Поредица от успешни трудови дела на адвокат Тодор Мангъров

През последните дни на м. юли адвокат Тодор Мангъров спечели три знакови трудови дела срещу Пенсионно – осигурителна компания ,,Доверие" и Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване. Трима несправедливо уволнени служители осъдиха работодателите за големи обезщетения. Провали се тезата на ПОК Доверие, изрезена чрез упълномощения елитен адвокат от град София, че е възможно съкращаване на клон от предприятието при едновременно запазване на част от назначените служители.

Съдът правилно прие, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ не е налице и в случаите на т. нар. " трансформиране" на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание - нова не само наименование, а не и по трудови функции, или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, без да са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Без уважение беше оставена тезата на работодателя чрез адвокат М., че не е налице съкращаване на щата, а само трансформация, щом съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата.

В началото на м. юли адвокат пред ВКС адвокат Тодор Мангъров спечели трудово дело с фактическа и правна сложност срещу Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване.
Беше създадена съдебна практика по въпроса, необходимо ли е наличието на бизнес план и конкретно възложена стопанска задача в хипотезата, когато новоназначен управляващ директор има намерение да съкрати част от персонала на предприятието.

Главният спор се състоеше в това, налице ли е задължение за сключване на договор за управление с предприятие, което съчетава търговска и специална цел.
Тезата на предприятието чрез ангажирания адвокат по трудови дела беше, че че наличието на специална цел на практика изключва предприятието от търговския оборот и предоставя неограничени правомощия на управителя по свое усмотрение да освобождава работниците и служителите. Наличието на т.нар. специална цел се явява определящо и дори предприятието да участва в търговския оборот на общо основание, то изискването на КТ за наличие на бизнес план не го касаят. Не бяха кредитирани възраженията на адвокат М., че допълнителните дейности, които биха могли да бъдат възложени на практика заличават търговското качество на предприятието, независимо, че същото вписано в Търговския регистър и е търговец, осъществяващ на първо място стопанска дейност, която е насочена към постигането на финансови резултати.

ВКС прие, че регламентираната в ПДСДПТСВ търговска дейност определя ответника като предприятие по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Същото развива търговска дейност и за него също е приложимо изискването на наличие на бизнес план относно ръководителя на предприятието, независимо, че е налице и специална цел.

Кредитирана беше тезата на адвокат Мангъров, че след като договор за управление липсва, директорът не може еднолично да уволнява служители, доколкото липсва конкретна търговска цел, която да бъде изпълнена, т.е., не се налага избор на екип за постигане на същата.

Защита срещу ЧСИ

В исковатга молба ищецът  чрез своя пълномощник адвокат защита ЧСИ, твърди,че е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по силата на които ответникът е осъден да заплати следните суми: - 30000 евро, в левова равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането,законна лихва върху сумата до изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 1000 лв. Твърди се,че в срока по чл. 414 ГПК ответникът чрез адвокат ЧСИ Димитров е подал възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК,като  е указал на ищеца да предяви иск за съществуване на вземането си, че с исковага молба е предявен установителния иск по чл. 422 ГПК.Изложени са твърдения,че съгласно договор за заем, сключен между страните на 20.09. 2013  г.ищецът  е предоставил в заем на ответника 30 000 евро,че според договора за заем заемополучателят се е задължил като обезпечение в 30 -дневен срок да прехвърли на заемодателя свой собствен недвижим имот,подробно индивидуализиран в ИМ.Твърди се,че съгласно договора за заем страните са се договорили след връщане на заема, с всички разноски и лихви, заемодателят трябва да върне гореописания недвижим имот като го прехвърли с договор за покупко-продажба пред нотариус.Твърди се, че ответникът като заемополучател по договора се е съгласил да подпише и запис на заповед за дължимите суми,като обезпечение на вземането на заемодателя,както и предварителен договор за покупко-продажба на недв.имот,че на следващия ден е подписан запис на заповед за сумата,предмет на договора за заем.  Ищецът твърди,че срокът за връщане на заетата сума е изтекъл,че дължимата сума не е върната и до момента,че е изпратил телеграми до ответника и до съпругата му, която също е следвало да подпише договора за заем, че на определената дата последната не се е явила,поради което заемът е получен само от ответника.Изложени са подробни доводи за характера на записа на заповед като абстрактна сделка и връзката с каузалното правоотношение-процесния договор за заем,както и за характеристиките на договора за заем, като се твърди,че са налице всички законови изисквания на чл. 240 и чл. 241 ЗЗД относно договора за заем.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което да признае за установено,че ответникът дължи на ищеца сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-запис на заповед,по реда на чл. 417 ГПК. 

