са гледали до този момент, целували ги. С. трудно приела детето, гледала го първо с нежелание. Първоначално не искала да го приеме това „новото дете“, но с подкрепата на цялото семейство свикнала и с това дете. С. и до момента страдала, имала снимки на другото дете и си поддържала връзка с другата майка, свидетелят я виждал да плаче за другото дете. Последно преди месец и половина я видял да плаче за него. Пращали си снимки двете майки една на друга, интересували се за небиологичните си деца. З. М. живеела със С. М. на едно място. Първоначално З. много страдала за другото бебе, но гледала да се държи и да успокоява С.. Когато се разменили бебета, З. много се разстроила. З. М. ходила на работа, когато се налагало С. оставяла бебето на З. М.. Къщата имала три стаи и коридор. Д. С. П. също много страдала. Тя разбрала веднага и също много плакала. С., Д. и бебето спяли в една стая – всички плакали за бебето. Д. не искала да пусне бебето, била свикнала много с него, казвала: „Не, не го давайте!“. С. М. не могла да приеме истинското си дете веднага. Тя не вярвала, че това е истинското ù дете. Първоначално искала да го остави в дом. Това продължило около месец и половина. Сега вече била свикнала много с бебето. С. кърмела бебето, което дала на другото момиче. Свидетелят живеел на около 800 метра от С. М.. След раждането видял веднага С. на същия ден, тя не спазвала ограничения до четиридесетия ден да не показва детето на близките си. Според свидетеля С. М. много свикнала с небиологичното си дете, обичала го много и още продължавала да го обича.

Свидетелят П.П.М. /брат на С. М. и син на З. М., вуйчо на Д. П./ твърди, че С. отглеждала бебето на другата майка близо четири месеца. През тези четири месеца отношенията на С. с бебето били добри, гледала го, радвала му се, както всяка една майка си гледа детето. Когато С. разбрала, че детето, което ù е дадено, не е нейното, била в шок, не знаела къде се намира. Виждал я бил да плаче. За бебето се грижили и С., и З.. Хранили го, обличали го. Свидетелят само вечерно време ходил при С., но всеки ден бил с нея. Когато се наложило да върне детето, тя изпаднала в стрес, не искала да дава детето. З. страдала също, тя като баба била свикнала много с него. Всички били свикнали с детето, Д. много го обичала и плакала много за бебето. Свидетелят живеел в съседна къща, жилището на С. имало три стаи. С. с бебето и Д. живеели в една стая. З. М. оставала да се грижи за бебето, взимало го, миела го. След размяната на бебетата С. не искала да говори. Всички се притеснявали как ще го преживее. Свидетелят знаел, че поддържат контакт с другата майка.

Свидетелят С.А.Х. излага, че живеел на 20 минути пеша от С. в кв. Малашевци. След като С. се прибрала от болницата с бебето, той ходил всяка вечер в тях, за да ù помага. С. живеела с двете деца и майка си. Майка ù З. работела, но помагала и имала голяма заслуга за отглеждането на детето. В едната стая живеела майка ù, а в другата – С. с двете деца. От периода, в който С. разбрала, че има възможност децата да са разменени, до предаването им, тя била в голям шок. След размяната на децата пак била в шок, не искала да приеме факта. Много тежко реагирала другата ù дъщеря – Д.. Всички говорили с нея, тя много помагала на майка си за детето, например когато майка пере, тя пазила бебето. След размяната на бебета били в шок, но трябвало да свикнат с биологичното дете. Знаел, че С. и другата майка се чуват и си пращат снимки. Три месеца да свикнеш с едно дете според свидетеля било много време. З. подкрепяла С. като майка във всичко с каквото може: с чистене, с пране, финансово, с пране на детски дрешки, чистене на стаята. З. много се радвала на детето, Д. също много се радвала на детето, играела си с него, приемала го за малката си сестричка. З. М. купувала памперси на бебето, купувала неща от аптеката, взимала храна, когато трябва.

Приета е по делото кредитираната от съда, като подробно и професионално изготвена – съдебно-психологична експертиза. От експертизата се установява, че детето, с което след раждането С. М. се е прибрала вкъщи, тя е смятала за свое дете и се е привързала към него. Тя го е обичала и все още го обича. Разбирането, че детето, което отглежда, не е нейно биологично дете, е довело до шок, а впоследствие и до силно изявено тревожно-депресивно състояние. Към момента на изготвяне на заключението С. М. продължава да страда за изгубеното дете и продължава да е в тревожно-депресивно състояние, макар и изразено в по-лека степен в сравнение с първоначалния период след разбирането на факта за размяната на бебетата.

Д. П., сестра на детето В., е била силно привързана към него, като новината за това, че бебетата са разменени, е причинило шок, страдание и негативни емоции на Д. П.. Към настоящия момент Д. П. е възстановила емоционалното си състояние, характерно за нея от преди научаването на новината за размяната на бебетата, но продължава да ù липсва и да възприема като своя сестра бебето, към което първоначално е била привързана.

З. М., баба на бебето, също е била привързана към детето, което е живяло в семейството им и, за което е полагала грижи. Преживяла е шок и стрес след научаването на новината за размяната. Към настоящия момент нейното емоционално състояние е възстановено до нивото, на което е функционирала преди научаването за размяната на бебетата. Тя продължава да обича детето, което са отглеждали през първите четири месеца. Според вещото лице съществува причинно-следствена връзка между отнемането на детето и емоционалното страдание, което ищците са преживели, а към настоящия момент С. М. продължава да преживява, като страда емоционално.

