Производство е по чл. 500 от ГПК. адвокат С Решение от 28.05.2004 г. по ф. д. № ……….. г. на В. окръжен съд е постановен отказ за регистрация на фирма – дружество “………….” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. …………., ул. “П.” № .., въз основа на взетото от ……….. на …………. г. решение за учредяването му.
Против решението е постъпила въззивна жалба от С. Д. К., в качеството на съдружник и управител на “…………..” ООД, гр. Г. О. В същата за пороци на съдебния акт са посочени нарушение на закона и необоснованост.
Излагат се съображения за нарушение на чл. 3, чл. 4, 5, чл. 495 и 496 от ГПК, както и на чл. 119 от ТЗ. Според жалбоподателя, заявителите са представили всички изискуеми по закон документи, във връзка с регистрацията на дружеството. Неправилно било указанието на съда за представяне на тези документи, подписани на немски език, а на тези на български език да се направи заверка от лицензиран преводач, че са точен превод на представените на немски език. Съгласно чл. 5, изр. първо от ГПК, съдебният език в Република България е българският.
Неправилно регистърният съд се позовал на чл. 427 от ГПК, който бил неприложим за конкретния случай. Според жалбоподателя, съдът, без да има изискване от закона, си вменил задължението да провери дали съдружникът – чужд гражданин е бил наясно със съдържанието на подписаните от него на български език документи. Тъй като съдружникът Т. Б. М. Х., гражданин на ФРГ, бил адвокат представил нотариално заверено съгласие. Адвокат заключава, че изясняването на отношението на съдружника – чуждестранно лице към документите за регистрация на ООД, изисквани на български език, не е условие за издаване на искания акт.
Регистрация на фирма става на български език с електронен подпис на адвокат
Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да впише новоучреденото дружество.
Въззивният съд, като разгледа жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намери следното: Пред В. окръжен съд е постъпило заявление от Т. Б. М. Х. и С. Д. К., в качеството им на управители на новоучреденото дружество с ограничена отговорност “………………” ООД – гр. Г. О., с искане за вписване на дружеството във водения при адвокат Окръжен съд, гр. В. Т. адвокат търговски регистър, въз основа на взетото от тях на …………… г. адвокат решение за учредяването му и приетия във връзка с това негов дружествен договор.
Със заявлението от адвокат са представени Протокол № 1 от …………г., с отразено в него решение на съдружниците за учредяване на “Б.” ООД – гр. Г. О.; подписан от съдружниците Т. Б. М. Х. и С. Д. К. на …………… г. дружествен договор на “………………” ООД – гр. Г. О.; нотариално заверени образци от подписите на назначените управители на дружеството и съгласието им да бъдат такива; ксероксни копия от документите за самоличност на съдружниците; б. б. за заплатени ДТ за вписване и обнародване в ДВ. Върху заявлението е поставена резолюция от ……………….. г. – “без ход”. На заявителите е указано в 7-дневен срок от съобщението да представят съответните документи, подписани на немски език, а на тези на български, да се направи заверка от лицензиран преводач, че са точен превод от представените на немски език.
Съобщението е получено от управителя К. на ……………….. г. В указания срок заявителите не са представили на съда поисканите документи. адвокат Регистърният съд е приел, че е в правомощията му да изиска посочените по-горе документи, съгласно чл. 427 от ГПК. Касаело се за охранително производство, при което важал принципът за служебно дирене на истината. В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения, че чуждестранният гражданин не владеел български език и това налагало регистърният съд да се убеди бил ли той наясно със съдържанието на подписаните от него на български език документи.
В тази насока, съдът се е позовал на чл. 4 от ГПК, както и на изискването за правна сигурност и стабилност. Поради непредставяне на поисканите документи, регистърният съд е приел, че в случая, такава няма да е налице, защото самият съд не се е убедил, че подписалият документите чужд гражданин е запознат с тяхното съдържание и с техните последици.
По тази причина е отказал вписването на регистрацията на фирмата. Въззивният съд приема, че адвокат са представени документите, които законът изисква за вписването на дружеството, регламентирани в чл. 119 от ТЗ. Те са написани на български език, съгласно чл. 5, изр. първо от ГПК. Тъй като обаче единият от адвокат съдружниците е чуждестранно лице – гражданин на ФРГ и не знае български език, видно от нотариално заверената декларация за съгласие за управление с образец от подпис, правилно регистърният съд е поискал да се убеди, че същият е запознат със съдържанието на подписаните от него документи и с техните последици. Става въпрос за заявлението за регистрация, протокол адвокат № 1 от 20.04.2004 г. и за дружествения договор. В тази насока е и изр. второ на чл. 5 от ГПК, която норма е основно положение в гражданския процес и следва да намери приложение и към охранителното производство. Пред въззивната инстанция жалбоподателят не представя на адвокат доказателства, от които да се направи горния извод. С оглед изложените съображения, въззивният съд приема, че правилно към настоящия момент е постановен отказ за вписване на регистрацията на фирмата. Подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да остане без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от това, В. апелативен съд РЕШИ: Оставя в сила Решението
