Данъчен кредит – производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Същото е образувано по жалба на “……….., гр. ………. против Ревизионен акт……………………. на ТД на НАП – ……………….., потвърден с решение № ………………….. г. на директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (ДОУИ) – гр. …………….. при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за данъчните периоди на месеци юли, август и септември 2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на ………………. …………….лв. по фактури, издадени от “…………….” ЕООД, като са начислени и лихви за просрочие за същите периоди общо в размер на ………………………..
В тази си част РА се оспорва от процесуалният представител на жалбоподателя като процесуално незаконосъобразен, тъй като не са коментирани и обсъдени в тяхната съвкупност всички събрани доказателства в нарушение на чл. 3 и 5 от ДОПК, доколкото всички изводи на приходната администрация се базират само на резултатите от насрещната проверка на доставчика (който по настоящето дело е “…………..” ЕООД, а не “………..” ЕООД, както се твърди в жалбата до съда на стр. 3), т.е. без да се анализират доказателствата представени от самия жалбоподателя и всички други, позволяващи установяването на данъчните задължения.
Същевременно РА се оспорва и като материално незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят счита, че събраните в хода на ревизията писмени доказателства и допълнително ангажираните такива по делото, чрез заключенията на вещото лице – икономист установяват по безспорен начин извършването на фактурираните доставки, тъй като воденото от жалбоподателя счетоводство удостоверява получаването на стоките, а е установена и последващата им реализация.
По тези мотиви, подробно изложени в жалбата и писмените бележки по делото от адв. И. З. се претендира отмяната на РА и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ДОУИ – гр. …………………… при ЦУ на НАП (понастоящем дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика, арг. от § 44, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, обн. ДВ бр. 94 от 30.11.2012 г.), чрез процесуалния си представител ………………….., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с мотивите, изложени в потвърдителното решение за нереалност на доставките, доразвити в хода на съдебното производство и писмените бележки по делото. Счита, че събраните в хода на делото доказателства чрез икономическата експертиза изцяло подкрепят изводите на РА за нереалност на доставките. По тези мотиви се претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на ………. лева.
Прокурорът по делото дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата, тъй като счита, не е доказана реалността на доставките по процесните фактури и оттам – правото на приспадане на данъчен кредит.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и основното и допълнителното заключение на икономическата експертиза, намира за установено следното:
Административното производство по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №…………………….. на Е.И.А. – началник на сектор “Ревизии” в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Велико Търново (надлежно оправомощена с тези правомощия със Заповед № ……………………. с която на “РГ Транс” ЕООД, гр. Велико Търново е възложена ревизия, която да установи задълженията му по ЗДДС за периода от ………………….. г. Посочената заповед е редовно връчена на пълномощник на ревизираното дружество на ………………………. и определя 3-месечен срок за приключване на ревизията, считано от датата на връчването на ЗВР. адвокат
Със ЗВР №……………………., издадена от Н.И., при условията на заместване на титуляра (като отсъствието на ………………. за периода ……………………… се установява от заповедта за разрешаване на отпуска й № ………………………., е удължен срока на ревизията до …………………… (т.е. с месец). Посочената ЗВР е редовно връчена отново на пълномощника на дружеството на ………………..
За резултата от ревизията е издаден Ревизионен доклад № ……………
Срещу РД е подадено възражение с вх. ……………… г. при ТД на НАП – гр…………….., офис гр. ………..по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Като е намерил възражението срещу РД за неоснователно, оправомощеният на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК със Заповед за определяне на компетентен орган № К ……………инспектор по приходите е издал оспорения в настоящото производство РА, връчен на……….. г. на пълномощник на дружеството.
С РА за ревизираните периоди на месеци юли, август и септември 2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 482 125.17 лв. по ………. броя фактури (конкретно посочени в РА), издадени от ………” ЕООД, които са с предмет на доставка – стоки (месо и месни продукти), и са начислени лихви за просрочие в размер на …………… лв., от които 3.71 лв. са начислени за внесен след законоустановения срок ДДС по справка-декларация за месец ………. г.
Компетентният орган е отказал да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по горепосочените фактури, тъй като е намерил за недоказани доставките на месо и месни продукти на жалбоподателя, защото не са представени заявки за доставка; приемо-предавателни протоколи между жалбоподателя и доставчика; доказателства за транспортиране на стоките – предмет на доставката; доказателства за извършено товарене и разтоварване на стоките и прочие документи, свързани с прехвърлянето на собствеността върху стоките, чрез тяхното предаване.