Привързването към биологичното дете е отнело продължително време и за трите жени – майката, бабата, сестрата. Най-бързо привързването към биологичното дете се е случило за бабата, по-дълго време е отнело на сестрата /около 3-4 месеца/, а майката и досега продължава да формира своята връзка на привързаност с биологичното си дете. И трите продължават да страдат за “отнетото” дете, което до известна степен повлиява чувствата им към биологичното дете в семейството. “Отнемането” на детето е причинило на ищците емоционално страдание и негативни емоции. Травмата от загубата на детето продължава да е налице при майката и към настоящия момент, като нейното състояние е тревожно-депресивно. Липсата и копнежът по “отнетото” дете продължават. Актуалното състояние на майката продължава да е тревожно-депресивно, като при нея психичната травма от преживяното не е преодоляна.

Вещото лице е посочило в заключението, че Д. П. е във възраст и зрялост, които ù позволяват напълно да разбере факта на размяната.

В съдебно заседание на 11.04.2024 г. вещото лице е конкретизирало, че обстоятелството, че майката първоначално е формирала привързаност към друго дете, влияе върху начина, по който тя е затруднена в привързването към биологичното ù дете. Посоката на формиране на привързаност според вещото лице винаги е двупосочна. Фактът, че майката трябва да формира взаимоотношения с едно дете, с което до онзи момент не е общувала активно след раждането му, влияе върху формирането на връзката между тях. И заради това, че тя страда по отнетото дете, както и заради факта, че нейното биологично дете до момента, в който е отишло при нея, всъщност е формирало привързаност към друга жена. Имало е други навици, усещало е други миризми, било е отглеждано по различен начин, тези неща имат значение за детето. Това теоретично е травматично събитие и то се отразява на начина, по който детето се чувства в новото семейство. По данни на майката, сестрата и бабата бебето е плачело много, първоначално в новото си семейство, което е сигнал и знак за неговата трудност да се адаптира и да се привърже. Майката несъмнено към онзи момент е била в изразено депресивно състояние, което по дефиниция пречи на извършването по достатъчно добър начин на полагането на грижи за дете. В продължение на месец и повече тя е имала трудности дори да го погледне и на практика други хора са се грижили за детето, което още повече е отложило времето на формиране на привързаност между тях. Вещото лице пояснява и, че състоянието на една жена след раждането не е типичното, обичайно състояние на емоционално равновесие, което е биологично обусловено, заради хормоналните промени, които за кратък период от време интензивно се случват по време на раждането и малко след това. Вещото лице А. сочи и, че където е споменато в експертизата „отнетото дете“, то е поставено в кавички и предполага не възпроизвеждане на факт, а на психично преживяване. Психичното преживяване на майката е, че детето, към което тя е била привързана и то се е привързала към нея, ù е било отнето, с ясното разбиране, че това не е нейното биологично дете. Тя има това разбиране, имала е нужда от време да се убеди в това, направили са независима, повторна ДНК експертиза, тя няма съмнение, че това са фактите, че тя е върнала на биологичната майка детето ù и е взела своето биологично дете. Независимо от това нейното преживяване е за отнемане. Ищците не са изпитвали чувство на радост от факта, че двете деца са живи и са били разменени, а са тъгували по другото дете. Относно Д. П. вещото лице сочи, че тя е възвърнала обичайното си типично, психично ниво на функциониране от преди процесното събитие. При нея несъмнено ситуацията на размяната на бебетата е имала негативен емоционален ефект, но към момента на изследването по-скоро това е преодоляно.

От правна страна, съдът намира следното:

Изложените в отговора на исковата молба съображения относно редовността на исковата молба касаят материалната легитимация на Д. С. П. и З. М. М. и ще се разгледат по съществото на спора. В исковата молба са изложени обстоятелства относно основанието на претенцията на Д. С. П. и З. М. М., които били развили изключително близка връзка с новороденото и тежко преживявали загубата на детето, което припознали и отглеждали. Налице са твърдения за търпени неимуществени вреди поради поведението на лица, за които отговаря ответникът, като фактическият състав на претенциите на всеки един от ищците ще се обсъди от съда в мотивите на настоящия съдебен акт. Процесуалната легитимация на ищеца по деликтния иск произтича от твърденията му за наличието на подлежащи на обезщетяване вреди от виновното и противоправно поведение на деликвента. Дали тези твърдения отговарят на действителното положение, т. е. дали е налице увреждане и дали вредите подлежат на обезщетяване, са въпроси по съществото на спора.

Когато спорът по делото касае деликт при изпълнение на медицинска дейност /медицински деликт/, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно сочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 ЗЗ, качеството ù се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. По силата на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Поради това – когато се произнася по въпроса дали е осъществен деликт при изпълнението на медицинска дейност, съдът следва не само да посочи действията, които са били или не са били предприети от лекаря, но и доколко той следва да се държи отговорен за конкретното нарушение на съответните медицински стандарти, правила и практики. При формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на причинно-следствена връзка между установеното неправомерно поведение и конкретно причинените вреди, съдът следва да прецени всички ангажирани по делото доказателства. При съобразяване на установените факти, той дължи произнасяне – кои от тези факти, респективно връзките между тях, са предмет на специални /в случая медицински/ знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинноследствена връзка, въз основа на опитните правила и логиката. Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Aдекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в чл. 86 ЗЗ права на пациента – решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 131/2021г. на III г. о. на ВКС, решение № 130 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г. на III г. о. на ВКС.