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Същият взема становище,че искът е недопустим и неоснователен.Направено е възражение,че няма писмен сключен писмен договор за заем,че договорът не е подписан от съпругата му, а само от М.С.С.Твърди се,че съгласно представените с ИМ телеграми,сумата по договора за заем е предоставена от ищеца на ответника с цел прекратяване на изпълнителнтото дело, което твърдение не отговаря на истината,тъй като цитираното изп.д.е прекратено през 2012 г. на основание изплащане изцяло на дължимите суми,че впоследствие изп.д.е възобновено за изплащане на неясни допълнителни суми.  Ответникът навежда доводи,че липсва основание за сключване на договора за заем,че не е получавал процесната сума, че не е имало подписване на договора, тъй като липсва съгласие на един от заемополучателите и сумата реално не е предадена. Направено е възражение,че договорът за заем е нищожен и не поражда правни последици,че изп.дело е прекратено много преди сключване на договора за паричен кредит,че сумата не е предадена на ответника,но и не му е била необходима към датата на сключване на договора за заем. Изложени са доводи,че доколкото не е налице действително каузално отношение, не е налице и претендираното от ищеца вземане. В заключение ответникът моли съда да постанови решение,с което предявеният иск бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен,като се претендират и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.В съдебното заседание ответникът чрез своя пълномощник адвокат Кирков поддържа становището,че сумата предмет на договора за заем реално не е дадена и не е получена,че сделката не е осъществена,поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателство,приема за установено следното:

Безспорно между страните е , че преди предявяване на иска ищецът чрез своя пълномощник адвокат ЧСИ Димитров от САК е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което пред Софийски РС е образувано посоченото ч.гр.д.  Така подаденото заявление е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПКV С цитираната заповед е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата 30000 евро или в левова равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането, заедно със законната лихва до изплащане на вземането,както и разноските по делото за адвокат и държавна такса.В самата заповед е отразено,че вземането произтича от следните обстоятелства -издаден и неплатен запис на заповед без протест и без разноски. Въз основа на издадената заповед въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в полза на заявителя е издаден и изпълнителен лист за горепосочените суми. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК от страна на длъжника М.С.С. е постъпило възражение срещу така издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.С определение на ПРС № ....г.на осн.чл. 415 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,като довнесе дължимата държавна такса.

На това основание кредиторътчрез пълномощника си адвокат Димитров е предявил срещу длъжника установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК във вр.с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземането си. Спазен е едномесечния срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска.Същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.В този смисъл е и изготвения от ПОС проекто-доклад по делото.

Безспорно от представения към заповедното производство запис на заповед се установява,че ответникът като издател е подписал запис на заповед, с който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати в брой сумата 30 000 евро в левовата равностойност по фиксинга на БНБ за деня на плащането, ведно с капитализирана лихва в размер на 8 % за всеки просрочен ден.Посочен е падеж на задължението и място на плащане гр.София.

От представения договор за заем е видно,че е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът чрез своя адвокат като заемодател се е задължил да предаде на ответника  сумата 30 000 евро, наричана заемната сума. Съгласно чл. 2.1. е постигната договореност заемната сума да се предаде в брой, а съгласно чл. 2.2 е уговорено заемната сума да бъде предадена от заемодателя на заемополучателя веднага при подписване на договора. Съгласно чл. 3.1 от сключения между страните договор като обезпечение заемополучателят се е задължил чрез договор за покупко-продажба пред нотариус в 30-дневен срок да прехвърли на заемодателя съсобствен недвижим имот. Като обезпечение на договора,съгласно чл. 3.3 заемополучателят се е задължил до подписване на договора за покупко-продажба пред нотариус, да подпише запис на заповед и предварителен договор за продажба на недвижим имот. Ответникът не оспорва факта,че е подписал горепосочения договор за заем,както и записът на заповед,но твърди,че не е получил сумата, предмет на договора,че е подписал договора и записа на заповед по съвет на пълномощника на ищеца адвокат ЧСИ Димитров,който към онзи момент му е давал правни съвети е бил негов пълномощник по други дела.

