Освобождаване от българско гражданство

Твърди се в исковата молба на …………, ЕГН [ЕГН] от София,че притежава българско и турско гражданство, като с второто се снабдил, след като през 1974 г. заминал с родителите си за Турция.

Въпреки, че не бил подавал молба за освобождаване от българско гражданство, нито е загубил същото, при проверка в служба “ГРАО” на [община] през ……г. се оказало, че е загубил българското си гражданство.

При подаване на молба за издаване на международен паспорт в края на 2007 г. в паспортна служба на МВР – Р. била отнета личната му карта – 2 години преди изтичане на срока й на валидност.

При проверка на формуляра на акта за раждане на ищеца, съхраняван в информационните масиви на Дирекция “Българско гражданство” на [община] се установило, че върху акта за раждане е нанесена бележка с текст “Лицето е загубило гражданство на основание чл. 16, ал.2 ЗБГ” с дата … г. и заверка към дата …………….. г. Впоследствие от Дирекция “Българско гражданство” на [община] му било издадено копие от акта за раждане с друга бележка “С писмо № ….. г. на Министерство на правосъдието (МП) лицето е български гражданин” 31.01.2008 г.

От удостоверение изх.№ …….. на МП било видно, че е български гражданин. Ищецът посочва, че преживял тежко случай, при което при негово посещение в Б. бли задържан от органите на полицията при преминаване на границата с Т. с влак поради неизяснения му статут на български гражданин. През периода 2000 – 2001 г.(когато получил удостоверение изх.№ …… г. на МП) преживял силно безпокойство поради неизяснения му статут на български гражданин.

Оценява претърпените неимуществени вреди за сумата от…. евро с левова равностойност от …. лв. Предявява претенция за имуществени вреди по направени разноски за издаване на визи.По така предявената искова молба е образувано адм.д.№ ….. г. по описа на Административен съд София град (АССГ), ……. състав. С молба от ………….. г. по същото дело ищецът е направил искане за привличане на втори ответник Министерство на правосъдието.

С определение от ….г. по адм.д……. г. съдът не е допуснал привличане на МП като втори ответник,приел е, че е сезиран с изцяло нова искова молба, която е отделил за разглеждане в самостоятелно производство. По молбата от 09.04.2010 г. е образувано адм.д.№.. г. по описа на АССГ, 16-ти състав. С определение № ….. по адм.д.№ … г. АССГ, 16-ти състав е прекратилпроизводството по делото. С определение № ……г. по адм.д.№ ….. г. на ВАС, ІІІ отделение е отменено определение № ….. г. и делото евърнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на АССГ. Образувано е настоящето адм.д.№ …… г. по описа на АССГ, 11 – ти състав.

С уточнителна молба от 24.08.2012 г. ищецът посочва, че съгласно писмо № ..3 г. на МП същият е бил лишен от българско гражданство, въпреки, че не са били налице основанията за това.

Същият е претърпял вреди от адвокат Петров поради незаконосъобразното си лишаване от българско гражданство – без правно основание и по ненадлежна процедура, както и поради несвоевременно уведомяване от страна на МП на [община] относно гражданското му състояние. По отношение размера на предявените искове със същата молба от 24.08.2012 г. ищецът посочва, че искът за неимуществени вреди срещу МП предявява в размер от …лв., ведно със законната лихва от …. г. до предявяване на иска в размер от…… лв. и имуществени вреди в размер на ………. лв., ведно със законната лихва от 28.11.2006 г. до предявяване на иска в размер от …..лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете.