За да се отговори на въпроса дали в случая е налице противоправно поведение от страна на служители на ответника при извършваната от тях дейност, следва на първо място да се отговори на въпроса за мястото, на което са разменени бебетата В. С. П. и Е.И.Ш. /и как бебето Е.И.Ш. се е озовало в дома на С. П. М./, след което следва да се разгледа има ли надлежно установен ред за идентификация, проверка на идентификация при престоя и при изписването на новородени във „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л.“-Ш.“ ЕАД и сетне – отговаря ли този ред на Наредба № 13 от 23.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология“ и на вътрешните правила на лечебното заведение, респ. спазена ли е предвидената процедура в процесния случай.

В съдебно заседание на 11.04.2024 г. процесуалните представители на ответника са оспорили проекто-доклада по делото и изрично са заявили, че твърдят, че при изписването С. М. е получила нейното биологично бебе В. С. П.. В тази връзка ответникът е представил медицинска документация, в която относно ищцата С. П. М. навсякъде фигурира дете № 07577, вкл. в лист на новороденото е налице подпис /неоспорен и потвърден в процедурата по чл. 176 ГПК/ от С. М., че при изписването получава дете № 07577.

Установява се, а и не е спорно по делото, че през м.12.2022 г. /и от показанията на свидетеля У./ в дома на С. П. М. се е намирало и отглеждало не нейното биологично бебе, а бебето Е.Ш.. Представени са по делото два ДНК теста, а бебетата В. П. и Е.Ш. са разменени на 13.01.2023 г. /видно от представеното и неоспорено споразумение/, от която дата С. П. М. отглежда биологичното си дете. Съдът следва с оглед събраните по делото доказателства да даде отговор на въпроса къде е настъпила размяната на бебетата.

Ответникът, макар и да се позовава на медицинската документация, не излага твърдения за извършено престъпления, респ. двете майки С. М. и З. Ш. да са се виждали след изписването им /напротив и от показанията на свидетеля У. се установява, че двете жени не са се познавали една с друга/. Пълното и главно доказване може да бъде реализирано и чрез косвени доказателства в гражданския процес. Косвени доказателства, установяват странични обстоятелства, които, преценени в съвкупност следва да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или несъществуването на твърдения факт – виж решение № 139 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 2508/2017 г. на IV г. о., решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на II т. о. и др. Косвените доказателства дават указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко. За да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването на косвените доказателства в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт. Дали косвените доказателства в съвкупност са достатъчни за установяване на факта се преценява във всеки отделен случай с оглед неговата конкретика.

Свидетелските показания на ангажираните и от двете страни свидетели следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК. Показанията обаче на свидетелите Л. В., З. М.-Г., И. Б. и Р. Г. не носят информация на съда, която да е относима при изследването на въпроса за наличието на противоправност.

Свидетелите, които сами сочат, че годишно при ответника се извършват около 2500 раждания /свидетеля М.-Г./ детайлно си спомнят раждането на С. П. М., станало преди повече от година и половина от техния разпит. Обяснението на свидетелите е различно – напр. свидетелят З. М.-Г. намира, че е запомнила раждането, тъй като процесната вечер имало 5 раждания, а обикновено ражданията при нощно дежурство били между 2 и 4. При кредитирането на показанията съдът следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, особености/, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености – зР.е, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане и волята на свидетеля да каже истината и др. Макар и съдът да намира за неправдиво възпроизвеждането на раждането на С. М. в детайли, то това обстоятелство и добрите паметови възможности на свидетелитеочевидци са без значение за крайния изход на спора, доколкото се посочи, че показанията нямат отношения към спорните по делото между страните факти. Не е спорно обстоятелството, че С. П. М. е родила момиченце на име В. С. П., повече от логично е, че именно нейното биологично дете е било с нея в родилната зала. Ищцата не оспорва детето да ù било показано, както и да е била с бебето непосредствено след раждането, респ., че след раждането на нейната ръка и на ръката на бебето е поставена гривна. Свидетелите не установяват твърденията за направени снимки на бебето в родилна зала или пък за опити на родилката да закърми бебето. Общо посочената информация за реда, по който се процедира при раждане и преди предаването на детето на акушерката в „Родилното отделение“, не носи необходимата конкретика и е без значение за установяването наличието на противоправност или не. Важна за съда би била информация за това какво се е случило с бебето В. С. П. след предаването му на приемащата детска акушерка в следващите няколко часа. В тази насока ангажирани доказателства от ответника липсват. Следва да се посочи, че свидетелите на ответника в нито един момент въпреки подробните спомени от събитието не споменават имената на приемащата акушерка /подписала листа за новороденото/, а именно младши сестра П., която младша сестра П. се установява от констативен протокол за извършена проверка № КП-7/04.01.2023 . на ИА „МН“ е приела и детето Е.И.Ш.. Т. е. двете разменени деца в сходен часови диапазон са приети от една и съща акушерка в структурата по неонатология след раждането. При разпита на свидетелите същите реферириха към колегите, които са присъствали при раждането, които са дошли втора смяна, но свидетелят Р. Г. не посочи дали тя и на кого е предавала детето след извеждането му от родилното /впрочем и в листа на новороденото не е спазена формата-образец ФК 7.5/1/150, тъй като липсват данни и подпис в графа „връзване на пъпчето“ и „предал детето“/. От посочения констативен протокол се установява също и, че получилата след раждането двете разменени деца акушерка Н. П. е назначена в отделението с трудов договор № 611/09.09.2022 г., като същата е подала заявление № 845/16.09.2022 г. за прекратяване на трудовия договор, като в тази връзка е издадена заповед № 618/16.09.2022 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е прекратен трудовият договор на Н. Т. П.. Несъмнено Н. П. е пряко ангажирана в целия процес не само при приемането на бебетата, но и още при постъпването на С. М. в болничното заведение – видно от фиша за спешна медицинска помощ, която е приета от м. с. П.. Доказателства за дейността на напусналата болничното заведение Н. П. едва няколко дни след изписването на двете родилки не са ангажирани по делото.

