Адвокат Мангъров, София е сред водещите адвокати бързи кредити в страната. В случай на проблем, изпратете запитване до адвокатска кантора Мангъров и в най-кратък срок добър адвокат бързи кредити ще ви даде безплатен съвет относно възможността за съдебна защита срещу фирми за бързи кредити. В повечето случаи договорите за кредит, подготвяни от компаниите за бързи кредити са незаконни, тъй като включват неравноправни клаузи.
В Определение по дело С- 74/2015 г. на Съда на Европейския съюз е направено задължително тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, относно неравноправните клаузи в потребителските договори за бързи кредити. Съдът е сезиран с въпрос дали от физическо лице, което е предоставило поръчителство при договор кредит, получен от търговско дружество може да се позове на неравноправни клаузи в договоа за кредит, имайки предвид, че търговците са изрично изключени от тази защита.
Съдът е приел, че когато физическото лице е обезпечило кредита, без да има връзка или зависимост с кредитора – без да е съдружник, управител, директор, акционер или притежател на дялове и без да действа по занятие, то може да се позовава на неравноправността на клаузите в кредитния договор. Определението е задължително за всички съдилища в държавите – членки на ЕС и следва да се съблюдава както от фирмите, коит отускат бързи кредити, така и от всеки практикуващ адвокат бързи кредити.
Определението за бързи кредити накратко
Преюдициалното запитване по дело C 74/15, отправено от Апелативен съд, Орадя, Румъния от 5 февруари 2015 г., в рамките на производство по дело
Dumitru Tarcău, Ileana Tarcău срещу Banca Comercială Intesa Sanpaolo România SA и др., които са представлявани от надлежно упълномощен адвокат.
1 Запитването касае тълкуването на член 1, параграф 1 и член 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, включително за бързи кредити.
Направено е в рамките на съдебен спор между г н Tarcău и г жа Tarcău, надлежно представлявани от адвокат и Banca Comercială Intesa Sanpaolo România SA и др. във връзка с договор за обезпечение върху недвижим имот.
2 Съгласно девето и десето съображение от Директива 93/13:
” лицата, придобиващи стоки и ползващи услуги, следва да са защитени от злоупотреба от страна на продавача или предоставящото услуги лице, специално срещу едностранно установени договори и общи условия и изключване на основни права от договори;
Ефективна защита на потребителите може да се осъществи чрез еднакви правила относно неравноправните клаузи, които следва да се прилагат за всички договори, сключени между продавачи и потребители, с изключение на трудови договори, договорите за наследствени права, договори в областта на семейноправни отношения и дружествени договори.
3 Член 1, параграф 1 от тази директива гласи, че същата има за цел да сближи законовите, и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправни клаузи в договори, сключвани между продавач и потребител”.
5 Член 2 от посочената директива определя понятията “потребител” и “продавач”, както следва:
б) “потребител” е всяко физическо лице, което като страна по договори, предмет на настоящата директива участва поради интереси, които са извън неговата търговска дейност;
в) “продавач ” ое всяко физическо или юридическо лице, което като страна по договорите, предмет на тази директива, участва поради интереси, които са свързани с дейността или професията му, независимо дали в публичен или частен контекст”.
6 Закон № 193/2000 относно неравноправните клаузи в договорите, сключвани между търговците и потребителите, който е наричан по- “Закон № 193/2000”), има за цел транспонирането на Директива 93/13 във вътрешното право.
4 Член 1от този закон предвижда:
“Всеки договор, сключван между търговец и потребител за продажба на стоки или услуги, включва ясни и недвусмислени клаузи, за разбирането на които не са необходими специални познания”.
5 Член 2, параграф 1 уточнява:
“Потребител” е всяко физическо лице или група физически лица, обединени в сдружения, които въз основа на договор, попадащ в обхвата на този закон, действат за цели, които са извън рамките на тяхната търговска, промишлена или производствена, занаятчийска дейност или свободна практика”.
Спорове и преюдициални въпроси свързани със защитата от фирми за бързи кредити
6 На 24 октомври 2008 г. между Banca Comercială Intesa Sanpaolo România SA Sanpaolo (наричана по-нататък “Sanpaolo”), в качеството ѝ на кредитодател и SC Crisco SRL, търговско дружество – кредитополучател, е сключен договор за кредит.
7 По молба на г н Cristian Tarcău и нейния адвокат, на 7 август 2009 г. г н Dumitru Tarcău и г жа Ileana Tarcău са подписали споразумение към договора за кредит. То възпроизвежда в цялост основните клаузи на първоначалния договор за кредит и допълва учредените при сключването му обезпечения с две нови такива, предоставени от г н и г жа Tarcău.