Ответникът Министерство на правосъдието оспорва допустимостта и основателността на исковете с писмен отговор на исковата молба от 28.06.2012 г. Представителят на Софийска Градска прокуратура изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. град, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическастрана: Със заявление до кмета на [община] и Министерство на правосъдието “Българско гражданство” от …… г. жалбоподателят е поискал издаване ан удостоверение за българско гражданство, като е посочил, че е напуснал Република Б. на ….. г. като турист заедно с родителите си. Издадено е удостоверение № …….. г. на [община], че в ЛРК на ищеца ……., ЕГН [ЕГН] няма отметка за лишаване от българско гражданство.В писмо № ….. г., издадено от началник на Управление “Българско гражданство” към МП по искане изх.№ …. г. на [община] е посочено, че …. не е български гражданин.По повод на второ заявление от ищеца до кмета на [община] и Министерство на правосъдието “Българско гражданство” от…. г. за издаване на удостоверение за българско гражданство [община] е издала удостоверение № ………… г., че в ЛРК на лицето няма отметка за лишаване от българско гражданство. Приложено е писмо № …… г., издадено от началник на Управление Българско гражданство” към МП отново по искане изх.№……..г. на [община], че ищецът………. е български гражданин. С писмо на секретаря на [община] от …… г. до Дирекция “Българско гражданство” на МП е поискана информация, дали ищецът е български гражданин, предвид постъпилите от МП два отговора от….. и …… г. с различно съдържание. С писмо изх.№ …. от …. г. на държавен експерт К. М. – Т. в Дирекция БГ” на МП до [община] (стр.69 от делото) е посочено, че ищецът е загубил българското си гражданство на основание чл. 16, ал.2 от ЗБГ от 1968 г. (отм.) Съгласно удостоверение № ….. г. на МП (стр.72 от делото) ищецът е български гражданин и не фигурира в списъка на лишените и освободените от българско гражданство. С определение №……. г. по адм.д.№ ………г. на АССГ, 37-и състав е върната исковата молба на ищеца Т. А. А. срещу Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на левовава равностойност на………. лв., причинени от писмо изх.№….г. и удостоверение №….. г. на МП.

С определение №…… г. по адм.д.№…… отделение е оставено в сила определение № …….. г. Прието е в съдебните актове, че ищецът претендира вреди от издадени от МП два индивидуални административни акта, с които е лишен от българско гражданство, които не са отменени по съответния ред, поради което не е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка по чл. 204, ал.1 АПК.С определение № ….от….. по адм.д.№ ……. г. на АССГ, 4-ти състав е оставена без разглеждане жалбата на ищеца …. срещу писмо изх.№……… г. и удостоверение № 205, издадени от Дирекция “Българско гражданство” при МП. С определение №…г. по адм.д.№ 206 от 2013 г на ВАС, ІІІ отделение е оставено в сила определение № …. от… по адм.д….. г.

Прието е в съдебните актове, че писмо изх.№ 3 от 2000 г. и удостоверение №……. г. на МП не разкриват белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и не променят вече настъпили факти с правно значение, каквото е гражданството на лицето.

По допустимостта на исковете по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ:В съдебно заседание на …. г. и в писмената защита по същество на спора от ……… г. ответникът оспорва допустимостта на исковете поради наличието на влезли в сила съдебни актове между същите страни и на същото основание, както и поради липса на пасивна процесуално правна легитимация. Съдът намира, че наличието на влезли в сила съдебни определения по допустимостта на жалба срещу административен акт или допустимостта на иск по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ не препятства произнасянето със съдебен акт по същество по предявените искове по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като с определение съдът се произнася по процесуални въпроси, респ. липсва формирана сила на пресъдено нещо по спорния материално правен въпрос.

Ето защо не са налице основанията по чл. 159, т.6 и т.7 АПК – не е налице влязло в сила съдебно решение по оспорването, нито има образувано и висящо дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. Отделно от изложеното, след постановяване на определение № ….. г. по адм.д…… г. на АССГ, ………… състав, в което производство ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от издадени индивидуални административни актове – писмо изх.№ ……… от 2013 удостоверение № 4 от 2012 г. на МП, е налице промяна в поддържаната от него фактическа обстановка.

Тази промяна се изразява в приемането с влезли в сила съдебни актове, че посочените документи имат само удостоверителен характер.Съдът намира, че ответникът Министерство на правосъдието е процесуално легитимиран в качеството си на юридическо лице съобразно чл. 205 АПК да отговаря на исковете с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Видно от исковата молба, уточнителните молби на ищеца от ……г. и от …. г., както и от писмената защита по същество на спора от 2011 г., ищецът претендира вреди от незаконосъобразни действия на служители на МП по издаване на удостоверителни документи с невярно съдържание, а именно, че същият не притежава българско гражданство. С уточнението от страна на ищеца на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ исковата молба се явява допустима и съдът дължи произнасяне по съществото й.

