Поредица от успешни трудови дела на адвокат Тодор Мангъров

През последните дни на м. юли адвокат Тодор Мангъров спечели три знакови трудови дела срещу Пенсионно – осигурителна компания ,,Доверие" и Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване. Трима несправедливо уволнени служители осъдиха работодателите за големи обезщетения. Провали се тезата на ПОК Доверие, изрезена чрез упълномощения елитен адвокат от град София, че е възможно съкращаване на клон от предприятието при едновременно запазване на част от назначените служители.

Съдът правилно прие, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ не е налице и в случаите на т. нар. " трансформиране" на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание - нова не само наименование, а не и по трудови функции, или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, без да са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Без уважение беше оставена тезата на работодателя чрез адвокат М., че не е налице съкращаване на щата, а само трансформация, щом съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата.

В началото на м. юли адвокат пред ВКС адвокат Тодор Мангъров спечели трудово дело с фактическа и правна сложност срещу Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване.
Беше създадена съдебна практика по въпроса, необходимо ли е наличието на бизнес план и конкретно възложена стопанска задача в хипотезата, когато новоназначен управляващ директор има намерение да съкрати част от персонала на предприятието.

Главният спор се състоеше в това, налице ли е задължение за сключване на договор за управление с предприятие, което съчетава търговска и специална цел.
Тезата на предприятието чрез ангажирания адвокат по трудови дела беше, че че наличието на специална цел на практика изключва предприятието от търговския оборот и предоставя неограничени правомощия на управителя по свое усмотрение да освобождава работниците и служителите. Наличието на т.нар. специална цел се явява определящо и дори предприятието да участва в търговския оборот на общо основание, то изискването на КТ за наличие на бизнес план не го касаят. Не бяха кредитирани възраженията на адвокат М., че допълнителните дейности, които биха могли да бъдат възложени на практика заличават търговското качество на предприятието, независимо, че същото вписано в Търговския регистър и е търговец, осъществяващ на първо място стопанска дейност, която е насочена към постигането на финансови резултати.

ВКС прие, че регламентираната в ПДСДПТСВ търговска дейност определя ответника като предприятие по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Същото развива търговска дейност и за него също е приложимо изискването на наличие на бизнес план относно ръководителя на предприятието, независимо, че е налице и специална цел.

Кредитирана беше тезата на адвокат Мангъров, че след като договор за управление липсва, директорът не може еднолично да уволнява служители, доколкото липсва конкретна търговска цел, която да бъде изпълнена, т.е., не се налага избор на екип за постигане на същата.

Принудително изпълнение

Казусът се състои в претенция за принудително изпълнение върху железопътни релси, които се намират във владението на трето лице, но въпреки това това са собственост на длъжника В тази връзка в Решение № 344 от 18.04.2011 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 2112/2010 г. съдът е посочил,  че според ГПК, при твърдение  от взискателя, че присъдената движима вещ - железопътните релси  се намират в държание на трето лице, съдебният изпълнител трябва да отправи запитване дали при третото лице има такава движима вещ (въпросните релси), дали те са собственост  на длъжника и готово ли е третото лице  да предаде вещите на взискателя. Посочено е, че в случай, че задължението не се оспорва, т.е., третото държи вещта за длъжника, а за себе си, то трябва да предостави вещта за предаване на взискателя. Ако обаче третото лице заявява, че оспорва, т.е., че държи за себе си, въпросът за изземването трябва да се реши по исков ред.

 

Пред съда жалбоподателят, оспорващ опита за изпълнение  възразява,  че релсите,обект  на  изпълнението не са самостоятелни движими вещи, тъй като не са изведени от експлоатация по законоустановения ред, а са трайно прикрепени към земята и представляват действаща железопътна инфраструктура. Като поддържа твърдение, че от самото си основаване ответникът владее тези вещи, осъществявано чрез поддържане, стопанисване и ползване, като през целия период това владение е било несмущавано от други лица, жалбоподателят моли извършените от съдебния изпълнител действия да бъдат отменени като незаконосъобразни.Ищецът по иска твърди, че в случая са налице железопътни релси, които не са част от железопътната инфраструктурата, не са трайно прикрепени към земята, нямат бетонова основа, към която да се прикрепени, ето защо те са движими вещи.

 

Към датата на издаване на изпълнителният лист към момента на предаването въпросните релси, те са били в държане на третото лице, поради което жалбата била допустима и следвало да се разгледа.

 

Съдът указва, че независимо, че  законът говори не за държане, а за владение на вещите - обект на изпълнение, приема се, че терминът е използван обобщаващо, доколкото се отнася и до трите визирани в чл. 435, ал.4 ГПК хипотези, поради това  правото на трето лице, засегнато от изпълнението, да подаде жалба съществува. Допуска се принудително изпълнение за предаване на движима вещ, която се намира единствено в държане, докато  владение, каквото е налице в настоящия случай включва държането на вещта с намерение за своене.

 

По принцип принудителното  отнемане  се състои в лишаване от държането на вещта и учредяване на такова в полза на взискателя. От отправеното в случая уведомление за оспорване е ясно, че е налице  противопоставяне от третото лице, поради което СИ  не е имал право  да пристъпва към принудително изпълнение.

 

Според чл. 521 ГПК, ако посочените в ИЛ движими вещи не се намират у длъжника, се пристъпва към определяне на и събиране на тяхната равностойност. В тази връзка въпросът за собствеността на вещите е ирелевантен, като ако е налице спор, или третото лице, у което се твърди, че са вещите твърди, че ги владее на основание, различно от държане, то спорът трябва да се реши по исков ред.

 

Разглеждането на жп релсите и стрелките като движими вещи, които могат да се изземат принудително е допустимо единствено в случаите, когато релсите вече не могат да се разглеждат като пътна инфраструктура, обслужваща комуникационните връзки на имота, където изградени. със железопътната система. От  протокола, изготвен от съдия изпълнителя е ясно, чев конкретния случай жп. линиите  не не могат да се разглеждат движими вещи, защото се констатира необходимост ,,рязане" т.е., принудително отделяне. Дори само на това  основание действията на съдебния изпълнител са  незаконосъобразни. Издаденият  изпълнителен лист го овластява да изземе от длъжника конкретни движими вещи, но не и да разрушава действащи железопътни линии,с цел да бъдат създадени характеристики на движими вещи.

 

По функционалното си предназначение въпросните релси представляват железопътна инфраструктура, изградена на територията на длъжника, която обслужва дейността на дружеството. Очевидна е обслужващата функция на железопътното съоръжение и господстващото положение на терена, върху който е изградено. Разрушаването на изградената в имота на длъжника железопътна линия не може да се разреши като облигационен спор. Противното означава инфраструктурни въпроси да бъдат поставени в зависимост от изхода на частноправен спор. Правните норми, закрепени в ЗУТ, ЗЖТ  и подзаконовите актове разглеждат демонтирането на съставните части от пътната инфраструктура като част от правомощията на органите на държавна власт, а не на съда. Независимо, че в случая е налице незавършена процедура по закриване на железопътните , едва с приключването и  би се създала възможност за демонтаж и принудително изпълнение по реда на чл. 521 от ГП