Home

Защита срещу ЧСИ

В исковатга молба ищецът  чрез своя пълномощник адвокат защита ЧСИ, твърди,че е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по силата на които ответникът е осъден да заплати следните суми: - 30000 евро, в левова равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането,законна лихва върху сумата до изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 1000 лв. Твърди се,че в срока по чл. 414 ГПК ответникът чрез адвокат ЧСИ Димитров е подал възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК,като  е указал на ищеца да предяви иск за съществуване на вземането си, че с исковага молба е предявен установителния иск по чл. 422 ГПК.Изложени са твърдения,че съгласно договор за заем, сключен между страните на 20.09. 2013  г.ищецът  е предоставил в заем на ответника 30 000 евро,че според договора за заем заемополучателят се е задължил като обезпечение в 30 -дневен срок да прехвърли на заемодателя свой собствен недвижим имот,подробно индивидуализиран в ИМ.Твърди се,че съгласно договора за заем страните са се договорили след връщане на заема, с всички разноски и лихви, заемодателят трябва да върне гореописания недвижим имот като го прехвърли с договор за покупко-продажба пред нотариус.Твърди се, че ответникът като заемополучател по договора се е съгласил да подпише и запис на заповед за дължимите суми,като обезпечение на вземането на заемодателя,както и предварителен договор за покупко-продажба на недв.имот,че на следващия ден е подписан запис на заповед за сумата,предмет на договора за заем.  Ищецът твърди,че срокът за връщане на заетата сума е изтекъл,че дължимата сума не е върната и до момента,че е изпратил телеграми до ответника и до съпругата му, която също е следвало да подпише договора за заем, че на определената дата последната не се е явила,поради което заемът е получен само от ответника.Изложени са подробни доводи за характера на записа на заповед като абстрактна сделка и връзката с каузалното правоотношение-процесния договор за заем,както и за характеристиките на договора за заем, като се твърди,че са налице всички законови изисквания на чл. 240 и чл. 241 ЗЗД относно договора за заем.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което да признае за установено,че ответникът дължи на ищеца сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-запис на заповед,по реда на чл. 417 ГПК. 

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Същият взема становище,че искът е недопустим и неоснователен.Направено е възражение,че няма писмен сключен писмен договор за заем,че договорът не е подписан от съпругата му, а само от М.С.С.Твърди се,че съгласно представените с ИМ телеграми,сумата по договора за заем е предоставена от ищеца на ответника с цел прекратяване на изпълнителнтото дело, което твърдение не отговаря на истината,тъй като цитираното изп.д.е прекратено през 2012 г. на основание изплащане изцяло на дължимите суми,че впоследствие изп.д.е възобновено за изплащане на неясни допълнителни суми.  Ответникът навежда доводи,че липсва основание за сключване на договора за заем,че не е получавал процесната сума, че не е имало подписване на договора, тъй като липсва съгласие на един от заемополучателите и сумата реално не е предадена. Направено е възражение,че договорът за заем е нищожен и не поражда правни последици,че изп.дело е прекратено много преди сключване на договора за паричен кредит,че сумата не е предадена на ответника,но и не му е била необходима към датата на сключване на договора за заем. Изложени са доводи,че доколкото не е налице действително каузално отношение, не е налице и претендираното от ищеца вземане. В заключение ответникът моли съда да постанови решение,с което предявеният иск бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен,като се претендират и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.В съдебното заседание ответникът чрез своя пълномощник адвокат Кирков поддържа становището,че сумата предмет на договора за заем реално не е дадена и не е получена,че сделката не е осъществена,поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателство,приема за установено следното:

Безспорно между страните е , че преди предявяване на иска ищецът чрез своя пълномощник адвокат ЧСИ Димитров от САК е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което пред Софийски РС е образувано посоченото ч.гр.д.  Така подаденото заявление е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПКV С цитираната заповед е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата 30000 евро или в левова равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането, заедно със законната лихва до изплащане на вземането,както и разноските по делото за адвокат и държавна такса.В самата заповед е отразено,че вземането произтича от следните обстоятелства -издаден и неплатен запис на заповед без протест и без разноски. Въз основа на издадената заповед въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в полза на заявителя е издаден и изпълнителен лист за горепосочените суми. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК от страна на длъжника М.С.С. е постъпило възражение срещу така издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.С определение на ПРС № ....г.на осн.чл. 415 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,като довнесе дължимата държавна такса.

