Направено е искане до ОСГК на ВКС за издаване на тълкувателно решение по противоречиви становища на съдилищата, свързани с гражданския иск в наказателния процес при погасяване на наказателното преследване поради изтекла давност, амнистия или настъпила смърт на дееца.
Граждански иск в наказателен процес и представителство от адвокат
За да се произнесе, ОСГК е взело предвид следното:
Противоречивата съдебна практика се свежда до две основни становища: съдът дължи произнасяне по гражданския иск, независимо от настъпилите основания за погасяване на наказателното преследване срещу подсъдимия и второто – след прекратяване на наказателното производство поради настъпване на някое от тези основания, съдът не може да продължи разглеждането на гражданския иск.
Съгласно чл. 45 – чл. 54 ЗЗД, определящи границите на деликтната, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато вредата е престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение и пострадалият еса процесуално легитимиран да предяви в съдебната фаза на наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите от престъплението и да бъдат конституирани като граждански ищци.
От факта на деянието, което обективира престъплението възниква материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което държавата следва да реализира неговата наказателна отговорност чрез наказателно преследване. Едновременно с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице – пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното.
В съдебната практика, е прието, че основанието на граждански иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Деянието е общо правно основание за възникване на две материалноправни отношения, предпоставка за възникването на наказателна и гражданска отговорност. Тя се установява чрез наказателния процес.
Налице е общ предмет на доказване в наказателното производство на двата вида отговорности – наказателната отговорност за престъплението и отговорноста за поправяне на виновно причинените вреди.
Логично е, че когато е приет за разглеждане граждански иск в наказателния процес, редът, съгласно които се осъществява защитата на правото на гражданите за обезщетяване на вредите от престъплението не следва да бъдат ограничавани от процедурата по НК. Защитата на материалното право по двете правоотношения има самостоятелен характер, макар и да се реализира в едно производство.
В качеството си на граждански ищец, представляван от добър адвокат София, пострадалият става субект и в съдебната фаза на наказателния процес и придобива самостоятелна възможност да брани интересите си.
Предвидената в закона петгодишна давност, която на основание чл.115 ЗЗД спира докато трае съдебният процес относно вземането е по-кратка от давността за наказателно преследване. При прекалено дълго продължаващ наказателен процес в предходната процесуална фаза е налице опасност този срок да изтече преди възможността за предявяване на иска по общия ред пред граждански съд.
Гражданския иск в наказателния процес е институт на НПК, като на ГПК се прилага в случаите, когато няма изрични указания по НПК.
При положение, че гражданският ищец встъпва в наказателния процес, той трябва да спазва разпоредбите на НПК и да използва доказателствените средства на същия закон.
Начинът на доказване при граждански иск – предмет и тежест е уреден в НПК и не се прилагат правилата на гражданското съдопроизводство.
Невъзможно е заявяване на искания, небазирани на наказателния процес /предварително изпълнение на присъдата по отношение на гражданския иск, спиране на, позоваване на презумпции предявяване на насрещен иск и т.н.
Тази особеност на гражданския иск обосновава неговия акцесорен характер и сочи на адхезионност на наказателния процес.
Гражданска отговорност в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателна отговорност на дееца, например при освобождаване от наказателна отговорност. Налице е задължение на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск, не само при осъдителни, но и при оправдателни присъди, при положение, че е налице деликт.
Съдебните инстанции се произнасят отделно по гражданския иск.
Дължи ли се произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалите, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяване на присъдата, съдът прекрати наказателното производство, поради настъпване основанията по чл. 79, ал. 1 НК?
Съгласно чл. 79, ал. 1 от НК, намираща се в Глава IХ “Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”, наказателното преследване се изключва при смърт на дееца, изтичане на предвидената в закона давност или когато е последвала амнистия.
При смърт на дееца липсва наказателноотговорно лице по материалното правоотношение с държавата. При давността е изтекъл определеният от законодателя срок, след който той приема, че поради твърде закъснялото във времето наказателно преследване, се губи смисълът на неговото предупредително и възпитателно въздействие върху дееца и върху останалите граждани. При амнистията се заличават или престъпния характер на деянието или последиците от осъждането. В трите хипотези се заличават само наказателноправните последици от извършеното деяние, докато гражданскоправните остават, тъй като деликтът съществува в правния мир и въпросът за отговорността за обезщетяване на причинените с него вреди трябва да бъде решен, при положение, че давността за вземането не е изтекла.
Давността в гражданското право, респективно тази за непозволеното увреждане по чл. 114, ал. 3, вр. чл. 110 ЗЗД, не познава абсолютен срок за погасяване на правото на иск за обезщетение. Когато гражданският иск вследствие жалба на адвокат е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на основание чл. 88, ал. 1 НПК, поради отсъствие на специални правила, действа гражданско-правната уредба за давността спрямо вземането. Съгласно нормата на чл. 115, б. “ж” ЗЗД и дадените указания в ТР № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК по т. д. № 5/2005 г., давността спира при предявяване на гражданския иск и докато трае съдебният процес, а според предписаното в чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се смята за прекъсната, с предявяване на граждански иск, на възражение или искане за започване на помирително производство, но при условие, че същите бъдат уважени.