По основателността на исковете по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република Б. държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Нормата прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Така извъндоговорната деликтна отговорност на държавата и общините за вреди е уредена в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – това е приложимият специален материален закон,като съгласно препращащата норма на пар.1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ за неуредените материално правни въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони – в случая ЗЗД и КТ.

Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответното юридическо лице, към& което принадлежи органът или длъжностното лице. Тя е обективна – носи се независимо дали вредите са причинени виновно (за разлика от отговорността по чл. 49 ЗЗД на юридическите лица, възложители на работа, отговарящи за вредите, причинени от изпълнителя на възложеното при или по повод извършването на тази работа). Съгласно чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Искът се предявява срещу органите по чл. 1 и чл. 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите – чл. 7 ЗОДОВ. Обезщетението е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.

За да възникне правото на обезщетение, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки:

1. вреда – имуществена или морална (реално причинена или пропусната полза);

2.незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (или общината);

3. изпълнение на административна дейност, т.е. вредата да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност и

4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Ищецът поддържа, че с две писма, издадени от МП – писмо изх.№ 97-00-1316 от 21.11.2006 г. и удостоверение № 856/25.10.1993 г., са му създадени пречки по упражняване на негови права, свързани с българското му гражданство, което от своя страна му причинило имуществени и неимуществени вреди във връзка с пътуванията му за Б..Безспорно ищецът е български гражданин на основание чл. 6 от Закона за българското гражданство (ЗБГ в сила от 1968 г., отм.), тъй като двамата му родители са български граждани. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от ЗБГ от 1968 г. (отм. български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, загубва българското си гражданство със самото изселване. Разпоредбата е отменена в Д.в. бр.64/1986 г.

По делото липсват данни родителите на ищеца да са се възползвали от правото си на изселване по смисъла на Спогодбата между Н. Република Б. и Република Т. за изселване от НРБ в Република Т. на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Т. до 1952 година (ратифицирана с указ № 441 от 30 май 1968 г., влязла в сила от 19 вгуст 1969 г.).

Съгласно чл. 20 от Правилника за приложение на Дял ІІІ от ЗБГ (в сила от 25.02.1969 г. до 25.07.1989 г.) излизането от пределите на Н. република България като туристи, за завършване на образование или други подобни цели през време на едногодишния срок не се счита за изселване. Освободените от българско гражданство лица, живеещи в чужбина, губят българското гражданство с издаването на указа.

Органите на Министерството на вътрешните работи съобщават в Министерството на правосъдието за лицата, приели в срок чуждо гражданство, и за лицата, напуснали пределите на Н. република България като изселници. Въз основа на тези съобщения в Министерството на правосъдието се прави вписване в регистъра по § 26, след което се изпращат писмени съобщения до общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата по местожителството на лицата, за да се направят надлежни вписвания на станалите промени в регистрите за населението на общината.

По делото липсват данни за изселване на семейството на ищеца въз основа на посочената Спогодба. Липсват данни за отбелязвания в регистрите на МП, че членовете на семейството са напуснали пределите на НРБ като изселници.Съгласно чл. 3 от същия нормативен акт българското гражданство се загубва чрез освобождаване, отмяна на натурализацията или лишаване от българско гражданство с указ на Държавния съвет на Н. република България. Съгласно чл. 4 и чл. 6 искане за придобиване на българско гражданство по натурализация и за възстановяване на българско гражданство, както и за освобождаване от българско гражданство се прави с писмена молба до Министерство на правосъдието. Министърът на правосъдието решава дали да се направи предложение за издаване на указ или молбата да се остави без уважение. За онези молби, които следва да бъдат уважени, се прави предложение до Държавния съвет на Н. република България за издаване на съответния указ (чл. 16 от Правилника).

