Непълно осиновяване и пълно такова, днес ще разберем каква е разликата между тях. Съществуват два типа осиновяване, които се различават най-вече относно самото действие на осиновяването, т. е. последиците, които следват от допускането на съответния тип осиновяване.
Тези последици се отразяват на отношенията между осиновения и неговите биологични родители (в общия случай), включително и относно запазването или отпадането на родителски права, както и на възможността за взаимно наследяване. В настоящата статия ще бъдат разгледани накратко основните отлики на двата типа осиновяване, най-вече относно конкретните последици.
Какво представлява осиновяването
Осиновяването създава правна връзка между осиновител и осиновен, наподобяваща връзката родител – дете. Връзката се създава след допускане на осиновяването от съда чрез нарочно производство, за осъществяването на което е необходимо да се спазят императивните нормативни изисквания.
Осиновяването е основен семейноправен институт, който е уреден законово в Семейния кодекс (СК), като значение има и уредбата в Закона за наследяването (ЗН). Именно в СК може да намерите и конкретните изисквания, на които трябва да отговаряте ако желаете да осиновите дете, както и самата процедура, която ще трябва да бъде измината за допускане на осиновяването.
Пълно осиновяване – правни последици
При пълно осиновяване не се създава само връзка между осиновител и осиновен. Създава се връзка на осиновения и неговите низходящи от една страна и осиновителя и неговите роднини – от друга страна. Това означава, че между низходящите* на осиновения и осиновителя, както и неговите роднини също се създават роднински отношения по правна линия.
* Низходящите на осиновения в този контекст са лицата, произхождащи от него – деца, внуци, правнуци.
Между посочените лица се създават отношения наподобяващи отношенията по произход, т. е. каквито са отношенията между биологичните родственици. В тази правна връзка влизат както права, така и съответстващите им задължения.
Съществена отлика е, че от друга страна правата и задълженията между осиновения и роднините му по произход, т. е. биологичните му роднини се прекратяват. Същото се отнася и за низходящите на осиновения – те вече нямат такава правна връзка с кръвните роднини на осиновения.
Въпреки прекратяване на връзката с биологичните роднини обаче, пречките за сключване на брак поради родство не отпадат, тъй като законовите изисквания в тази насока са с оглед забраната за кръвосмешения.
Вследствие допускането на пълно осиновяване се създава нов акт за раждане на осиновения. Допустима е и промяна на собственото име на детето, а в случаите когато то е навършило 14 години се изисква неговото съгласие. Бащиното и фамилното име могат да се променят в съответствие с тези на осиновителите.
Правни последици при непълно осиновяване
Основната разлика между двата типа осиновяване е, че при непълно осиновяване се създава правна връзка като между роднини по произход само с осиновителя, но не и с неговите роднини. Поради тази причина осиновеният и неговите низходящи не наследяват по закон роднините на осиновителя (няма пречка да са наследници по завещание).
Т. е. реално в тази хипотеза се запазват правата и задълженията на осиновения и неговите низходящи с техните роднини по произход. Родителските права и задължения обаче спрямо осиновения се прехвърлят на осиновителя и родителите по произход вече нямат такива. Ако обаче осиновителят не е във възможност да издържа осиновения, родителите по произход са длъжни да изплащат издръжка за детето.
Въпреки това обаче и при непълно осиновяване рождените родители не могат да наследят осиновения.
В този случай може да се променят само бащиното и фамилното име на осиновения, в съответствие с имената на осиновителя.
Ако имате нужда от правни консултации в областта на осиновяването, заповядайте в адвокатската кантора на TML-Consult!