Безспорно е,че съпругата на ответника не е подписала договора за заем, като заемополучател.От представените 2 броя телеграми е видно,че ищецът е изпратил на ответника и на съпругата му  телеграми със заверка на съдържанието, с които двамата са поканени да се явят  в кантората на адвокат  ЧСИ Димитров, за да бъде подписан договора за заем и от адвокат Василев самите телеграми е посочено,че договорът за заем е сключен, поради това,че ищецът е помогнал на ответника и съпругата му с парични суми за прекратяване на изп.дело № 323 г. по описа на ЧСИ Каменов от 2012 г.На посочената в телеграмите дата...г.ответникът и съпругата му не са се явили в кантората на адвокат ЧСИ Димитров,за което е съставен протокол от същата дата.

Категорична и постоянна е практиката на ВКС, че при наличие на безспорни данни,че записът на заповед като абстрактна сделка обезпечава изпълнението на друго каузално правоотношение между ищеца кредитор и ответника длъжник, в производството по чл. 422 ГПК за установяване вземането на кредитора, следва да бъдат събрани доказателства и да се изследва въпроса както за действителността/недействителността на менителничния ефект, така и за каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на заповед.В този смисъл е решение на ВКС№ 159 от 15.12.2011 г.,постановено т.д.№ 1048/2010 г.;решение № 149 от 05.11.2010 г.по т.д.№ 49/2010 г.; решение на ВКС № 105 от 13.07.2012 г.по т.д.№ 546/2011 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК.Недействителното каузално правоотношение препятства както възникването на поетите с конкретната сделка права и задължения,така и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на паричното задължение по каузалната сделка, обезпечено със запис на заповед, ще има за последица и погасяване на абстрактното задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. В конкретната хипотеза е безспорно,че подготвеният от адвокат ЧСИ Димитов г.запис на заповед обезпечава сключения между страните договор за заем от 2013 г.В този смисъл са изложените от самия адвокат на ищеца твърдения в исковата молба, както и клаузата на чл. 3.3 от договора за заем.С изготвения от съда доклад на ищеца е указано,че носи доказателствена тежест и следва да установи съществуването на вземането си за сумите,за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,че следва да установи съществуването на каузалното правоотношение-валидно сключен договор за заем на парична сума от 30000 евро.,че въз основа на този договор е предоставил в заем на ответника сумата  30000 евро,която не е върната на падежа,че това вземане е обезпечено с издадения през 2013 г.запис на заповед.

Окръжният съд намира,че гореописаният договор,подписан от страните през 2013 г. установява наличието на валидно каузално правоотношение- договор за заем по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 30000 евро.Съгласно чл. 2.1 и чл. 2.2 заеманата сума е предадена на ответника като заемополучател с подписване на договора, в брой. Твърденията на ответника,че сделката не е извършена и реално не е получил горепосочената сума се опровергават от съдържанието на сключения договор.Неоснователно е направеното от адвокат ЧСИ Димитров в възражение за нищожност на договора,поради обстоятелството, че същият не е подписан от съпругата му,фигурираща като заемополучател.Фактът, че съпругата П.С. не е подписала процесния договор означава,че този договор няма действие по отношение на нея,но не обуславя извода за нищожност.С подписване на договора, ответникът като заемополучател се е съгласил с уговорените в него клаузи и за него са възникнали уговорените по договора права и задължения. Съгласно чл. 3.1 същият се е задължил да върне взетата в заем сума в 6-месечен срок от подписване на договора, т.е в срок до 06.2014 г. Не са ангажирани доказателства, а и не се навеждат доводи ответникът да е изпълнил задължението си за връщане на взетата в заем сума в размер на 30000 евро както в срока по договора,така и на падежа на записа на заповед, обезпечаващ каузалната сделка.В процесния договор за заем не се съдържа клауза,че заемната сума е предоставена от ищеца като заемодател на ответника като заемополучател,с цел да бъдат погасени задълженията на последния и съпругата му по изп.д.№ 626 по описа на ЧСИ Каменов ,по което последните са длъжници.Подобни данни има единствено в изпратените до ответника и съпругата му телеграми,описани по-горе.В самата ИМ също не се твърди,че сумата,предмет на договора за заем е предоставена с цел да се погасят задължения на ответника по заведено срещу него изп.д., поради което и тези възражения на ответника не следва да се обсъждат като ирелевантни към предмета на спора.