Следователно ако се приеме, че при прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. т. 2 – 4 НПК, вр. чл. 79, ал. 1 НК, първоинстанционният съд прекрати и производството по предявения и приет за съвместно разглеждане в процеса граждански иск, то конституираният граждански ищец може да се ползва само от спиращото действие на давността по чл. 115, б. “ж” ЗЗД, но не и от предвидените в чл. 116, б.”б” ЗЗД правни последици. Това поставя пострадалия от престъпление пред обективната невъзможност да организира и упражни правото на иск за обезщетение, по общия ред пред граждански съд, в оставащия период от време на предвидената в закона петгодишна давност, в случаите на прекомерно забавяне на разглеждането на делото в досъдебното производство, спрямо което са неприложими разпоредбите на чл. 115, б. “ж” и чл. 116, б. “б” ЗЗД.
Гражданският иск подлежи на разглеждане отделно от наказателната отговорност на подсъдимия и самостоятелността му в наказателния процес е обусловена и гарантирана от действащите правни норми в НПК, чието съдържание не създава повод за различна интерпретация при правоприлагането.
Следва да се приеме, че приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, искът, подаден от адвокат трябва да се разгледа, освен ако производството не бъде прекратено, като в този случай гражданският иск може да се предяви пред гражданския съд. От тълкуването на цитирания текст с нормите, предвиждащи основанията за прекратяване на съдебното производство се извежда, че правилото обхваща само хипотезите по чл. 249 НПК и чл. 288 НПК. Разпоредбата на чл. 249 НПК е относима за етап на съдебното производство, предхождащ приемането на гражданския иск – подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и сочи на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, ограничили правата на обвиняемия, на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници, предпоставящи прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Предвидените в чл. 288 НПК основания касаят правомощия на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на съответния прокурор, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правата на обвиняемия или на неговия защитник, или при установяване, че престъплението подлежи на разглеждане от друг родово компетентен съд.
Тези основания са извън обсега на визираните в чл. 79, ал. 1 НК, погасяващи наказателната отговорност.
Ето защо ОСГК приема, че когато съдът прекрати наказателното производство поради настъпване основанията по чл. 79, ал. 1 НК, той дължи произнасяне по гражданския иск.
В Глава XXI – “Въззивно производство”, както и в Глава XXIII – “Касационно производство” на НПК липсва изрична разпоредба, уреждаща компетентността на съда при възникнали основания по чл. 79, ал. 1 НК, в случаите на направено от подсъдимия волеизявление за прекратяване на наказателното производство, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК.
Наложителността от произнасяне на въззивната /касационна/ инстанция по приетата претенция за обезвреда е обусловена и от наличието на съдебен акт, постановен при реализирана от компетентния орган процесуална и доказателствена дейност – предмет на съдебен контрол, при упражнено право на жалба или протест от страните в процеса.
С първоинстанционната присъда и въззивното решение вече е налице произнасяне по въпроса за това извършено ли е деянието от дееца и виновно ли е то, като е ангажирана или не неговата наказателна и гражданска отговорност. С оглед даденото тълкуване в Постановление № 9/1961 г. на Пленума на ВС, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то дори съдът да не може да се произнесе по въпроса дали деянието е престъпление, остава задължението му да вземе отношение по въпроса дали не е деликт, от който произтича гражданска отговорност. Това е улеснено предвид наличното вече произнасяне от първоинстанционния, респективно от въззивния съд, които са извършили изискуемите се действия по събиране и проверка на доказателствата, релевантни както досежно наказателната, така и за гражданската отговорност на дееца.
Произнасянето по гражданския иск от въззивната и касационна инстанции изключва опасността от изтичане на давностния срок по чл. 114, вр. чл. 110 ЗЗД, погасяващ правото на иск относно вземането и гарантира на пострадалия, конституиран в качеството на граждански ищец, достъп до съд и разглеждане на претенцията за обезвреда в разумен срок.
Принципно, въпросът за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска. Той е неотносим към предпоставките за упражняване на правото на иск. Давността е институт на материалното право и не засяга субективното право, чиято защита се търси в процеса, а касае само правото на иск. Давността не се прилага служебно /чл. 120 от ЗЗД/, може да бъде прекъсвана или спирана и затова основателността на възражението на длъжника за давност подлежи на установяване в процеса, както и останалите правнорелевантни факти и обстоятелства. При изтичане на погасителната давност се погасява само правото на иск (на принудително изпълнение), не и самото субективно право, чиято защита се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да предяви иска за вземане, погасено по давност. При направено възражение за изтекла погасителна давност, съдът следва да се произнесе със съдебния си акт по съществото на делото, след установяване на фактите във връзка с възражението, изслушване на възражението на другата страна за неизтекъл давностен срок, за неговото спиране или прекъсване и т. н. В тези случаи е незаконосъобразно прекратяването на производството по иска с определение и това се отнася както за първоинстанционното разглеждане на делото, така и за въззивната проверка.
В случаите на погасяване на наказателното преследване на някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НК, съдът може единствено да констатира наличието им и отношението на дееца към настъпилия юридически факт и да прекрати наказателното производство по делото, но има възможност да извърши дължимата проверка във връзка с направеното възражение за давност. Така че, в случаите на решаване на делото по същество и постановяване на присъда (решение), съдът ще може да се произнесе по възражението, като отхвърли иска, ако са налице условията за това.
На основание гореизложените разсъждения съдът приема следното:
- Съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на присъдата настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК, и наказателното производство бъде прекратено.
- Въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено.
- Възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на приетия в наказателното производство граждански иск, е по съществото на делото и съдът се произнася по него с присъдата/решението, като отхвърля иска, ако са налице условията за това.