На това основание кредиторътчрез пълномощника си адвокат Димитров е предявил срещу длъжника установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК във вр.с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземането си. Спазен е едномесечния срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска.Същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.В този смисъл е и изготвения от ПОС проекто-доклад по делото.

Безспорно от представения към заповедното производство запис на заповед се установява,че ответникът като издател е подписал запис на заповед, с който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати в брой сумата 30 000 евро в левовата равностойност по фиксинга на БНБ за деня на плащането, ведно с капитализирана лихва в размер на 8 % за всеки просрочен ден.Посочен е падеж на задължението и място на плащане гр.София.

От представения договор за заем е видно,че е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът чрез своя адвокат като заемодател се е задължил да предаде на ответника  сумата 30 000 евро, наричана заемната сума. Съгласно чл. 2.1. е постигната договореност заемната сума да се предаде в брой, а съгласно чл. 2.2 е уговорено заемната сума да бъде предадена от заемодателя на заемополучателя веднага при подписване на договора. Съгласно чл. 3.1 от сключения между страните договор като обезпечение заемополучателят се е задължил чрез договор за покупко-продажба пред нотариус в 30-дневен срок да прехвърли на заемодателя съсобствен недвижим имот. Като обезпечение на договора,съгласно чл. 3.3 заемополучателят се е задължил до подписване на договора за покупко-продажба пред нотариус, да подпише запис на заповед и предварителен договор за продажба на недвижим имот. Ответникът не оспорва факта,че е подписал горепосочения договор за заем,както и записът на заповед,но твърди,че не е получил сумата, предмет на договора,че е подписал договора и записа на заповед по съвет на пълномощника на ищеца адвокат ЧСИ Димитров,който към онзи момент му е давал правни съвети е бил негов пълномощник по други дела.

Безспорно е,че съпругата на ответника не е подписала договора за заем, като заемополучател.От представените 2 броя телеграми е видно,че ищецът е изпратил на ответника и на съпругата му  телеграми със заверка на съдържанието, с които двамата са поканени да се явят  в кантората на адвокат  ЧСИ Димитров, за да бъде подписан договора за заем и от адвокат Василев самите телеграми е посочено,че договорът за заем е сключен, поради това,че ищецът е помогнал на ответника и съпругата му с парични суми за прекратяване на изп.дело № 323 г. по описа на ЧСИ Каменов от 2012 г.На посочената в телеграмите дата...г.ответникът и съпругата му не са се явили в кантората на адвокат ЧСИ Димитров,за което е съставен протокол от същата дата.

Категорична и постоянна е практиката на ВКС, че при наличие на безспорни данни,че записът на заповед като абстрактна сделка обезпечава изпълнението на друго каузално правоотношение между ищеца кредитор и ответника длъжник, в производството по чл. 422 ГПК за установяване вземането на кредитора, следва да бъдат събрани доказателства и да се изследва въпроса както за действителността/недействителността на менителничния ефект, така и за каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на заповед.В този смисъл е решение на ВКС№ 159 от 15.12.2011 г.,постановено т.д.№ 1048/2010 г.;решение № 149 от 05.11.2010 г.по т.д.№ 49/2010 г.; решение на ВКС № 105 от 13.07.2012 г.по т.д.№ 546/2011 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК.Недействителното каузално правоотношение препятства както възникването на поетите с конкретната сделка права и задължения,така и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на паричното задължение по каузалната сделка, обезпечено със запис на заповед, ще има за последица и погасяване на абстрактното задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. В конкретната хипотеза е безспорно,че подготвеният от адвокат ЧСИ Димитов г.запис на заповед обезпечава сключения между страните договор за заем от 2013 г.В този смисъл са изложените от самия адвокат на ищеца твърдения в исковата молба, както и клаузата на чл. 3.3 от договора за заем.С изготвения от съда доклад на ищеца е указано,че носи доказателствена тежест и следва да установи съществуването на вземането си за сумите,за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,че следва да установи съществуването на каузалното правоотношение-валидно сключен договор за заем на парична сума от 30000 евро.,че въз основа на този договор е предоставил в заем на ответника сумата  30000 евро,която не е върната на падежа,че това вземане е обезпечено с издадения през 2013 г.запис на заповед.