Представеният по делото запис на заповед от 2013 г. е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 535 от ТЗ.Посочен е падежа на задължението и мястото на издаване гр.София,като същият е подписан от молителя като издател. Съгласно чл. 536, ал.2 ТЗ запис на заповед, в който не е посочен падежът,се смята платим на предявяване.В конкретната хипотеза независимо, че в записа на заповед е определен падеж, същият е и предявен за плащане на датата на падежа, което е удостоверено с подписа на издателя.

При преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема,че е установено както наличието на валидно каузално правоотношение между страните-договор за заем на процесната сума,така и валидността на менителничната сделка -запис на заповед, обезпечаващ изпълнението по договора за заем. Ищецът е доказал съществуването на вземането си. Ответникът като длъжник по менителничното задължение и заемополучател по договора за заем не е ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си и да е платил на кредитора взетата в заем сума.Върху сумата се дължи и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане.Искът с правно осн.чл. 422 ГПК се явява основателен, доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно дадените разяснения в новото ТР № 4 от 18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Прието е,че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на .. лв.за ДТ,предмет на издадената заповед по чл. 417 ГПК.При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 1000 лв.,от които държавна такса  и адвокатско възнаграждение, за което е отразено,че е изплатено изцяло и в брой на пълномощника адвокат ЧСИ Димитров.

Реш. на Съвета по българско гражданство

Съдебното производство по чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) е образувано по жалба, подадена от адвокат българско гражданство Димитров  срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по подадена молба за придобиване на българско гражданство по реда на Закона за българското гражданство (ЗБГ)В жалбата не са посочени основания за отмяна на административния отказ, като не са представени доказателства от страните по административния спор. В съпроводителното писмо на Министерството на правосъдието е отразено, че преписката, образувана по подадена молба за придобиване на българско гражданство от жалбоподателката, не може да бъде приложена поради обстоятелството, че същата не е приключила.
Върховният административен съд -....отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание следните съображения: По подадена молба от 2003 г. е образувано производство за придобиване на българско гражданство по реда на чл. 29 и сл. ЗБГ, което не е приключило и не са приложени административната преписка и решението на Съвета по гражданство с мнение по молбата и доказателствата по нея, свързани с българското гражданство, във връзка с чл. 33 и 34 ЗБГ. При тези установени обстоятелства по делото и на основание разпоредбите на приложимия материален закон ЗБГ съдът намира, че административните решения по този закон не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на ЗВАС. Производството по придобиването на българско гражданство по реда на ЗБГ е свързано и със Закона за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството (ДВ, бр. 102 от 20.11.2005 г.).Конвенцията е ратифицирана с резерва по чл. 12, като Република България си запазва правото да не прилага тази разпоредба на конвенцията. Според посочената разпоредба на чл. 12 всяка държава трябва да осигури условия, при които решенията за придобиване, загубване и възстановяване на съответното гражданство да подлежат на административно или съдебно обжалване от адвокат българско гражданство в съответствие с вътрешното законодателство. В приложимия закон ЗБГ не се съдържа правна норма, която да допуска съдебно обжалване на мнението на Съвета по гражданство по основателността на молбата и предложенията, свързани с българското гражданство, както и на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Радвокатепублика България за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Съдебното обжалване на административните актове (заповеди или решения) винаги трябва да се основава на нормативно овластяване, и то със закон. Законодателят не е допуснал и предвидил в ЗБГ ред за обжалване на актове по чл. 33, ал. 3 и чл. 34 от закона и на това основание жалбата е подадена от ненадлежна страна - т. е. от страна, която не разполага с правото на жалба по този закон, независимо от обстоятелството за неприключилата административна преписка по подадена молба от 2006 г.Искът е отхвърлен като недопустим.

В качеството си на водещ адвокат българско гражданство, адвокат Мангъров, София предоставя юридически консултации и съвети по всички въпроси, свързани с придобиване и освобождаване от българско гражданство.