Ценни за изясняване на фактическата страна на спора биха били показанията на свидетеля Д. С., но за разлика от нейните колежки, действащата към процесния момент на длъжност старша акушерка /а в момента само акушерка/ не си спомня абсолютно нищо от изписването, тъй като това била ежедневна работа, каквато за лекарите и акушерките при ответника е и раждането на бебета, както казва и свидетелката Г. „работа като работа“. Съдът намира за логично свидетелката С. да не си спомня изписването на бебето, предвид броя на ражданията и натовареността на отделението. Работата на лекарите и медицинския персонал е почти автоматизирана /заявява свидетелката Г./, поради което и всяко спомняне с детайли на едно естествено раждане или изписване /без наличието на особености/ година и половина след това поражда единствено съмнение за достоверността на свидетелските показания.

Ответникът твърди, че в болницата имало установен ред по идентификация и изписване на новородените и, че този ред е спазен в конкретния случай. Съдът не споделя тези доводи на ответника, като намира следното:

Действително представени са Работна инструкция при прием на пациенти във Втора САГБАЛ Ш. ЕАД, Технически фиш за приемане на новородено в „Неонатологично отделение“, Стандартна оперативна процедура за медицинска регистрация на новородено, Работна инструкция – ред за напускане на лечебното заведение от пациента, Технически фиш за изписване на новородено, версия 3 от 02.12.2021 г. Не става ясно защо част от тези вътрешни документи не са представени при извършената проверка от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – повечето от тях въобще не са коментирани в посочения по-горе констативен протокол, а и след проверката е дадено задължително предписание изпълнителният директор да предприеме съответните действия за изработване в детайли на правила за приемане и предаване на новородените от „Родилно отделение“ в „Неонатологично отделение“, по време на престоя в „Неонатологично отделение“ и при изписване на новородените. В тези правила детайлно да се разработи проверка във всеки един момент за съответствие на номера на майката с този на детето /предписание 7.2. – л. 290/. Без значение от това обстоятелство /представянето или не на документите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, което е без значение за крайния изход на спора/ не се установява при ответника да са налице разписани правила за проследяване на съответствието на номера на майката с този на детето по време на престоя в „Неонатологично отделение“. Свидетелката Г. твърди, че когато бебета се преведели в детско, те се раздавали на майките, като за да вземе бебето майката казвала на вратата кой е номерът на бебето, никой не питал как се казва бебето. Липсват обаче разписани правила за подобна процедура при ответника, които при стриктното им спазване биха били допълнителна гаранция за избягване на подобни ситуации на груба медицинска небрежност.

Въпреки че е налице ред за превеждане на бебетата от родилно в неонатологично отделение и за изписването им, то от данните по делото се установява при условията на пълно и главно доказване категоричното неспазване на установения ред, като относно раждането на С. М. и бебе В. П. се установяват следните нарушения:

– нарушение на раздел IV, буква Г, т. 5 от Наредба № 13 от 23.07.2014 г., в която е посочена необходимата документация, в случая липсва създаден Протокол за приемане на здраво новородено дете при предаването на детето в отделението по неонатология;

– нарушение на Технически фиш за приемане на новородено в „Неонатологично отделение“, тъй като в Лист на новороденото липсва подпис от предаващата акушерки /нарушение на раздел I, т. 1 и 3/, не се установява и дали в Тетрадката за назначения в графа новородени за денонощия са посочени данни за новороденото: №, час и дата на раждане, пол и тегло, име на майката, механизъм на раждане и стаята, в която е настанена майката от приемащата акушерка /нарушение на раздел III, т. 1 и 2/. По никакъв начин не се установява по делото кой е подготвил, надписал табелата с данни за новороденото и какъв номер е бил посочен на тази табела;

– макар и да липсват разписани правила за проследяване на съответствието на номера на майката с този на детето по време на престоя в неонатологично отделение, то и не са ангажирани доказателства /вкл. и свидетелски показания/ какъв е бил установеният неписан ред по време на престоя на С. М. в отделението – как е получавала бебето, сочила ли е неговият номер или име, как е проследявано спазването на реда, кой е бил дежурният/отговорният за това в процесния период;

– нарушения на Работна инструкция – ред за напускане на лечебното заведение от пациента, тъй като не се установява старшата акушерка на отделението при изписването на детето да е показала на майката номерът на детето, както и нарушение на Технически фиш за изписване на новороденото – не се установява, акушерката да е проверила номерата на гривните на майката, бебето и идентификационната табела. Свидетелката С. не си спомня нищо за конкретния случай.