Недоволен от РА ревизираният го е оспорил по административен ред и решаващият орган се е произнесъл с Решение № …………………. г. на директора на ДОУИ – гр. Велико Търново, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Потвърдителното решение е съобщено на ……….. г. на пълномощник на жалбоподателя. Решаващият орган е намерил за неоснователна жалбата, след като подробният анализ на събраните в хода на ревизията доказателства е обосновал извода за нереалността на доставките на месо от “…………………” ЕООД.
Недоволен от потвърдителното решение на ДОУИ -……жалбоподателят е оспорил РА в потвърдената част по ЗДДС с жалба до ВТАС и въз основа на нея е образувано настоящето дело.
За доказване на реалността на доставките на месо от доставчика “……………..” ЕООД съдът е назначил по искане на жалбоподателя и неговия добър адвокат основна и допълнителна икономическа експертиза, заключенията на вещото лице по които не са оспорени от страните и ще бъдат обсъдени по съществото на спора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу РА от ревизирания субект, след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че оспореният РА е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. ЗВР също са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК.
След служебно извършена проверка, съдът установи, че РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и РД е съставен в срока, определен от чл. 117, ал. 1 от кодекса. С оглед изложеното, не се установяват пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА. адвокат
Неоснователни са възраженията за нарушения на чл. 3 и 5 от ДОПК, тъй като от ревизионната преписка се установява, че приходните органи са събрали доказателства, предвидени в ДОПК по надлежен ред, като относимостта и значението им за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора. Тук е мястото да се посочи обаче, че не кореспондира със съдържанието на РА и потвърдителното решение възражение на жалбоподателя, че изводите в тях почивали само на доказателства от насрещните проверки на доставчика, тъй като е очевидно, че са анализирани и представените от жалбоподателя документи в хода на ревизията, като са изложени мотиви защо същите не доказват прехвърлянето на собствеността върху месата.
Съдът намира РА и за материално законосъобразен – като постановен при правилно прилагане на ЗДДС, по следните мотиви:
С РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди на м. юли, август и септември 2010 г. общо в размер на …………… 1……..лв. по 52 броя фактури (конкретно посочени в РА), издадени от “…………..” ЕООД с предмет на доставка за различни видове месо и месни продукти, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и 25 от ЗДДС, т.е. защото не е доказана реалната доставка на тези стоки.
Този извод на приходната администрация е обоснован със събраните в хода на ревизията доказателства – тези събрани в резултат на насрещната проверка на доставчика, и представените от жалбоподателя документи.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, при която му е връчено по ред на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ с изх. № ВхК – …………………. г. Във връзка с това искане, с Протокол за предаване на документи на орган по приходите и опис към него, с вх. № ………………….г., са представени: копия от процесиите фактури; оборотни ведомости, извлечения от счетоводни сметки ……………….. група 50, 702 и 703, писмено обяснение относно начин на транспортиране на стоките, в което е посочено, че “…………….” ЕООД има сключен консигнационен договор с “………………..” ЕООД, съгласно който стоките пристигат, разтоварват се, и доставките се осъществяват директно в и от склада на “……………..” ЕООД, поради което не е необходимо да се извършва транспортирането на стоките между двете дружества. Т.е претендира се, че транспортът на стоките се извършва от външни транспортни предприятия с отправна точка – склад в ЕС и крайна точка – склад на “………………. ЕООД.
Приходната администрация не е кредитирала тези обяснения, тъй като те не са подкрепени с документи, и противоречат на представения консигнационен договор.
Представеният Консигнационен договор е от…………….. г. и е сключен между “…………..” ЕООД – консигнант и “…………….с” ЕООД – консигнатор. Според него консигнантът предоставя на консигнатора за продажба на консигнация за срок от 1 година охладени меса, замразени меса и месни продукти, като цените се договарят за всяка отделна доставка, в зависимост от пазарните условия. Съгласно договора консигнантът доставя стоката, която се приема и съхранява в складовете на консигнатора, като транспортните разходи по разпространение и реализация на стоката, както и товаро – разтоварните дейности са за сметка на консигнатора.