8 Съгласието на г н и г жа Tarcău е дадено под формата на договор за обезпечение върху недвижим имот от 7 август 2009 г., с който се учредяват ипотека върху апартамент в полза на Sanpaolo и договор за поръчителство, по силата на който те стават гаранти за плащането на сумите, дължими от дружеството Crisco при изпълнението на договора за кредит.
9 Според твърденията на г жа Tarcău и упълномощения адвокат, те са се съгласили да станат поръчители на кредита, отпуснат на SC Crisco SR само поради обстоятелството че синът им Tarcău Cristian е единствен съдружник в това търговско дружество.
10 Имайки предвид, че те са действали в качеството си на потребители и че разпоредбите на Закон № 193/2000 са приложими в техния случай, г н и г жа Tarcău, действайки чрез адвокат сезират Окръжният съд на Сату Маре с искане за отмяна на д споразумение от 7 август 2009 г., както и на договорите за обезпечение върху недвижимия имот и за поръчителство, или на някои от клаузите на тези договори, които те считат за неравноправни.
11 С решение от 8 май 2014 г. съдът отхвърля това искане, с мотива че параграф 1 от Закон № 193/2000 се прилага само към договори с предмет продажбата на стока или услуги за потребители, което не е изпълнено в спора в главното производство, щом като бенефициер по договора за кредит е дружеството Crisco.
12 Чрез своя адвокат бързи кредити г жа Tarcău подава въззивна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.
16 Апелативен съд Орадя решава да спре производството и да повдигне следните преюдициални въпроси:
“1. Следва ли член 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че включва и физическите лица, които подписват в качеството си на лица, предоставили обезпечение, допълнителни споразумения и допълнителни договори за поръчителство, обезпечение върху недвижим имот към договор за кредит, сключен с търговец, в случаите, в които тези физически лица нямат връзка с дейността на търговското дружество и са действали за цели, които са извън дейността му по занятие?
13. Необходимо ли е член l, параграф l от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в обхвата и попадат само договорите, сключени между търговци и потребители с предмет продажбата на стоки и услуги, или в нейния обхват попадат и акцесорните договори към договор за кредит с търговско дружество, сключени от физически лица, които нямат връзка с дейността му.
14 Според чл. 99 от правилника, когато отговорът на преюдициален въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.
С въпросите си, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13 следва да се тълкуват в смисъл, че тази директива може да се прилага и към договор за обезпечение върху недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна институция с цел да се гарантират задълженията, които дружеството е поело по силата на договор за кредит с тази институция, когато физическото лице няма връзка от професионално естество с дейността на цитираното дружество.
15 Както гласи десето съображение от Директива 93/13, еднаквите правила относно неравноправните клаузи следва да се прилагат за всички договори, сключени между продавачи и лица, предоставящи услуги и потребители, така както са дефинирани в член 2, букви б) и в) от посочената директива.
16 Извън изключенията, по десето съображение на Директива 93/13, предметът на договора е ирелевантен за определяне на приложното поле на тази директива.
17 Директива 93/13 регламентира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на страните по договора – в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност.
18 Този критерий съответства на идеята, на която се основава установената с тази директива система на защита, а именно че потребителят е в положението на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да повлияе на съдържанието им.
19 По въпроса дали физическо лице, което гарантира задължения на търговско дружество за договор за кредит може да бъде третирано като потребител съгласно член 2, буква б) от Директива 93/13 се посочва, че такъв договор за обезпечение, ако може да бъде представен като акцесорен от гледна точка на предмета му по отношение на главния договор, от гледна точка на страните се явява различен договор, след като е сключен между страни, различни от страните по главния договор. Качеството, в което са действали се преценява от гледна точка на страните по главния договор за обезпечение.
20 Когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да попада в приложното поле на тази директива, националният съд следва да се произнесе, съобразявайки всики обстоятелства по делото и всички доказателства и следва да провери дали съответната страна може да бъде квалифицирана като “потребител” по смисъла на горната директива.
21 В случаите, когато физическо лице е приело да бъде гарант на търговец, националния съд следва да установи дали това лице действа в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или във връзка от функционално естество с дружеството, например с управлението или капитала, или е действало с цели от частно естество.
22 При тези условия се приема, че член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13 следва да се тълкуват в смисъл, че тя може да се прилага и към договор за обезпечение върху недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна институция с цел да се гарантират задълженията, които има търговско дружество по силата на договор за кредит към тази институция в рамките на договор за кредит.
По изложените съображения Съдът, изслушвайки съображенията на наетия адвокат бързи кредити е решил, че:
Член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че тази директива може да се прилага към договор за обезпечение върху недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна институция за гарантиране на задълженията, които има търговско дружество към тази институция по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество.
Съдът е разпоредил да бъдат покрити разноските на ангажирания адвокат.
В качеството си на опитен адвокат бързи кредити адвокат Мангъров ще ви помогне с конкретни съвети и процесуално представителство по дела срещу фирми за бързи кредити в цяла България.