Въз основа на издадените укази за промените в гражданството в Министерството на правосъдието се правят надлежните вписвания – в регистрите и в специален дневник. На всеки молител, придобил или освободен от българско гражданство, се издава документ по образец (чл. 18 от Правилника). Министерството на правосъдието изпраща съобщения до общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата по местожителствата на лицата, получили българско гражданство по натурализация или с възстановено българско гражданство, за да се извърши вписването на промяната на гражданството в регистрите на населението (чл. 19 от Правилника).

По делото липсват данни за издаден указ за освобождаване от българско гражданство по отношение на ищеца въз основа на проведена процедура по гореописания ред. Съгласно Наредбата за гражданското състояние (отм., с сила от 30.091975 г. до 18.05.2004 г.) данните за гражданското състояние на лицата се вписват в регистрите за гражданското състояние и в личните регистрационни картони на лицата, от които се формират регистрите за населението, по реда и начина, установен в тази наредба. личните регистрационни картони се вписват следните данни: име, единен граждански номер, гражданство, месторождение, местоживеене, образование, трудови данни, семейно положение, социална група, номер на документа за самоличност, характерни белези, военен отчет, правни ограничения, причина и дата на смъртта, местожителство (чл. 81 от Н.).

Промяната на гражданството се извършва въз основа на съобщение от Министерството на правосъдието (чл. 83, ал.3 Н.), а служебно заличаване от регистрите за населението се прави само в случай на смърт, изселване по силата на административен акт и при изселване вън от пределите на страната, ако с това изселване се губи и българското гражданство (чл. 82, ал.4 Н.). Въз основа на горепосочените нормативни разпоредби съдът приема, че в относимите периоди единственият компетентен административен орган относно загубването на българско гражданство, който удостоверява това обстоятелство чрез надлежни вписвания в своите регистри,министерство на правосъдието, така, както са регламентирани неговите правомощия по Правилника за приложение на Дял ІІІ от ЗБГ (в сила от 25.02.1969 г. до 25.07.1989 г.).

Регистрите за гражданското състояние и личните регистрационни картони, които се съхраняват в архивите на общинския народен съвет или кметството съгласно Н. (отм.) имат единствено удостоверителен характер. Действително актовете за гражданско състояние, въз основа на които се съставят регистрите за ГС, имат пълна доказателствена сила за отразените в тях данни (чл. 23, ал.2 от Н.), но както вече се посочи, специално по отношение на данните за гражданство вписването в ЛРК се извършва въз основа на съобщение от Министерството на правосъдието.

Видно от отбелязването с отметка от м.ноември 2006 г. в ЛРК на ищеца, данните за загубване, респ. за наличие на българско гражданство през 2008 г., са направени въз основа на постъпили данни от МП. По делото липсват данни, включително по ЛРК на ищеца, за служебно заличаване на българското гражданство на ищеца в случай на изселване съгласно чл. 82, ал.4 Н. (отм.). Съдът приема, че в случая, при съобразяване на горепосочената нормативна уредба, изцяло в правомощията на МП като компетентен административен орган е било да удостовери, въз основа на създадените при него регистри, данните за гражданството на ищеца.

Тези удостоверявания от компетентните длъжностни лица, издадени в кръга на службата им и в установената форма, да имат обвързваща материална доказателствена сила, както по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), така и по силата на чл. 143, ал.1 ГПК (отм.), поради което да били обвързващи за органите на местната администрация. При действието на Закона за българското гражданство (в сила от 20.02.1999 г.) придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република Б. (чл. 36 от закона).

След получаване на указа по чл. 36 Министерството на правосъдието уведомява: общините или кметствата, където се съхранява актът за раждане на лицето – за вписване на промените в гражданството в регистъра за гражданско състояние (чл. 37, ал.2, т.1 от ЗБГ). Регистрите за гражданство също се водят от МП (чл. 38 ЗБГ). По молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството (чл. 39 от ЗБГ). В случая писмо изх….. г. е издадено на основание чл. 40, ал.1, т.2 ЗБГ – по искане на органите за местно самоуправление. Вярно е, че с издаването на удостоверителни документи гражданството, нито се губи, нито се придобива, но същите удостоверителни документи, издадени от компетентения орган и в предвидената форма, имат обвързваща доказателствена стойност, т.е. следва да бъдат зачитани от всички органи и лица.