Този договор не е кредитиран като изпълнен от приходната администрация, тъй като при насрещната проверка е установено също, че “……..” ЕООД няма складови помещения и търговски обекти, няма сключени трудови договори и граждански договори, което се потвърждава и от представените писмени обяснения, поради което не може да се приеме, че договореният транспорт, товаро-разтоварни дейности и предаване на стоката в договора са реализирани.
Относно предходни доставчици е изготвена и представена от доставчика справка, в която като такива са отразени дружества от страни от ЕС – Франция, Полша, Испания, т.е. декларирани са вътреобщностни придобивания по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, но те не са кредитирани от приходната администрация като отонсими към преките доставки, защото не е посочено тези дружества конкретно във връзка с коя фактура, издадена към “………………..” ЕООД, са предходни доставчици и каква е връзката им с доставчика. адвокат
Представени с описа от доставчика са инвойс фактури, протоколи за начисляване на ДДС по чл. 117 от ЗДДС, транспортни документи – фактури за извършен транспорт и международни товарителници (вижте как става регистриране на офшорна фирма).
Органът по приходите е установил, че съгласно приложените международни товарителници, стоката е доставена от страни-членки на ЕС до получател “……………….” ЕООД с адрес в гр. ……………… При по-голяма част от тях за разтоварен пункт е посочен гр. …………. На част от международните товарителници като място за получаване е посочено гр. Бургас, а само на малка част от тях – гр. Плевен, където се твърди, че е склада на жалбоподателя. Ето защо тези документи не са кредитирани като относими към транспорта на стоките до жалбоподателя, доколкото в същите документи не се съдържа информация, че стоката е доставена в обект, стопанисван от ревизираното лице – “…………………..” ЕООД, поради което същите не съответстват на дадените писмени обяснения от името на “…………….” ЕООД за механизма на доставките. Посочено е, че фактурите за извършен транспорт с получател “Бета” ЕООД не са с конкретен предмет, поради което същите не могат да бъдат отнесени към конкретни доставки, по които получател е “Бета” ЕООД и са неотносими към фактурираните доставки от това дружество към дружеството-жалбоподател.
Представените от “…………..” ЕООД извлечения от счетоводните регистри приходната администрация не е кредитирала, тъй като липсват доказателства, че същите са част от редовно заведено счетоводство, принадлежащо на ………………” ЕООД, а и ценени като редовни документи не установяват движението на месата – предмет на фактурите, защото няма необходимата аналитична отчетност за отчитане на стоки на консигнация и не е представено отчитане на стоките като видове материални активи в натурално изражение по складове, обекти и други недвижими имоти.
По тези мотиви и тъй като от “………………” ЕООД не са представени приемо-предавателни протоколи, с които да е индивидуализирана стоката, транспортни документи, товарителници за превоз на товари на територията на Република България, кантарни бележки, ветеринарномедицински свидетелства, доказателства за необходимата кадрова обезпеченост – персонал със съответната квалификация, нает по трудови и облигационни отношения, доказателства за извършено товарене и разтоварване на стоките и други, е направен извода, че липсва реална доставка на меса, тъй като не е доказано фактическо предаване на вещите от продавача на купувача, чрез което се прехвърля собствеността върху родово определени вещи съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД.
От жалбоподателя в отговор на ИПДПОЗЛ изх. № …………………, са представени копия от следните документи: процесиите фактури; Протоколи за осъществена ветеринарномедицинска проверка на РВМС – Плевен, издадени на “……………….” ЕООД. Протоколите за ветеринарномедицинска проверка не са кредитирани при ревизията, тъй като те по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с доставчика “…………………” ЕООД и процесиите фактури, предвид това, че в протоколите не е отбелязан като доставчик “………………..” ЕООД, а е посочена за доставчик на жалбоподателя директно страна от ЕС.
По тези мотиви и тъй като и от двете страни по връзка с процесиите фактури, не са представени заявки за доставка, приемо-предавателни протоколи, доказателства за транспортиране на месото, за извършено товарене и разтоварване на стоките и за това кои лица са извършили товаренето и разтоварването на процесната стока, нито за необходимата кадрова обезпеченост на доставчика – с персонал със съответната квалификация, е направен извод, че липсват доказателства за реално извършена доставка на стоки, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, към жалбоподателя от доставчика “………” ЕООД.
Съдът намира РА и в тази му част за правилен и споделя изцяло доводите на приходната администрация досежно доказателствената стойност на представените в хода на ревизията документи от доставчика и жалбоподателя.