 

 

 

Имоти

Те са собственици на тези идеални части от следния недвижим имот: апартамент No. .., таванско помещение No... и ....% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Имотът се намира в гр. ..., ул. "...", ж. к. "....*/*", бл. ..вх. "в", като апартаментът е на четвъртия етаж. Апартаментът е с площ от 82,56 кв. и се състои от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения. Негови съседи са: стълбище, двор, ул. "О.", държавен апартамент No. 67. Съседите на таванско помещение No. 15 са: коридор, таван No. == на държавен апартамент No. **, ...г.

Искът е предявен от описаните лица, собственици на идеални части от имота, срещу Т.П.Т., със съдебен адрес - адвокат ..... са със съдебен адрес - ...,***. ..... са със съдебен адрес .....,***.[2] ОСЪЖДА на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС)....., да предадат на следните лица владението върху описания в предния параграф недвижим имот за следните идеални части:....[3] ОСЪЖДА..... да заплати следните суми на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК: ....лева адвокатско възнаграждение на адвокат...[4] ОСЪЖДА ....... да заплатят следните суми на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК

2... лева за адвокат и ....лева депозит за особен представител на.....3. ......за адвокат и.... лева депозит за особен представител на......;4. .... лева адвокатско възнаграждение на .....[5] ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт ..... дело ..... г. на нотариус ........[6] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТОПроизводството е исково, пред първа инстанция.I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА1. По исковата молба на ищците[7] Ищците заявяват в искова молба от ... г., че са придобили по наследяване недвижим имот. Този недвижим имот обаче, е бил продаден от .... на ... без първият да е собственик, като се е легитимирал за такъв с удостоверение за наследници с невярно съдържание. ..... пък е продал имота на ..... В момента имотът се владее от ответниците ... и .....[8] Ищецът ... е бил признат за собственик на 1/8 идеална част от недвижимия имот спрямо ответника .... с влязло в сила решение. Затова останалите ищци молят съда да ги признае за собственици на 7/8 идеални части от имота спрямо ... Всички ищци молят съда да установи спрямо ответниците  ..и ...., че ищците са собственици на процесния имот и да осъди .... и .... Пеневи да им предадат владението на имота (вж. исковата молба, л. 5-8).2. По писмените отговори на ответниците2.1. На ...[9] Т.Т., чрез особения си представител адвокат Г., е заявил, че ищците нямат правен интерес от предявяването на установителен иск спрямо него, защото той вече не е собственик на имота и не го владее. Искът, от който ищците имат интерес, е този срещу другите двама ответници, защото те владеят имота, а чрез този иск ищците ще установят кой е действителният собственик. ... е заявил, че не е собственик на имота, защото е прехвърлил собствеността за него на трето лице. Затова той моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. ...2. На...[10] ... и .. не спорят, че те владеят процесния имот. Те не спорят и, че не са собственици на имота, тъй като са заплатили определена сума по предварителен договор със ..., като преди сключването на окончателния договор са разбрали, че са жертва на имотна измама. Те обаче твърдят, че владението на ищците не следва да се възстановява, докато не бъдат прогласени за нищожни сделките с имота. С.П. също твърди, че ищците не са наследници на В. М., а той владее имота на основание предварителен договор със С.С.. Затова те молят съда да отхвърли предявения срещу тях иск (вж. писмения отговор, л. 102-105, както и молбата, л. 251.).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА[11] На 29.10.1982 г. съпрузите.... и В. П. М. придобили по договор за замяна с..... недвижим имот. Този недвижим имот е бил описания в пар. 1 от настоящото решение (вж. нотариалния акт, л. 54).

[12] На ....г. Б. М. е изготвил саморъчно завещание, с което е завещал на съпругата си ....а описания в пар. 1...имот (вж. завещанието, л. 22). Б. М. е починал на....г. (вж. удостоверението за наследници, л. 12). Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си.... (вж. пак там). На ... г. нотариус при СРС е обявил саморъчното завещание на ... г. (вж. протокола, л. 24). На..... е влязло в сила решение на СГС,...-ми брачен състав, с което съдът е прекратил осиновяването от.....(вж. решението на СГС, л. 16-18, както и решението на ВС, л. 19-21).