Ето защо житейски логична е позицията на ищеца, че удостоверяването на данни от страна на компетентния орган – МП, свързани с гражданството му, е било зачитано от другите държавни органи. След като компетентният административен орган в писмо изх.№ …. от ….г. и удостоверение № ….г. е удостоверил, че ищецът не е български гражданин, логично е, това удостоверяване с обвързваща доказателствена сила, да е било зачитано от други държавни органи, така че, да е създавало проблеми на ищеца при упражняване на правата му, свъзрани с българското му гражданство. На още по-голямо онование звучи логично тезата на ищеца, че издаването на удостоверителни документи с различно съдържание (веднъж, че притежава, а друг път, че не притежава българско гражданство) разколебава доверието му в компетентността на органите на държавната власт и упражняването на дадените им правомощия правилно, законосъобразно и в полза на гражданите.

Недопустимо е, административният орган, чието правомощие е удостоверяването на българското гражданство, да издава документи с различно съдържание относно притежаването, респ. липсата на българско гражданство. На плоскостта на ангажиране на отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи, съдът приема, че в конкретния случай не са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При наличие на влязло в сила съдебно определение, с което се приема, че писмо изх.№…. г. и удостоверение№ ….. г. нямат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразността на тези удостоверявания може да бъде предмет на контрол в исковото производство по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, макар нормата на чл. 204, ал.4 АПК да има предвид установяване незаконосъобразносттта на фактически действия или бездействия.

Съдът приема, че удостоверителната компетентност на МП във връзка с придобиването иизгубването на българско гражданство попада в определението за “административна услуга” по смисъла на пар.1, т.2, б.”Б” от ДР на Закона за администрацията и чл. 21, ал.3 АПК.При наличието на издадени документи от длъжностни лица на МП с различно съдържание относно гражданството на ищеца, същият е разполагал с възможността по чл. 39, ал.1 ЗБГ да иска издаване на удостоверение за гражданство, за да се възползва от доказателствената сила на официалния удостоверителен документ, издаден от компетентен административен орган, респ. в случай на отказ за издаване на такъв документ – да оспори същият по съдебен ред. Ето защо в случая не може да се приеме, че е налице незаконосъобразен административен акт (отказ за издаване на удостоверение по чл. 39 ЗБГ), респ. незаконосъобразни фактически действия или бездействия на длъжностни лица от МП, по смисъла на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, въз основа на които да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на МП.

На следващо място, съдът приема, че жалбоподателят не е доказал, както наличието на конкретно претърпени имуществени и неимуществени вреди, така и причинната им връзка с издадените от МП писмо изх.№ …… г. и удостоверение от 2013 г. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно стойността на издадени му визи в процесния период. За установяване на претърпените неимуществени вреди в о.с.з. на 17.06.2013 г. е разпитана като свидетел Г. Г. И. Същата установява, че добре познава ищеца и неговите родители, тъй като са от едно село……….

Съгласно показанията й “след като се случили тези неща за отказа от гражданство” Т. и баща му били “много разтревожени и не можели да повярват”. Свидетелката установява, че Т. имал пречки и не може да си идва, а от друга страна, че много пъти идвал в С., за да се интересува какво става, тъй като съпругът на свидетелката бил адвокат, съдът намира, че показанията на св.И. са твърде общи, не установяват нито един конкретен случай, в който ищецът да е бил възпрепятстван да посети Б., още по-малко установява конкретни факти, че общото притеснение на Т. и баща му е в пряка и непосредствена причинна връзка с действия на служители на МП.

Свидетелката посочва, че ищецът има “отказ от гражданство”, но това не се установява от другите доказателства по делото.От друга страна от показанията на свидетелката не може да се установи дали действията, които установява, са на конкретен административен орган – МП, МВР или орган на местната власт. Освен свидетелските показания ищецът не е ангажирал други доказателства относно възпрепятстване на влизане в страната поради съмнение в притежаваното от него гражданство.

При така събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че не се доказаха елементите фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, конкретно претърпяна вреда от незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, както и пряка и непосредствена причинна връзка между тях. По изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.4 АПК и чл. 10, ал.2 ЗОДОВ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 150.00 лв.