В допълнение към тези мотиви трябва да се посочи следното:
Съдът счита, че действително липсват доказателства за изпълнение на Консигнационния договор от 26.04.2010 г., тъй като по делото липсват заявки и споразумения за цените на месата – предмет на отделните доставки по този рамков договор, каквито обаче са предвидени за изпълнението му.
На следващо място, според чл. 3 от договора (л. 214 и сл. от папка № 2 от ревизионната преписка) стоката – предмет на договора, се съхранява и приема в складовете на жалбоподателя. Доказателства за такива складове обаче, тяхното местонахождение и реално ползване, по делото липсва. Липсват доказателства, че стоки са били съхранявани именно в склада в гр. Плевен, за който единствено се представя удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни от животински произход № Т……………….. г. в съответната ОДБХ (л. 107 от папка № 1 от ревизионната преписка), доколкото както вече се каза, липсват каквито и да е документи за заприхождаване в този или някои от другите складове на продукцията на жалбоподателя. Нещо повече, липсват и доказателства за използването на този склад за периода на м. юли – септември 2010 г.
Според чл. 4 от договора за сметка на жалбоподателя като консигнатор са и транспорта на стоките и тяхното разтоварване. Такива разходи при него обаче няма отчетени, като това е безспорно доказано и от експертизата по делото (л. 59 от делото).
Липсват и каквито и да е доказателства за самото транспортиране – например пътни листи, разходи за горива, договори за транспорти услуги с външни фирми, доказателства за плащане по тях и изпълнение и прочие.
В тази връзка съдът не кредитира писмените обяснения на управителя на доставчика (който от своя страна е и управител и на дружеството – жалбоподател понастоящем), че транспортът на стоките се извършвал от складове в ЕС (на предходни доставчици) директно до склада на жалбоподателя, защото това обяснение (на л. 213 от папка № 2 от ревизионната преписка) не кореспондира със взетите счетоводни записвания относно транспортните разходи самия доставчика му, който осчетоводява такива разходи за транспорт на месото до себе си, а не до жалбоподателя, както и със самия договор, който предвижда друго.
Според неоспорената експертиза по делото (на л. 59 от делото) доставчикът има отчетени разходи за външни услуги, представляващи само и единствено транспортни такива за процесните периоди, които участват при формирането на отчетната цена на месото, фактурирано към жалбоподателя. Според вещото лице обаче, тези разходи са разходи относими към придобиването на стоката от “…………..” ЕООД (т.е. за транспортирането на стоката от ЕС до самия доставчик, а не от него до неговите клиенти и в частност – до жалбоподателя).
Нещо повече, това би противоречало и на консигнацинния договор, според който транспортът на месото е за сметка на жалбоподателя, а не на доставчика му. След като според договора за консигнация тези разходи са за жалбоподателя, няма как доставчикът да е транспортирал тези стоки за своя сметка до него, като същевременно и не е отчел счетоводни разходи за тези услуги, макар че както се каза, аналогични разходи според вещото лице, са отчетени като разходи за придобиването на стоката, а не за нейната последваща реализация.
Нещо повече, че стоките от ЕС са доставени именно на доставчика “………” ЕООД, а не на жалбоподателя се установява и от представено международни товарителници. В самите ЧМР като получател на стоката е посочено “…………….. ЕООД, на е жалбоподателя (л. 1154, 1139, 1131, 1130, 939, 866, 865, 852 от ревизионната преписка и прочие товарителници), освен това според ЧМР стоката е доставена от страни-членки на ЕС до получател “…………… ЕООД преимуществено на адреси в гр. Варна и гр. Бургас, където не се твърди и доказва жалбоподателят изобщо да има складове.
Наред с това по делото липсват каквито и да е транспортни документи (пътни листи, товарителници), за да се докаже придвижването на стоката от доставчика, от неговите складове в страната (който има счетоводни разходи за транспорт на месото до себе си) до жалбоподателя, който транспорт вече по силата на договора между страните следва да е за сметка на жалбоподателя и да е в рамките на страната.
На следващо място, и в този случай липсват документи за предаването на стоките на жалбоподателя от доставчика. Вещото лице изрично сочи (на л. 63, от делото), че няма приемо – предавателни протоколи, стокови разписки и прочие документи, удостоверяващи движението на месото. Предвид вида на стоките по спорните фактури – родово определени вещи, и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. След като няма доказателства за предаването на стоките не е доказано прехвърлянето на собствеността върху тях – а следователно и реалността на доставките.