[13] В. М.а е починала на .... г. (вж. акта за смърт, л. 11). Тя е оставила за свои наследници по закон:

.... (сестра);5. наследника на починалия преди нея неин брат ..... (вж. удостоверението за наследници, л. 10, както и удостоверението за наследници, л. 15).[14] ...и нейните братя и сестри са били родени от два брака на техния баща .... Първият брак на ... е бил с ... и от него са се родили .... и С.П. Р.. Вторият брак на .. е бил със ... и от него са се родили .... и ... (вж. удостоверението, л. ЗЗ, както и актовете за раждане, л. 34-39).

[15] На ...г. И.В. и Т.Т. са подали молба до нотариус ..., с която са поискали от него да извърши искана от тях сделка. При сделката.... е представил удостоверение за наследници на ..., в което той е бил вписан, като единствен неин наследник (вж. удостоверението, л. 43). Искане от .... за издаването на такова удостоверение от район "...." не е било постъпвало (вж. удостоверението, л. 31). Родителите на И.В. са били ... и .... от село ...., община В. (вж. писмото, л. 32). В същия ден нотариус .... е удостоверил в нотариален акт продажбата на описания имот от .... на .... (вж. нотариалния акт, л. 56).

[16] По-малко от три месеца по-късно, на ...., Т.Т. е продал имота на ... (вж. нотариалния акт, л. 64-65). Четири дни след тази продажба .... е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имота със ... (вж. предварителния договор, л. 108). Към този момент С.П. е бил в брак с ..... (вж. удостоверението, л. 113).[17] На ...г. е починал братът на ..... Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си ...., и децата си...., ... и .... (вж. удостоверението за наследници, л. 69).[18] С решение от ... г. СРС е признал ... за собственик на 1/8 идеална част от процесния имот спрямо ... (вж. решението, л. 27-30). Решението е влязло в сила на....г. (вж. л. 30). На... г. СГС е признал за установено, спрямо.... (дъщеря на починалия ....), че.., ... са собственици на процесния имот (вж. решението, л. 202-205). Решението е влязло в сила на ...г. (вж. л. 205-гръб).[19] На ..г. е починала ..... Тя е оставила за свои наследници по закон децата си ..., .... и ... (вж. удостоверението за наследници, л. 236). Не се спори, че С. и Г. Пеневи владеят процесния имот.[20] Ищците са заплатили .. лева държавна такса (вж. л. 1, 77, 79 и 81). Ищците Л.Х., И. Р., П.И. и Б.Р. (чиито наследници са ....) са заплатили .. лева(вж. л. 2). Ищците... и .. са заплатили ... (вж. л. 3). Тези две групи ищци са заплатили и .. лева за особен представител (.... лева първата група ищци и ... лева втората група ищци) (вж. л. 220-221). Ищците .... са заплатили 5 000,00 лева на адвокат (вж. л. 4). Ответникът С.П. е заплатил ... лева на адвокат (вж. л. 248).III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО[21] Ищците са предявили два иска. Първият иск е по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК от всички ищци без В.Х. срещу ответника .... съдът да признае за установено, че тези ищци са собственици на определени идеални части от процесния имот. Вторият иск е по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) на всички ищци срещу.... и ..... последните да предадат владението на определени идеални части от процесния имот. Исковете са основателни и съдът ги уважава.1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК[22] Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост. Предпоставката за уважаването му е ищците да са собственици на процесния имот.[23] Съдът установи, че процесният имот е бил придобит от ....а и .... по време на техния брак. Съгласно чл. 19, ал. 1 от СК, връзка с § 4 от ПР на Семейния кодекс (СК) от 1985 г. вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното (вж. чл. 19, ал. 3 от СК). Следователно имотът е станал съпружеска имуществена общност (СИО).

[24] Съдът установи, че .... е починал през ... г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от СК от 1985 г., имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни (вж. чл. 27 от СК от 1985 г.). Следователно със смъртта на Б. М. СИО за процесния имот е била прекратена, като ....а е станала собственик на 1/2 идеална част от имота, а другата 1/2 идеална част от имота е преминала в наследството на .... Той е завещал имота на ...а. Така тя е станала негов изключителен собственик.[25] Тъй като по иска на ....а срещу ... е било прекратено осиновяването на последния от първата, нейни законни наследници по закон са останали само братята и сестрите u, както и техните деца.[26] Съдът установи, че наследниците по закон на ....а са нейни родни и еднокръвни братя и сестри и техни деца. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за наследството, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Еднокръвните братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри (вж. чл. 8, ал. 3 от ЗН).[27] Родни братя и сестри на В. М.а са били: ...г. Еднокръвните братя и сестри на В. М.а са били .... Следователно наследството на ...а се разделя на четири равни дяла - по 1/4 за всеки един от родните братя и сестри - ..., ......1/8 за всеки от еднокръвните братя и сестри - ...[28] Съдът установи, че .. е починал и неговите живи наследници по закон са децата му .... и .... Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата наследяват по равни части. Следователно всеки от ищците .... е получил по 1/12 идеална част от наследството на ....