От показанията на свидетеля З. Т. М.-Г. се установява, че същата веднага след раждането е въвела данните на детето в болничната система и ги изпратила към НЗОК. Веднъж въведени в болничната система, то автоматично в медицинските документи свързани със С. П. М. се съдържат данни за бебе № 07577, което обаче не означава, че именно биологичното дете на майката В. С. П. ù е предадено при изписването ù от болничното заведение. Изначалният документ, който съдържа данни за изписването на дете № 07577 и предаването му на С. М. е листът за новородено, документът принципно би следвало да има характер на официален свидетелстващ документ, но в случая доколкото документът не е оформен съгласно изискванията – липсват подписи на водил раждането лекар, извършил връзване на пъпчето, предал детето, то съдът намира, че доколкото не е спазен редът за изготвяне на документа, то не е обвързан от съдържанието в същия. Подпис на първата страница на документа има само на работилата в отделението едва няколко дни сестра П., която е получила след раждането и другото, разменено бебе. Липсата на други подписи на първата страница на листа на новороденото – поставя под съмнение кой е въвел информацията на тази страница и дали това е била водещата раждането доктор З. Т. М.-Г.. Същата като свидетел твърди да е въвела информацията, но официалната медицинска документация не съдържа нейния подпис. На следващо място, ако тази информация е въведена по-късно от сестрата в неонатологичното отделение – младши сестра П., то грубо е нарушен редът за отразяване на информацията, която следва да се въведе в листа на новороденото незабавно след раждането. Оттук и представеният документ – лист за новородено няма официална удостоверителна сила и следва да се цени от съда наравно с всички други доказателства по делото. Останалите документи, съдържащи информация за бебе № 07577, вкл. и епикризата при изписването, представляват вторични медицински документи, които са създадени на база изготвения лист за новороденото и първоначално въведената в системата на болницата информация, поради което и в тази им част нямат обвързваща материална доказателствена сила относно удостовеР.те в тях номер на бебе и по никакъв начин не установяват, че касаят именно биологичното дете на С. М.. Липсва документ при изписването, в който изписващият лекар или старши акушерката да са отразили, че са извършили проверката на гривните на майката и детето и на идентификационната табела, поради което и съдът не е обвързан от преноса на данни относно номера на бебето от системата на болничното заведение, съобразно първоначално въведените данни, при липса на конкретни доказателства за извършена фактическа проверка на номерата на гривните /свидетелката С. нищо не помни, а по делото няма нито едно ангажирано доказателство за извършена конкретна проверка при наличен спомен у свидетелите от момента на изкарване на бебето от родилната зала до изписването му/.

По делото не е представено и извлечение от Тетрадката за назначения, в което да се съдържат данни за бебето В. П. и неговият номер, за да може да се проследят и данни в тази медицинска документация относно процесния случай.

При всичко изложено, съдът намира, че веригата от косвени доказателства по делото установяват по безспорен начин, че бебетата са разменени в болничното заведение. Съдът намира, че бебета са разменени във времевия период след въвеждането на информацията в системата на болницата и извеждането на бебето В. П. от родилна зала и предаването му в „Неонатологично отделение“, в първите часове след предаването на бебето в „Неонатологично отделение“ и преди следващото предаване/взимане на бебето от майката. Т. е. след раждането и извеждането от родилно отделение на С. М. на същата не е предавано повече биологичното ù дете. В тази насока и безспорното обстоятелство, че бебетата В. П. и Е.Ш. са предадени в много близък часови диапазон в неонатологичното отделение на болницата. Доколкото съдът приеме, че бебета са разменени скоро след раждането, то поведението на медицинските служители в болницата в следващите дни до изписването представлява проява на медицински деликт, който се характеризира със значителен интензитет. От една страна, се касае до медицинска дейност, която не е високорискова, т. е. грижи за новородени деца в добро състояние и проверка на номера на гривни и идентификационни табели на новородените, което за опитни служители в тази област би следвало да е елементарно действие, на второ място, деликтът е извършен от множество служители, които не са извършили необходимата проверка, най-малкото при предаването на бебето на С. М. – при всеки един от случаите, в които бебето е взимано от майката. Старша акушерка С. е последната, която не е констатирала преди изписването допуснатата грешка в болничното заведение.

Медицинските служители и персонал на ответника не са спазили разпоредбите на Закона, подзаконовите нормативни актове, медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и вътрешните стандарти на болницата и отделението. Нарушени са правата на пациентите на болницата, които в случая са С. М. и В. П., а именно чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗ. Липсва получаването на съответна качествена здравна помощ от пациентите. В Техническия фиш за изписване на новороденото е предвидено, че акушерката подава новороденото на родителите му. В случая след допуснатите нарушения и неспазване на установения ред на С. М. при изписването ù вместо нейното биологично дете В. С. П. ù е предадено бебето Е.И.Ш.. Адекватното очакване на родилката е било болничното заведение да се погрижи за новороденото ù дете и при изписването от болницата да ù го предаде. Това нормално очакване за полагане на най-елементарна медицинска грижа не е било изпълнено, напротив – установява се, че след раждането биологичното дете на ищцата е разменено и при изписването ù на нея е предадено друго дете. Налице е медицински деликт, предизвикан от поведението на служители на ответника при изпълнение на работата им, поради което по делото се установява противоправното поведение на ответника.

Относно възражението за съпричиняне:

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на деликвента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Приносът на пострадалия трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.

С отговора на исковата молба и становището на третото лице-помагач са направени следните самостоятелни възражения за съпричиняване на вредоносния резултат – майката следвало да сравни номерата на гривните, както и майката следвало да забележи, че ù се предава друго дете, различно от това в родилната зала.

В преклузивните срокове не са въведени други възражения, вкл. и относно релевантния момент за противоправното поведение – конкретно моментът, в който бебета са били разменени, поради което и съобразно диспозитивното начало съдът ще се спре на конкретните възражения на ответника и на третото лице-помагач. Следва да се посочи, че оказаното съдействие на болничното заведение за установяване на биологичните родители освен да представлява логично поведение в конкретния случай няма никакво отношение нито към противоправния резултат, нито към поведението на ищцатa М., ирелевантно е за крайния изход на спора и не представлява обстоятелство, което следва да се обсъжда от съда.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането.