Не доказва предаването на стоките и воденето счетоводство от доставчика. Според приетата без оспорване от жалбоподателя икономическа експертиза по делото воденото счетоводство от доставчика не е редовно, тъй като сметка 304 “Стоки” се води само стойностно, без стоките да се измерват количествено (л. 60 и 63 от делото). Това от своя страна не позволява да се проследят хронологично заприходени и изписаните количества месо, вкл. към жалбоподателя. След като това е така и след като не може да се направи категоричен извод за редовно водено счетоводство от този доставчик записванията в него относно фактурираните доставки не могат да се зачетат като доказателство по делото. Това обаче изключва да се кредитира и счетоводството на жалбоподателя в тази насока, защото няма с кое насрещно такова да се съпостави, за да се анализират корелативни свързаните записвания по една операция при всяка то страните по нея.
Не доказват получаването на стоките представените за тези доставки Протоколи за осъществена ветеринарномедицинска проверка по чл. 80 от ЗВМД от жалбоподателя (в папка № 1 от ревизионната преписка). Тези документи не сочат като доставчик на жалбоподателя “………” ЕООД, а напротив – установяват произход на стоките доставени на жалбоподателя директно от ЕС.
От съществено значение е и обстоятелството, че жалбоподателят (а и доставчикът) не представят нито в хода на ревизията, нито по делото документи от състава на минимално изискуемите за търговия с месо, предвидени в Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Така например, липсват ветеринарномедицинско свидетелство (здравен ветеринарен сертификат), който е задължителен при транспортиране на месо и суровини от животински произход, ветеринарномедицинско свидетелство (здравен ветеринарен сертификат) или търговски документ с вписан ветеринарномедицински регистрационен номер на предприятието производител, необходими за продукти от животински произход съгласно чл. 167, ал. 1 от ППЗВМД.
Тези документи задължително съпътстват търговията с месо и макар че притежаването им не представлява условие за упражняване на правото на данъчен кредит би било косвена индиция за движението на стоките и по-специално за придобиването им от жалбоподателя именно от доставчика, посочен в тях (в тази връзка следва да се отчита, че всички търговски документи по делото са от европейски износители и сочат като получател “………” ЕООД, макар че липсва подпис, потвърждаващ получаването и от това дружество, но по важното е, че липсват изобщо такива документи към жалбоподателя). Съществуването им нито се твърди, нито се доказва. Липсата на документи за предаване на стоките (търговски документи), както и каквито и да е документи за нейното движение (произход, транспортиране и предаване) налагат извода за недоказаност на реалните доставки на месо на жалбоподателя. Не са такива документи търговските документи от предходните доставчици към “…………” ЕООД (вж. например л. 1042 от папка № 6 от ревизионната преписка), доколкото първо те не касаят пряката доставка до жалбоподателя и второ не носят подпис, удостоверяващ получаването на стоките в графата за потвърждаването на този факт.
Т.е. от една страна по делото са налице документи (ЧМР), които сочат като получател на стоките от ЕС “…………” ЕООД, но липсват доказателства за последващо транспортиране на тези стоки до жалбоподателя, а от друга страна по делото са представени Протоколи за осъществена ветеринарномедицинска проверка по чл. 80 от ЗВМД, които сочат като получател на стоки от вида на фактурираните жалбоподателя, но директно от доставчици от ЕС.
Ето защо съдът намира, че става въпрос за две различни категории сделки – от една страна, между жалбоподателя и ЕС и от друга от ЕС и “==========” ЕООД, между които няма документална връзка. Същевременно идентичния предмет на доставките поставя въпроса за действителния доставчик и от там правото на приспадане на данъчен кредит.
Тези изводи – за нереалност на доставките към жалбоподателя, се доказват и от приетия като писмено доказателство по делото РА на доставчик “………..” ЕООД. Според РА № ………………. г. на ТД на НАП – Варна (на л. 61 и следващите от папка № 1А от ревизионната преписка) извършените от “………………… ЕООД доставки към “…………” ООД за периода от ……………. г. до …………г. (т.е. и за първия от процесните периоди) не са реално изпълнени (л. 27 от папка № 1А от преписката), но начисленият ДДС за тях не е коригиран единствено на основание чл. 85 от ЗДДС – тъй като е посочен и съответно изискуем от ревизираното лице.
