Open/Close Menu Адвокатска кантора в София

При произнасянето ОСГК на Гражданска и Търговска колегия е отчело, че по въпроса съществува противоречива практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК.

Налице е противоречие между следните становища, а именно, че навременното изграждане на обектите представлява възможност за увеличаване на имуществото на кредитора и придобиване на доходи от вещта, следователно лишаването му от възможността да я ползва в резултат на неизпълнено в срок задължение винаги е пропусната полза, съизмерима със средния пазарен наем на вещта за времето на забавата.

Според другото становище, пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да бъдат сигурни, което означава, че е необходимо да има сигурност в предполагаемото увеличение на имуществото на кредитора, т.е., предварително сключени договори за наем.

Приема се второто становище.

Според ОСГК, установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Пропуснатата полза представлява реална, а не очаквана вреда, ето защо предположението винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за увеличаване на имуществото и не може да почива напредположения за възможно настъпване на увеличаването.

Само ако бъде безспорно установено, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.

Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия – владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от забавата, кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия.

В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с това недвижимо имущество по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти.

На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и закономерен резултат.

Договори за строителство и обжалване пред съда

Освен фактите, относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи и размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за предвидимост не се отнася.

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд решава, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, т.е., трябва да са налице предварително сключени по врем ена С Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК, ВКС се е произнесъл по следния въпрос: при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца или същото се предполага. При произнасянето ОСГК на Гражданска и Търговска колегия е отчело, че по въпроса съществува противоречива практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК.

Налице е противоречие между следните становища, а именно, че навременното изграждане на обектите представлява възможност за увеличаване на имуществото на кредитора и придобиване на доходи от вещта, следователно лишаването му от възможността да я ползва в резултат на неизпълненото в срок задължение винаги е пропусната полза, съизмерима със средния пазарен наем на вещта за времето на забавата.

Според другото становище, пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да бъдат сигурни, което означава, че е необходимо да има сигурност в предполагаемото увеличение на имуществото на кредитора, т.е., предварително сключени договори за наем.

Приема се второто становище.

Според ОСГК, установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Пропуснатата полза представлява реална, а не очаквана вреда, ето защо предположението винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за увеличаване на имуществото и не може да почива напредположения за възможно настъпване на увеличаването.

Само ако бъде безспорно установено, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.

Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия – владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от забавата, кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия.

В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти.

На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и закономерен резултат.

Освен фактите, относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи и размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за предвидимост не се отнася.

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд решава, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, т.е., трябва да са налице предварително сключени по време на строителството или преди това договори за наем, чието изпълнение е осуетено от забавата на строителя и са налице загуби, неустойки и т.н.

Налице е обаче и особено мнение, съгласно което забавеното изпълнение на задължението за изграждане на обект означава с абсолютна сигурност пропускане възможността в имуществото на кредитора да се включи правото на собственост върху този имот за срока на забавата. За този период не е настъпило очакваното еквивалентно увеличаване на имуществото на кредитора, от което следва пропуснатата полза. Тя е предвидима, защото е известна на длъжника при възникване на задължението и е нормално настъпваща последица от неизпълнението. По тази причина забавеното изпълнение на задължението за изграждането на обект води до неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора независимо от това дали той е бил лишен от възможността през времето на забавата да ползва готовия обект лично, да придобива гражданските му плодове, да получава доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или да се разпорежда с него при изгодни условия.

 

Потърсете нас ако се нуждаете от адвокат вещно право.

Добавяне на коментар:

*

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

call us icon