[29] Съдът установи, че .... е починал и неговите наследници по закон са децата му. ..... Следователно ... са получили по 1/8 идеална част от наследството на ......[30] ... също е починала, като нейните наследници по закон са децата u. ... и .... Така всеки от тя х е получил по 1/8 идеална част от наследството на В. М.а.[31] Починал е и.., като е оставил за свой наследник по закон сина си...  Така последният е получил 1/8 идеална част от наследството на В. М. В хода на делото е починал ..., като той е оставил за свои наследници по закон съпругата си... и сина си ... Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН, съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. Следователно всеки един от ..е станал собственик на по 1/16 идеална част от наследството на ..

[ЗЗ] И.В. не е бил наследник по закон на... Следователно той не е получил нейното наследство. Ето защо .... не е бил и собственик на процесния апартамент. Следователно .... е купил от несобственик. Ето защо Т.Т. не е станал собственик на процесния апартамент. Искът на ищците е основателен. Затова съдът приема за установено спрямо ..., че следните ищци притежават следните идеални части от процесния имот:

...2. По иска по чл. 108 от ЗС[34] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2. тази вещ да се владее или държи от ответника без основание.[35] Съдът установява, че ищците са собственици на процесния имот. Нито ..., нито ... са станали собственици, тъй като ..., праводателят на ..., не е бил собственик на имота.[36] Съдът установи, че .. и ... владеят имота. Те го владеят без основание, защото не са собственици.   несобственик не е основание за владението. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда ... и .. да предадат на ищците владението на процесния имот.3. По разноските[37] Ищците търсят и разноски. По двата разгледани иска те са заплатили .. лева държавна такса. ... и... са заплатили .. лева лева депозит за особен представител. ... ..ли 1 000,00 лева .Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците имат право на разноски съобразно уважената част от иска. Затова съдът осъжда... да заплати на ищците, без ..., .... държавна такса. Съдът осъжда и .. да заплатят на всички ищци ..лева държавна такса. Съдът осъжда... да заплати на .... ..,...лева и ...,00 лева депоз..обен представител. Съдът осъжда ... да заплатят същите суми на тези ищци. Съдът осъжда ... да заплати на.. и .... ..лева и .... лева депозит за особен представител. Съдът осъжда .. и ... да заплатят същите суми на тези ищци. Съдът осъжда ... да заплати на.. лева адвокатско възнаграждение. Съдът осъжда ... да заплатят на ...

