С Постановление за отказ № ……………….. г. длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписвания е отказало вписване по повод заявление вх. № …………………… г. от ………………., на основание чл. 24 от Закона за търговския регистър, за вписване на първоначална регистрация на фирма: ……………., правна форма: Еднолично дружество с ограничена отговорност, изписване на чужд език: ………….., седалище и адрес на управление: …………………………, обл. Габрово, ул. ……………………, с управител и едноличен собственик на капитала: ………………………. **********.
Заблуждаващо наименование при регистриране на фирма
Постъпила е жалба от ……………….,*** с искане, да бъде отменено разпореждането. Жалбоподателят твърди, че в законоустановения срок обжалва Отказ № ………………….. на Агенция по вписванията по Заявление с вх. № ……………………….. за вписване на първоначална регистрация на учреденото от него еднолично търговско дружество с ограничена отговорност “…………………”. Намира посочения отказ за незаконосъобразен по следните съображения: В мотивната част на акта било посочено, че заявеното фирмено наименование на дружеството не отговаря на изискванията на чл. 7 от Търговския закон.
Жалбоподателят счита, че посочения извод е неправилен, тъй като наименованието на дружеството е уникално такова, доколкото в Търговския регистър към Агенцията по вписванията няма друг търговец със същото наименование и следователно не е налице пречката по чл. 21, т. 7 от Закона за търговския регистър. Фирмата отговаряла на изискванията на чл. 7 от ТЗ, като съдържала буквено означение, с което М. в качеството на едноличен собственик на капитала взела решение, обективирано в Учредителен протокол от ……………. г., да се индивидуализира като субект учреденото от нея дружество.
Констатираното от длъжностното лице наличие на търговци както следва: “……………….; “…………………..; “……………. не можело да се приеме като аргумент в подкрепа на извода, че името на заявеното за вписване от М. търговско дружество не е уникално. Неправилни били аргументите, изложени от длъжностното лице, че разликата в изписването от само една буква не прави името уникално. Двойното изписване на буквата “Т” давало достатъчна степен на оригиналност и адвокат уникалност на името, което противно на посоченото от длъжностното лице можело и следвало да бъде изговаряно именно както е изписано – с двойно “Т”, Наименованията “……………………….” зрително и при произнасяне се различавали достатъчно, за да се приеме, че са различни.
С оглед обстоятелството, че не става въпрос нито за членуване, нито за съществуваща дума с определено значение в българския език, определеното наименование било израз на свободната преценка на учредителя на дружеството и именно вземайки предвид факта, че става въпрос за наименование (образувано по символичен за учредителя му начин), то същото следвало да се изговаря както се изписва. Не бивало преценката да се ограничава и само до неговото произнасяне, доколкото видно от предмета на дружеството същото щяло да се занимава главно с електронна търговия, което налагало предимно възприемане на наименованието посредством неговото прочитане.
Възприемането на подход, противен на изложените аргументи означавало да бъде ограничено правото на свободно определяне на наименование за упражняване на търговска дейност и необосновано ограничаване на избора на такова. На практика ограничението водело до доста ограничен брой имена, с оглед наличните вписани търговци, като не само се изключвали от възможните наименования тези, които вече са регистрирани, но и редица други имена, които се различават от тях само по една буква – удвоена, изпусната или в повече. Съдебната практика по аналогични казуси била константна и безпротиворечива, а именно, че разликата от една буква в наименованието на търговското дружество е достатъчна, за да обоснове национална уникалност на това наименование от други с подобен буквен състав.
Изискването на чл. 7, ал. 2 от ТЗ, фирмата на дружеството да отговоря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала в настоящия случай било спазено. Фирмата “………………… не въвеждала в заблуждение, тъй като се различавала достатъчно от фирмата на другите четири търговски дружества, цитирани от длъжностното лице. Не без значение било и обстоятелството, че в конкретния случай няма данни по някакъв начин да се цели недобросъвестно застрашаване на чужда офшорна фирма или въвеждане в заблуждение на трети лица с цел облагодетелстване или нанасяне на вреди на търговци с подобна фирма.
Цитираните дружества били с предмет на дейност, съществено различен от заявения от М. предмет на дейност. В случая липсвало и сходство със защитена марка по смисъла на чл. 7, ал. 5 от ТЗ, поради което не се застрашавали по никакъв начин правата на други лица. На следващо място следвало да се отчете и обстоятелството, че самата Агенция по вписванията е допуснала вписване на четири дружества, които са с напълно еднакви наименования, практика, която се е наложила именно с оглед ограничените възможности за формиране на наименования. Налагал се изводът, че заявеното за вписване наименование отговаря на изискванията на чл. 7 от ТЗ, поради което отказът на Агенцията по вписванията се явявал незаконосъобразен.