Доколкото твърденията за съпричиняване касаят обстоятелства последващи противоправното поведение, т. е. действия на С. М., след като на нея ù е предадено друго дете, а не нейното биологично дете, то нито сравнението на гривните, нито евентуалното запомняне на детето в родилна зала, са обстоятелства, които биха могли да доведат до съпричиняване. Противоправното поведение към момента на предаването ù на друго бебе е реализиран, увреждането вече е осъществено, поради което и последващите действия на ищцата няма как да имат характера на съпричиняване. Принципно последващото поведение на увредения може да се отрази на причинно-следствената връзка, респ. на размера на търпените вреди, за които отговаря ответникът, но няма как да е налице съпричиняване. Дори да беше сравнила гривните ищцата в даден момент – в болницата или след това, то това по никакъв начин не би препятствало осъществяването на увреждането, поведението на страните след осъществяване на деликта е изключено да води до съпричиняване.

Отделно от изложеното, съдът не споделя доводите на ответника, че в чл. 21, ал. 2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „Неонатологичното отделение“ е предвидено задължение за сравняване на гривните от страна на майката при изписването. Обстоятелството, че майката удостоверява с подпис, че получава детето, не представлява подобно задължение. Ответникът се опитва да вмени собствените си задължение в тежест на майката-родилка. Липсва подобно задължение за пациента, а и предвид образованието и социалното положение на ищцата, то подобна проява на съобразителност от С. П. М. не би могла да се очаква. На следващо място, по делото не се установява и къде е загубена гривната на бебето, предадено на ищцата при изписването, доколкото същата не е съхранявана от майката, не се установява и дали при изписването бебето е било с поставена гривна на ръката.

Относно твърдението, че ищцата следвало да се съобрази, че получава дете, различно от това, което е било в родилна зала, то съдът намира, че, на първо място, не се установява дали действително майката е престояла с бебето в родилна зала за два часа, както и дали през цялото време майката е била непосредствено с бебето или същото е било поставено на термоплота в същата зала през преобладаващата част от времето. Вещото лице по СПЕ в с. з. на 11.04.2024 г. е посочило, че след раждането се случват редица промени в биохормоналната и химична регулация на организма на родилката. Традицията за даване на детето на майката непосредствено след раждането е в момент, в който обикновено и самото детенце още не е почистено след раждането. Предвид всичко изложено, липсата на конкретни данни за състоянието на родилката първите минути след раждането и дали същата е държала в себе си и за колко време детето, то не може да се приеме, че за нея съществува естествено задължение да запомни характерните черти на своето биологично бебе. От показанията на свидетелите П.П.М. и С.А.Х. се установява, че С. М. първоначално е отказвала да повярва на двата ДНК теста и отказвала да приеме, че даденото ù дете не е нейното биологично, т. е. по делото не се установява наличието на каквото и да е съмнение у С. М. до срещата със свидетеля У., че ù е дадено друго дете, а не роденото от нея.

Възражението за съпричиняване е неоснователно.

Относно претенциите на Д. С. П. и З. М. М.:

Несъмнено процесният деликт е насочен към разменените деца В. П. и Е.Ш. и техните майки-пациенти на болничното заведение, които са имали адекватното очакване за тях да бъдат положени елементарни медицински грижи и родените от тях деца да им бъдат предадени при изписването, което не е осъществено от служителите на ответника. Д. С. П. и З. М. М. не се явяват пряко пострадали от деликта. Принцип в правото е, че на обезщетяване подлежат единствено неимуществените вреди, търпени от прекия потърпевш от противоправното поведение. Субектите, които притежават материалноправна легитимация да претендират неимуществени вреди от болки и страдания свързани с увреждане другиму, са ограничени.

При смърт вследствие на деликт право на обезщетените за неимущестени вреди имат най-близките до починалия. В случая обаче не е налице смърт, преките потърпевши от деликта са живи и могат да упражнят правата си. При телесно увреждане, недовело до смърт, право на обезщетение има само увреденото физическо лице, а близките му нямат право на обезщетение за собствените им неимуществени вреди, изразяващи се основно в притеснения за живота и здравето на техния близък –решение № 498 от 10.11.1980 г. по н. д. № 510/1980 г., I н. о. на ВС.

Спрямо Д. С. П. и З. М. М. не е налице противоправно поведение, липсва пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и търпените от тях вреди. Процесният деликт не е насочен спрямо тях. Несъмнено при всеки деликт близките на пострадалите търпят негативни чувства и вреди, но тези вреди са косвени, поради което не подлежат на обезщетяване от същия. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден в чл. 45 ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното – решение № 196 от 10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г. на II т. о. на ВКС. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие – виж решение № 101/23.09.2015 г., гр. д. № 5531/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Търпените от Д. С. П. и З. М. М. вреди са опосредени от цялостното развитие на ситуацията, но доколкото същите не са пряко потърпевши от неправомерното поведение на служителите на ответника, то техните искове са неоснователни.

Дори да се приеме, че характерът на търпените неимуществени вреди, претендирани в настоящото производство, е сходен с тези при смърт на близък – нaĸъpняване нa чyвcтвoтo зa пpивъpзaнocт и липcaтa нa възмoжнocт зa ĸoнтaĸт и разрешенията на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС намират съответно приложение, то по производството не се установява между бебето Е.Ш. и Д. С. П. и З. М. М. да е създадена трайна и дълбока емоционална връзка, която да легитимира същите като лица, които следва да получат обезщетение за търпените вреди.

Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена или фактическа връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на дете от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителите в чужбина, трайно полагане на грижи от бабата или сестрата вместо от неговите родители. В случая подобна ситуация липсва. От кредитираната СПЕ се установява, че Д. П. и З. М. се преодолели психическата травма от преживяното. Действително се установява същите да са били приели бебето Е.Ш., да са се грижили за него и да са страдали по него след размяната, но обективно периодът, в който бебето е било отглеждано в дома им – по-малко от три месеца, както и възрастта на бебето, което в първите три месеца е прекарвало преимуществено времето си или със С. М., или е вземало необходимата си доза сън /която в първия триместър е общоизвестно, че е значителна част от денонощието/, няма как да позволяват създаването на такава дълбока връзка, каквато изисква Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Не би могло да се приеме, че противоправното поведение на служителите на ответника е довело като пряка последица до засягането на правото на зачитане на семейния живот на Д. П. и З. М., а и както се посочи създадената фактическа връзка с бебето Е.Ш. не би могла да се характеризира като трайна и дълбока емоционална връзка. Случаят и допуснатата грешка в болницата се отличават и предизвикват значителна степен на укоримост, доколкото нарушението на медицинските стандарти и правила е особено интензивно, това обаче не обуславя изключение от общите правила и не дава право на Д. П. и З. М. да получат обезщетение за неимуществено вреди, поради което предявените от тях искове като неоснователни ще се отхвърлят изцяло.

Право на обезщетение за търпените неимуществени вреди обаче несъмнено има С. М., която съдът намира, че има качеството на пряко пострадал. Дори да се приеме, че същата не е пряко потърпевша, то тя попада в кръга от легитимирани лице, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди при съответното приложение на Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС. Налице е причинноследствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт. При медицинските деликти причинната връзка следва да бъде адекватна, а тя е такава, когато лекарска грешка е генерално способна да доведе до твърдяната вреда – решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на III г. о. на ВКС.

Относно размера на вредите по иска на С. М.:

На основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да прецени конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които определят паричния му еквивалент. С оглед задължителното тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД, в т. 11 от ППВС 4/1968 г. понятието справедливост изисква преценка на редица конкретно съществуващи обективно обстоятелства, за да се определи конкретния размер на обезщетението.

Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото, принципно като критерий е прието и съобразяване на съдебната практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи. Процесният случай обаче се отличава, липсват служебно известни или подобни претенции в правно-информационните източници, като цитираната практика от ответника в отговора на исковата молба не касае подобни хипотези и не следва да се взема предвид. Нито заплахата за задържане на бебе до заплащане сума за престой в болнично заведение или кратковременно задържане на бебе в болнично заведение, а още по-малко размяна на телата на починали пациенти имат отношение към конкретния случай. Случаите са крайно неотносими към процесния случай, като само за пълнота следва да се отбележи, че болките и страданието по едно неправомерно задържано дете /за няколко часа или ден/ са интензивни за времето, през което майката е отделена от бебето, докато в процесния случай претендираните вреди се проявяват след установяването на медицинската грешка и размяната на бебета и се търпят във времето до момента на преодоляване на травмата от отделеното дете, без значение от времето необходимо за преодоляването ù.

Съдът изходи от обективните обстоятелства по делото. Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:

– към датата на противоправното поведение С. М. е била на 27 години;

– установява се, че С. М. е приела тежко раздялата с небиологичното си дете, от СПЕ се установява, че към датата на експертното изследване /14.03.2024 г./ или година и два месеца след размяната и предаването на биологичните деца не се е възстановила, същата продължава да е в тревожно-депресивно състояние, като психичната травма от преживяното не е преодоляна. Свидетелят В. твърди, че е видял ищцата да плаче за небиологичното си дете месец и половина преди разпита. Вещото лице в СПЕ е посочило, че психичното преживяване на майката е, че детето, към което тя е била привързана и то се е привързала към нея, ù е било отнето;

– широката медийна гласност на случая;

– обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към 2022 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. През 2022 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 9008 лв., а средногодишният разход – 8339 лв. /данни на Националния социологически институт/. Налице е спад на БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност за Република България за 2022 г. /данни от Националния социологически институт/.

Претендираните по производството неимуществени вреди са за страдание от нaĸъpняване нa чyвcтвoтo зa пpивъpзaнocт и липcaтa нa възмoжнocт зa ĸoнтaĸт, страдание от невъзможността да общува с бебето, което ищцата е обикнала. Съдът прие, че поведението на медицинския персонал на ответника е противоправно спрямо С. М., на която не е било предадено нейното биологично дете при изписването ù. Макар и ищцата да е отглеждала бебето Е.И.Ш. само три месеца, то тези първи три месеца от живота на бебето се характеризират с наличието на интензивни контакти между майката и детето. От свидетелските показания на Г. В. се установява, че С. М. е кърмила бебето Е.Ш.. От показанията на Г. В., П. М. и С. Х., се установява, че С. М. трудно е възприела и изградила връзка с биологичното си дете след това, както и, че С. М. се интересува от бебето Е.Ш. и поддържа комуникация с неговата майка З. Ш.. Не може да се очаква предвид конкретната ситуация, в която са въвлечени доста лица, включително и пряко потърпевши, в бъдеще да съществува възможност за осъществяване на контакти между С. М. и бебето Е.Ш.. Дори отглеждано само за три месеца от ищцата, създадените отношения с бебето и страданията по него, далеч надхвърлят този времеви период, като прогнозите дали травмата ще бъде преодоляна напълно са неясни. Връзката майка-дете през първите месеци от живота на новороденото е изключително важна. Душевните страдания, особено в началото, за С. М. са били силни, като интензитетът им се засилен от широкото медийно отразяване на случая. Към датата на приемане на СПЕ /11.04.2024 г./ все още е налице тревожно-депресивно състояние у С. М. и психичната травма от преживяното не е преодоляна. При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва да бъде в размер на 70 000 лева. Подобен размер на обезщетението съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по делото, като за разликата до пълния претендиран размер от 200 000 лв. искът ще бъде отхвърлен. Върху присъдената главница като законна последица се дължи и законна лихва от датата на завеждането на исковата молба – 02.03.2023 г. до окончателното изплащане.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност. На третото лице-помагач разноски не се дължат – на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.