Придобиване на българско гражданство

Директорът на дирекция " Българско гражданство " при Министерството на правосъдието е подал касационна жалба срещу решението от ...... г. по адм. дело ......... г. по описа на Софийския градски съд , с което бил отменен направения от него отказ за освобождаване от българско гражданство на ....... ......... по писмо № .... г. и преписката е била върната с указания да я придвижи до министъра на правосъдието. Направено е оплакване за недопустимост на поставеното решение и алтернативно, срещу неговата нищожност, тъй като делото било водено срещу неправоспособна страна. адвокат
Ответницата ...... е поискала решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е недопустимо, тъй като обжалваното писмо имало уведомителен характер. Върховният административен съд като провери допустимостта на решението намира жалбата за основателна. Съдът установил, че .....подала до министъра на правосъдието молба вх. № ........, с която поискала да бъде направено предложение до Президента на Република България за освобождаването й от българско гражданство. С писмо № ........ директорът на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" при Министерството на правосъдието уведомил ......., че искането й било разгледано в Съвета по гражданството и не било уважено, а преписката била внесена в архив. По същество съдът приел, че Съветът по гражданството приключил преписката по молбата на ........, съобразявайки единствено собственото си становище. Министърът на правосъдието не бил получил мнението на съвета, поради което нямал възможност да упражни правомощието си и да направи предложение до Президента на Република България за освобождаването на молителката от българско гражданство или за издаването на указ с отказ да бъде освободена. С архивирането на молбата директорът на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" препятствал произнасянето на министъра на правосъдието и президента. Действията на директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" представлявали административна услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица . Придвижването на молбата на ... представлявало неин законен интерес, защото осигурявало възможността за произнасяне на министъра на правосъдието и на президента на републиката. Обжалваното писмо  адвокатподлежало на съдебен контрол, тъй като съдържало отказ за извършване на административна услуга. По тези съображения съдът отменил отказа на директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" за продължаване на административната процедура и върнал преписката за понататъшното й разглеждане. В подадената срещу това решение касационна жалба се прави оплакване, че съдът се бил произнесъл по писмо, което уведомявало молителката за становището на Съвета по гражданството и не представлявало индивидуален административен акт. Същевременно по делото следвало да участва като страна Министерството на правосъдието вместо директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване". Касационната инстанция намира, че  адвокат първоинстанционният съд се е произнесъл с недопустимо решение. На обжалване пред съд по реда на административното правораздаване подлежат индивидуалните административни актове, както са определени в чл. 2 от Закона на административното производство , или приравнените на тях актове на администрацията. Писмото на директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" неточно е било определено като отказ за извършването на административна услуга. Такъв би имало в производство, започнало по искане на гражданин за извършване на административна услуга. В случая производството е било образувано по молба, съдържаща искане за издаването на индивидуален административен акт, какъвто се явява предложението на министъра на правосъдието до президента за издаването на указ за освобождаване от българско гражданство. Както посочва чл. 29 от Закона за българското гражданство придобиването или освобождаването от българско гражданство се извършва по молба, подадена до министъра на правосъдието. Молбите и предложенията се разглеждат в Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, който дава мнение. Въз основа на това мнение министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаването на указ или за отказ за издаването на указ за придобиване или освобождаване от българско гражданство. От представените пред касационната инстанция документи по административната преписка се установява, че административното производство по молбата на ..... фактически е приключило с издаването на окончателен административен акт. Съгласно протокол № 27 от заседанието на.... г. Съветът по гражданството изразил мнение, че искането на Янка Ринер не следва да бъде уважено.Адвокат. Видно от съдържанието на издадения указ № .... г. на Президента на Република България, ..... не била освободена от българско гражданство. Що се отнася до писмото на директора на дирекция " Българско гражданство и осиновяване ", то няма характера на индивидуален административен акт. Писмото не съдържа волеизявление на орган с изпълнително-разпоредителни функции, свързани с българското гражданство, което да засяга право или законен интерес на заинтересуваното лице. С него молителката е била уведомена писмено за решението на Съвета по гражданството като орган с консултативни функции при Министерството на правосъдието, както и за приключването на преписката, по която вече е бил взел решение и министърът на правосъдието. адвокат
Поради липсата на необходимия за развитието на производството предмет съдът не е имал право да се произнесе. Издаденото решение е недопустимо и следва да се обезсили, като се постанови прекратяване на образуваното съдебно производство. адвокат
Решението на Софийския градски съд обаче не е нищожно, тъй като отговаря на всички изисквания за неговата валидност. По правило постановяването на решение по отношение на ненадлежна страна не е основание решението да бъде обявено за нищожно. Същевременно следва да се отбележи, че по делото не било допуснато нарушение с конституирането на директора на дирекция " Българско гражданство и осиновяване " като формален ответник. Както изрично гласи чл. 41, ал. 2 от Закона за административното производство , по делата от административен характер се призовава органът, който е издал обжалвания акт.
По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС Върховният административен съд
РЕШИ: адвокат
Обезсилва решението от .. г. по адм. дело № .... по описа на Софийския градски съд, с което бил отменен направения от директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" отказ за освобождаване от българско гражданство на .... г. и преписката е била върната с указания да бъде придвижена до министъра на правосъдието.
Оставя без разглеждане жалбата на ...... срещу отказа на директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" при Министерството на правосъдието по писмо №... г. за освобождаването й от българско гражданство и прекратява съдебното производство.Уведомява адвокат........