На следващо място в обжалвания отказ било посочено, че не са спазени указания, дадени на М. на основание чл. 22, ал. 5 от ЗТР за представяне на доказателства за довнасяне на държавна такса в размер на 25 лева, и че указанията не са изпълнени в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТР. Посоченият извод също бил незаконосъобразен по следните съображения: Видно от записванията по партидата на Заявление …………………… на интернет страницата на Агенцията по вписванията, Указания № …………………… към В.М. в качеството й на заявител по посоченото заявление били публикувани на 17.2.2014 г. в 09:21:47, а обжалваният отказ М. получила на посочения от нея електронен адрес на ……………….ч. Посочените указания не е можело да бъдат изпълнени преди постановяване на отказа предвид, че вече е бил изтекъл срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТР. От друга страна, със Заявление …………………….. бил представен документ за платена държавна такса ……………………г.
Посоченото заявление било подадено в изпълнение на указания № …………………………….. Към датата на заплащане на таксата и на подаване на Заявление ……………………-…………….. г., с което е представен документ за платената държавна такса в размер на 55 лева, в сила била Тарифа за държавните такси, събирани от агенцията по вписванията (Обн. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005 г., изм, ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006 г., изм. ДВ. бр.65 от 22 Юли 2008 г., изм. ДВ. бр.39 от 26 Май 2009 г., изм. ДВ. бр.77 от 29 Септември 2009 г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2011 г., изм. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013 г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 2014 г.), съгласно чл. 16а, ал. 2, т. 3 от която, дължимата държавна такса за вписване на обстоятелства по заявление първоначална регистрация, подадено по електронен път, е именно в размер на 55 лева.
Не следвало да се сподели аргумента, посочен в Указания № ………………………г., че дължимата държавна такса е в размер на 80 лева, тъй като същият не се подкрепял от предвиденото в Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 15 от 7.02.2014 г., в параграф 13 и 14, в които било посочено, че “За висящите производства, по които са събрани такси, не се довнасят такси”, и че “Събраните до влизането в сила на постановлението такси по висящи производства не подлежат на връщане”.
В посочените разпоредби липсвало изрично указание, че висящите производства, по които не са внесени държавни такси, следва да бъдат адвокат довършени по реда преди изменението. Доколкото може да се приеме, че се касае за вид процесуални норми, то същите влизали в сила незабавно по отношение на всички започнали производства и следователно приложима в случая била действащата към момента на изпълнение на указанията редакция на нормата на чл. 16а, ал. 2, т. 3 от Тарифата. В условията на евентуалност жалбоподателят поддържа и следното: Обжалваният отказ бил постановен по Заявление с вх. №………………..за първоначална регистрация на “………………” ЕООД.
Посоченото заявление било подадено при условията на чл. 26, ал. 2 от ЗТР, като са ползвани документите към Заявление вх. №……………… сред които бил налице и документ за внесена държавна такса в размер на 80 лева.
Въпреки изричната норма на чл. 26, ал. 2 от ЗТР, с която е дадена възможност да се ползват всички документи, без да е предвидено изключение по отношение на документа за внесена държавна такса, Агенцията по вписванията дала указания да се представи нов документ за внесена държавна такса, поради което е подадено и Заявление Ж1 с такъв документ, но с оглед вече действащата към момента на подаването му редакция на разпоредбата на чл. 16а от Тарифата. С оглед горното, изводът за незаплатена такса бил неверен не само на посочените основания, но и с оглед обстоятелството, че документ за такава такса е представен при приложение на нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗТР още с подаване на Заявление с вх. № ………………… В подкрепа на посоченото било Решение № 6464 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 981/2009 г., докладчик председателя Светла Петкова, в което се приемало, че “Подаването на ново заявление при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредба № 1 също е част от регистърното производство (систематичното място на посочените норми е в регистърното производство) и съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗТР заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите.
След като към първоначалното заявление бил представен документ за внесена държавна такса, заявителят можел да се ползва от този документ по новото заявление, подадено при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредбата. В конкретния адвокат случай за заявеното от В.М. вписване на “…………………….. същата заплатила общо държавни такси в размер на 135 лева, срещу които такси не получила услугата, за която е предвидено заплащането на държавна такса – извършване на вписване от страна на длъжностно лице при Агенцията по вписванията при условие, че били спазени законовите изисквания за такова вписване. Вместо това, при първото разглеждане на заявеното вписване по повод Заявление № 20140130140254 били дадени указания единствено да се приложат неприкачени при подаването на заявлението по електронен път документи, без да е посочено, че заявената от М. фирма не се приема за уникална.
Видно от Указания № ……………………….г. от длъжностното лице било прието, че единствените пречки за вписването са неприкачването на декларацията по чл. 141 от ТЗ и последната страница на учредителния акт. Посоченото обстоятелство било друг аргумент в подкрепа на тезата, че избраната фирма за учреденото дружество не е заблуждаваща или идентична с други такива по преценка на друго длъжностно лице в същата агенция.
Претендира се съдът да отмени Отказ № …………………. на Агенция по вписванията по Заявление с вх. №…………………..за вписване на първоначална регистрация на учреденото от В.М. еднолично търговско дружество с ограничена отговорност “………………….. и да бъде постановено вписване на заявеното дружество.