Ищците не доказват направата на разноски, същите са освободени от внасяне на държавна такса и разноски с акт на съда от 22.05.2023 г.

Ответникът претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК и доказва направата на разноски в размер на 300 лв. – депозит за свидетели, 250 лв. депозит за СПЕ и 26 340 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Направено е в срок възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК – л. 300 гръб. Възражението е до минималните размери по Наредба. Относно възражението за прекомерност важат общите правила и принципи на ГПК. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В случая процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но това възражение е направено в условията на евентуалност „до размера на минималните адвокатски възнаграждения по Наредбата“. Съобразно диспозитивното начало волята на ищците е за намаляване адвокатското възнаграждение само ако същото надвишава минималните адвокатски възнаграждения по Наредба. Уговорките на страните в договора за правна защита и съдействие не обвързват съда. Съдът намира, че размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи общо върху претендираната сума, а не по всеки субективно съединен иск по отделно или на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 минималното адвокатско възнаграждение в случая в 16 650 лв. без ДДС и 19 980 лв. с ДДС. Осъщественото процесуално представителство срещу всеки един от тримата ищци е идентично, т. е. не са извършвани процесуални действия, които да обуславят различна позиция по някой от субективно съединените искове, за това именно минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, съобразно общия размер на претенцията. Възражението е основателно, макар и делото да се отличава от фактическа страна и претенциите да са в значителен размер, то адвокатско възнаграждение в размер на 16 650 лв. /19 980 лв. с ДДС – представени са доказателства, че адвокат К. е регистрирана по ДДС – л. 298 от делото/, е справедливо и отговаря на осигурената правна защита и съдействие при съобразяване на правната и фактическа сложност на спора. Ето защо, възражението е основателно и размерът на адвокатското възнаграждение на ответника като прекомерен ще се намали до минималния размер по Наредба за минимални адвокатски възнаграждения, съобразно диспозитивното начало – 16 650 лв. /19 980 лв. с ДДС/. Или общият размер на разноските на ответника е 20 530 лв.

От тази сума към претенциите на Д. П. и З. М. са относими по 3 421.66 лв. за претенцията спрямо всяка от тях. Доколкото исковете на Д. П. и З. М. се отхвърлят изцяло, то всяка от тях ще се осъди да заплати на ответника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК по 3 421.66 лв.

Спрямо претенцията на С. М. е относима сума от 13 686.67 лв., от които по съразмерност съобразно отхвърлената част от претенцията на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК ще се присъди сумата от 8 896.34 лв.

Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищците са освободени от внасянето на ДТ и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/, по сметка за държавни такси на СГС, сумата от 2800 лв. за заплащането на дължимата държавна такса по делото съобразно уважената част от иска на С. М. и сумата от 70 лв. – депозит по СПЕ по съразмерност спрямо уважената част от исковете.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ш. ******* да заплати на С. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, …, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата от 70 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания от раздялата с детето Е.И.Ш., ЕГН **********, което е било отглеждано и възприемане като свое дете от С. П. М., вследствие на противоправното поведение на лица /лошо/небрежно упражняващи задълженията си като лица практикуващи медицинска професия/, за които отговаря „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 02.03.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. П., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител С. П. М., ЕГН ********** и двете с адрес гр. София, …, срещу „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ш. ******* иск за осъждането на „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД да заплати на Д. С. П., на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата от 50 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания от раздялата с детето Е.И.Ш., ЕГН **********, с която била създала близка връзка, вследствие на противоправното поведение на лица /лошо/небрежно упражняващи задълженията си като лица практикуващи медицинска професия/, за които отговаря „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, …, срещу „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ш. ******* иск за осъждането на „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД да заплати на З. М. М., на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата от 50 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания от раздялата с детето Е.И.Ш., ЕГН **********, с която била създала близка връзка, вследствие на противоправното поведение на лица /лошо/небрежно упражняващи задълженията си като лица практикуващи медицинска професия/, за които отговаря „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД.

ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, …, да заплати на „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ш. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 8 896.34 лв. – съдебни разноски по настоящото производство по съразмерност.

ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител С. П. М., ЕГН ********** и двете с адрес гр. София, …, да заплати на „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ш. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3421.66 лв. – съдебни разноски по настоящото производство.

ОСЪЖДА З. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, …, да заплати на „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л.“-Ш.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. …, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3421.66 лв. – съдебни разноски по настоящото производство.

ОСЪЖДА „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ш. ******* да заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо 2870 лв. за дължима държавна такса и депозит за експертизa по съразмерност по производството.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника „В.С.А.-Г. Б.ЗА А.Л. – Ш.“ ЕАД – „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________