Фактът на начисляването на данъка от доставчика (който всъщност не е и спорен по делото) е ирелевантен за правото на приспадане на данъчен кредит от получателя на доставките, при условие, че такива съществуват. Неслучайно съгласно действащия ЗДДС, начисляването или неначисляването на ДДС от доставчика няма никакво значение за правото на данъчен кредит. Съществено значимото обстоятелство в случая – нереалността на доставките – предмет и на настоящата ревизия, е констатирана от ревизията на доставчика, поради което без значение е обстоятелството какви счетоводни записвания са взети от това дружество относно процесните фактури, след като те не кореспондират с фактите от действителността. Друг е въпросът, че вещото лице констатира нередовност на счетоводството на доставчика именно във връзка с водената отчетност на стоките. Ето защо съдът счита, че правилно и обосновано и в настоящата ревизия приходната администрация е препотвърдила нереалността на доставките и по отношение на получателя и му е отказала данъчен кредит на това основание.
На последно място, не може да се приеме като доказателство за получаването на фактурираните от “==========” ЕООД стоки последващата реализация на стоки от същия вид и количество от страна на жалбоподателя, която експертизата по данъчен кредит констатира:
Първо, извършването на последващи облагаеми доставки с предмета на доставките по процесните фактури е едно от условията за възникване на право на данъчен кредит, но то не е спорното в случая. Наред с него е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че придобиването на стоките е чрез облагаема доставка от регистрирано по ДДС лице, за да бъде законосъобразно упражнено това право.
Второ, липсват доказателства, че именно доставените стоки по процесните фактури са реализирани от жалбоподателя. Ангажираните от данъчнозадълженото лице доказателства за използване на фактурираните стоки за извършване на последващи доставки не обуславят като единствен възможен извод, че стоките са придобити именно от “………” ЕООД, от които са издадени спорните фактури, по които е ползвано право на данъчен кредит.
Това е така защото от съществено значение е обстоятелството дали дружеството – издател на фактурата е реалният доставчик на стоките, защото само ако доставчикът е регистрирано лице по ЗДДС жалбоподателят би имал право на данъчен кредит. А както се посочи, по делото са налице множество документи, сочещи доставка на същите количества месо директно на жалбоподателя от страни – членки на ЕС, при това от лица (предприятия, индивидуализирани само съответните номера за целите на ветеринарномедицинския контрол) за които няма данни, че са регистрирани за целите на облагане по ЗДДС. Налице са и други вътрешни доставчици на тези стоки за същия период (“…………” ООД, “……………….” ООД, “…………….с” ООД – вж. експертизата на л. 69 долу от делото), което обяснява последващите доставки и реализация на продукция от жалбоподателя към трети лица.
Действително, правилно се посочва от жалбоподателя, че според практиката на СЕС (напр. дела С-80/2011 и С-142/2011) не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.
Т.е. не може да се поставя като условие за данъчен кредит материално – техническата обезпеченост на доставчика, но това не изключва задължението на жалбоподателя да докаже изпълнението на фактурираните доставки – т.е. получаването на стоките. За това и не се променя крайният извод за правилността на РА на съда. Това е така, защото в случая, както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство не се доказва самата доставка – получаването на стоките то доставчика, издал процесните фактури, а не само материално – техническата му обезпеченост или редовното осчетоводяване при него на стопанските операции – предмета на процесните фактури. адвокат
Ето защо съдът счита, че и събраните в хода на съдебното производство доказателства не доказват реалността на фактурираните доставки от “………” ЕООД, което прави РА, с който на жалбоподателя като получател, е отказано право на приспадане на данъчен кредит за тях правилен и обоснован. Това налага жалбата да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
След като това е така, правилно са определени процесните задължения с РА за ДДС и лихви. В тази връзка следва да се посочи, че 3.71 лв. от начислените лихви с РА са да внесен след законоустановения срок ДДС по справка-декларация за месец 09.2010 г. и в този смисъл РА в тази си част е законосъобразен, доколкото не са представени доказателства, че дори декларираните суми са внесени в срок. Ето защо в тази си част жалбата срещу РА трябва да се отхвърли, дори и да се признае правота на данъчен кредит по фактурите от “……………” ЕООД за м. 09.2010 г.
При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът му присъжда такива в размер на ………….. лева, определен в рамките на размера, посочен в чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