Направено е и алтернативно искане, в случай че изложените съображения по отношение на държавната такса не бъдат споделени, но се приемат за основателни аргументите по отношение на липса на пречка по чл. 21, т. 7 от ЗТР, с оглед обстоятелството, че указанията за довнасяне на държавната такса не са дадени в срока по чл. 22, ал. 5 от ЗТР, а едва на ……………………… (два часа преди получаване на отказа по Заявление с вх. № …………………. да бъде дадена възможност за довнасяне на изисканата такса.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
По процесуалната допустимост на частната жалба за наименование:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и във визирания в чл. 25, ал. 1 от ЗТР срок, поради което е допустима.
По основателността на частната жалба за наименование на фирма:
Окръжният съд провери правилността на атакуваното постановление с оглед твърденията за неговата порочност, и намери жалбата за неоснователна по следните съображения:
За да откаже вписване на първоначална регистрация, длъжностното лице по регистрация е приело, че наименованието на дружеството не е уникално и са вписани и други търговци с наименование “………………; “…………..; “………………; “……………… Сходството между двете фирмени наименования “……………..” и ………………., независимо от двойното изписване на буквата “Т” е до степен на идентичност, което очевидно е пречка да бъде вписан друг търговец с такова наименование.
Изписването на двойната буква “Т” според адвокат ……..не се смята за разлика, тъй като в случая се касае за думи, които при произнасянето им звучат по един и същ начин. На основание чл. 22, ал. 5 от ЗТР на заявителя са дадени указания да представи доказателства за внасяне на ДТ в размер на 25 лева. Указанията не са изпълнени в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТР. адвокат
Настоящият съдебен състав споделя аргументите за отказа. Видно от подаденото по електронен път заявление вх. № ……………….от ……………..г. на……………….., същата желае първоначална регистрация на фирма с наименование “…………………..”, с правна форма – Еднолично дружество с ограничена отговорност, с изписване на чужд език: …………………………….Безспорно е, че в Търговския регистър са вписани четирима други търговци с наименования, както следва: “…………………….., ……………..
Правилни са изводите на длъжностното лице по регистрацията, че единствено добавянето на двойно “Т” в наименованието не прави същото уникално и ясно различимо от фирмите на изброените търговци. Съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, забранява се използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане на интересите на конкурентите.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ТЗ, всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Горните правила са въведени както за предотвратяване на нелоялни търговски практики, свързани с увреждане на останалите търговци, така и за защита на потребителите, които имат право научат кой е търговският субект, който предоставя стоката или услугата, на база тази информираност да изградят своето предпочитание и да направят избор, а при нужда и да защитят интересите си.
Между имената “………………….” има звуково и фонетично сходство, което е достатъчно, за да обърка както клиентите /потребителите/, така и евентуални съконтрахенти на търговеца. Няма спор, че двойното “Т” не може да бъде винаги ясно изречено или чуто в нормалното общуване между гражданите. Няма гаранции, че ще бъде ясно забележимо и при прочит на документи, рекламни надписи и пр. Очевидната прилика в имената отговора на законовия критерий “фирма, близка до тези на други лица”.
Приликата става още по-явна, като се вземе предвид, че два от четирите описани по-горе търговски субекти също са с правна форма – Еднолично дружество с ограничена отговорност. Без значение е, дали останалите четири търговски дружества имат сходен предмет на дейност, тъй като този предмет може да се промени във всеки един момент. Не следва да се забравя, че използването на фирма, близка до тези на други лица, води и до съответни санкции. Задължението на длъжностното лице по регистрацията да направи проверка на обстоятелствата по чл. 21, т. 7 от ЗТР цели да предотврати за в бъдеще именно съществуването на такива нарушения и създаването на предпоставки за нелоялна конкуренция и подвеждане на потребителите. Неспазването на това задължение може да има за последица, ангажиране отговорността и на държавата. Фактът, че в правния мир вече съществуват четирима търговци с еднакво наименувание не може да се отрази на решението по настоящия казус. Отговорност за този пропуск ще носят лицата, които са го допуснали, както и съответният адвокат.
Вярно е, че указанията за изправяне на нередовности по заявление вх. №……………………………….. г., а отказът за вписване е постановен на същата дата, т.е. жалбоподателят не е имал възможност да реагира в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТР. Водещото основание за отказ обаче е по чл. 21, т. 7 от ЗТР и е свързано с въпросното наименование на търговеца. За това обстоятелство законът не предвижда възможност за “поправка” чрез отстраняване на нередовност по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТР или по друг ред. В тези случаи длъжностното лице следва директно да пристъпи към постановяване на отказ, тъй като порокът е неотстраним в производството по конкретното заявление. Регистрация с друго, законосъобразно наименование на фирмата може да се иска само с ново заявление.
В този смисъл, внасянето на държавна такса в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТР от страна на В.М. не би постигнало различен резултат и положително произнасяне от страна на длъжностното лице по регистрацията. Възражението на жалбоподателя, че не е разполагал със срок за изправяне на нередовности не е основание за отмяна на отказа. Този отказ е правилен и законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Да се извести адвокат……