Окръжният съд намира,че гореописаният договор,подписан от страните през 2013 г. установява наличието на валидно каузално правоотношение- договор за заем по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 30000 евро.Съгласно чл. 2.1 и чл. 2.2 заеманата сума е предадена на ответника като заемополучател с подписване на договора, в брой. Твърденията на ответника,че сделката не е извършена и реално не е получил горепосочената сума се опровергават от съдържанието на сключения договор.Неоснователно е направеното от адвокат ЧСИ Димитров в възражение за нищожност на договора,поради обстоятелството, че същият не е подписан от съпругата му,фигурираща като заемополучател.Фактът, че съпругата П.С. не е подписала процесния договор означава,че този договор няма действие по отношение на нея,но не обуславя извода за нищожност.С подписване на договора, ответникът като заемополучател се е съгласил с уговорените в него клаузи и за него са възникнали уговорените по договора права и задължения. Съгласно чл. 3.1 същият се е задължил да върне взетата в заем сума в 6-месечен срок от подписване на договора, т.е в срок до 06.2014 г. Не са ангажирани доказателства, а и не се навеждат доводи ответникът да е изпълнил задължението си за връщане на взетата в заем сума в размер на 30000 евро както в срока по договора,така и на падежа на записа на заповед, обезпечаващ каузалната сделка.В процесния договор за заем не се съдържа клауза,че заемната сума е предоставена от ищеца като заемодател на ответника като заемополучател,с цел да бъдат погасени задълженията на последния и съпругата му по изп.д.№ 626 по описа на ЧСИ Каменов ,по което последните са длъжници.Подобни данни има единствено в изпратените до ответника и съпругата му телеграми,описани по-горе.В самата ИМ също не се твърди,че сумата,предмет на договора за заем е предоставена с цел да се погасят задължения на ответника по заведено срещу него изп.д., поради което и тези възражения на ответника не следва да се обсъждат като ирелевантни към предмета на спора.

Представеният по делото запис на заповед от 2013 г. е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 535 от ТЗ.Посочен е падежа на задължението и мястото на издаване гр.София,като същият е подписан от молителя като издател. Съгласно чл. 536, ал.2 ТЗ запис на заповед, в който не е посочен падежът,се смята платим на предявяване.В конкретната хипотеза независимо, че в записа на заповед е определен падеж, същият е и предявен за плащане на датата на падежа, което е удостоверено с подписа на издателя.

При преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема,че е установено както наличието на валидно каузално правоотношение между страните-договор за заем на процесната сума,така и валидността на менителничната сделка -запис на заповед, обезпечаващ изпълнението по договора за заем. Ищецът е доказал съществуването на вземането си. Ответникът като длъжник по менителничното задължение и заемополучател по договора за заем не е ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си и да е платил на кредитора взетата в заем сума.Върху сумата се дължи и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане.Искът с правно осн.чл. 422 ГПК се явява основателен, доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно дадените разяснения в новото ТР № 4 от 18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Прието е,че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на .. лв.за ДТ,предмет на издадената заповед по чл. 417 ГПК.При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 1000 лв.,от които държавна такса  и адвокатско възнаграждение, за което е отразено,че е изплатено изцяло и в брой на пълномощника адвокат ЧСИ Димитров.