Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК

В ИМ ищецът  чрез своя пълномощник адвокат .... от САК твърди,че по ч.гр.д.№... г. по описа на .. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по силата на които ответникът ... е осъден да заплати следните суми: -... евро, в левова равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането- ...лв.,законна лихва върху сумата от ... г.до изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на .. лв. Твърди се,че в срока по чл. 414 ГПК ответникът ... е подал възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК,като ... е указал на ищеца да предяви иск за съществуване на вземането си, че с ИМ е предявен установителния иск по чл. 422 ГПК.Изложени са твърдения,че съгласно договор за заем, сключен между страните на ... г.ищецът .... е предоставил в заем на ответника ..... сумата от ...евро или в левова равностойност ... лв.,че според договора за заем заемополучателят ... се е задължил като обезпечение в 30 -дневен срок да прехвърли на заемодателя ... свой собствен недвижим имот,представляващ апартамент № ..,находящ се в гр.... *** в ж.к. "...", състоящ се от три стаи, столова с бокс, баня и тоалетна със застроена площ от ....кв. м., подробно индивидуализиран в ИМ.Твърди се,че съгласно договора за заем страните са се договорили след връщане на заема, с всички разноски и лихви, заемодателят ... да върне гореописания недвижим имот като го прехвърли с договор за покупко-продажба пред нотариус .Твърди се, че ответникът като заемополучател по договора се е съгласил да подпише и запис на заповед за дължимите суми,като обезпечение на вземането на заемодателя,както и предварителен договор за покупко-продажба на недв.имот,че на следващия ден -14.10.2011 г.е подписан запис на заповед за сумата,предмет на договора за заем с падеж .... г.,че записът на заповед е предявен на същата дата. Ищецът твърди,че срокът за връщане на заетата сума е изтекъл на ...г.,че дължимата сума не е върната и до момента,че е изпратил телеграми до ответника ... и до съпругата му ...., която също е следвало да подпише договора за заем, че на определената дата последната не се е явила,поради което заемът е получен само от ответника.Изложени са подробни доводи за характера на записа на заповед като абстрактна сделка и връзката с каузалното правоотношение-процесния договор за заем,както и за характеристиките на договора за заем, като се твърди,че са налице всички законови изисквания на чл. 240 и чл. 241 ЗЗД относно договора за заем.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което да признае за установено,че ответникът дължи на ищеца сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-запис на заповед,по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ ..... г.по описа на ПРС, а именно:главница ... евро с левова равностойност ...лв.по фиксинга на БНБ към датата на падежа,законна лихва от ....... г.до изплащане на вземането и разноски в заповедното производство в размер на... лв. Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на ...г.,на което бе даден ход по същество ищецът и неговия пълномощник не са се явили.адвокат

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника .... .Същият взема становище,че искът е недопустим и неоснователен.Направено е възражение,че няма писмен сключен писмен договор за заем с дата .... г.,че договорът не е подписан от съпругата му ...., а само от М.С.С.. Твърди се,че съгласно представените с ИМ телеграми,сумата по договора за заем е предоставена от ищеца на ответника с цел прекратяване на изп.дело № .......по описа на ЧСИ ...., което твърдение не отговаря на истината,тъй като цитираното изп.д.е прекратено на ... г. на основание изплащане изцяло на дължимите суми,че впоследствие изп.д.е възобновено за изплащане на допълнителни суми общо в размер на ... лв. Ответникът навежда доводи,че липсва основание за сключване на договора за заем от ....г.,че не е получавал процесната сума, че не е имало подписване на договора, тъй като липсва съгласие на един от заемополучателите -.... и сумата реално не е предадена. Направено е възражение,че договорът за заем е нищожен и не поражда правни последици,че изп.дело е прекратено много преди сключване на договора за паричен кредит,че сумата не е предадена на ответника,но и не му е била необходима към датата на сключване на договора за заем. Изложени са доводи,че доколкото не е налице действително каузално отношение, не е налице и претендираното от ищеца вземане. В заключение ответникът моли съда да постанови решение,с което предявеният иск бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен,като се претендират и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.В съдебното заседание на .....ответникът чрез своя пълномощник адвокат .... от ... поддържа становището,че сумата предмет на договора за заем реално не е дадена и не е получена,че сделката не е осъществена,поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.адвокат

Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателство,приема за установено следното:

Безспорно между страните е с оглед приложеното ч.гр.д. № .... за ... г. по описа на СРС, че преди предявяване на иска ищецът .... чрез своя пълномощник адвокат .... от САК е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което пред Софийски РС е образувано посоченото ч.гр.д. С влязло в сила определение на СРС от ... г.производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на ....Пред ... е образувано ч.гр.д. № ... г.Така подаденото заявление е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № .... г.С цитираната заповед е разпоредено длъжникът .... да заплати на кредитора.... сумата ... евро или в левова равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането -...., законна лихва, считано от ... г.до изплащане на вземането,както и сумата .. лв. разноски по делото за ДТ.В самата заповед е отразено,че вземането произтича от следните обстоятелства -издаден и неплатен запис на заповед без протест от ...деж ... г. Въз основа на издадената заповед въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в полза на заявителя е издаден и изпълнителен лист за горепосочените суми. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК от страна на длъжника М.С.С. е постъпило възражение срещу така издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.С определение на ПРС № ....г.на осн.чл. 415 ГПК, съдът е указал на заявителя ... да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,като довнесе дължимата ДТ.Съобщението е получено от заявителя на ...г.адвокат

На това основание кредиторът.... *** чрез пълномощника си адвокат .... е предявил срещу длъжника ... *** установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК във вр.с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземането си, в горепосочения размер:главница ... евро или с левова равностойност ... лв.към датата на падежа, законна лихва върху сумата от ... г. до изплащане на вземането и разноски в заповедното производство ...., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ ... г. по описа на ПРС, който иск е предмет на разглеждане в настоящото производство . ИМ е постъпила в ПОС на ... г.,като видно от датата на п.к.е изпратена по пощата на ....г. Спазен е едномесечния срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска.Същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.В този смисъл е и изготвения от ПОС проекто-доклад по делото,съгласно определение № .... г., по който страните не са направили възражения.адвокат

Безспорно от представения към заповедното производство запис на заповед се установява,че ответникът М.С. като издател, на ... г. е подписал запис на заповед, с който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на .. ***, без протест, в брой сумата.... евро в левовата равностойност по фиксинга на БНБ за деня на плащането, ведно с капитализирана лихва в размер на ...% за всеки просрочен ден.Посочен е падеж на задължението-.... и място на плащане гр.София.Видно от записа на заповед същият е предявен на издателя на датата на падежа ..... г.

В обстоятелствената част на ИМ, ищецът е изложил съображения,че процесният запис на заповед обезпечава сключен между страните договор за заем от ... г.От представения договор за заем/л.12-13/ е видно,че на ... г. е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът ... като заемодател се е задължил да предаде на ответника М.С. и съпругата му... като заемополучател сумата ..евро, наричана заемната сума. Съгласно чл. 2.1. е постигната договореност заемната сума да се предаде в брой, а съгласно чл. 2.2 е уговорено заемната сума да бъде предадена от заемодателя на заемополучателя веднага при подписване на договора.Съгласно чл. 3.1 от сключения между страните договор като обезпечение заемополучателят се е задължил чрез договор за покупко-продажба пред нотариус в 30-дневен срок да прехвърли на заемодателя съсобствен недвижим имот-апартамент № ..., находящ се в гр....., бл.*** в ж.к. "......",състоящ се от три стаи,столова с бокс, баня и тоалетна със застроена площ ... кв. м.,заедно с избено помещение № ... с полезна площ от ...кв. м.,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .....по КККР, подробно индивидуализиран в самия договор. Като обезпечение на договора,съгласно чл. 3.3 заемополучателят се е задължил до подписване на договора за покупко-продажба пред нотариус, да подпише запис на заповед и предварителен договор за продажба на недвижим имот. Ответникът ..... не оспорва факта,че е подписал горепосочения договор за заем,както и записът на заповед,но твърди,че не е получил сумата, предмет на договора,че е подписал договора и записа на заповед по съвет на пълномощника на ищеца адвокат ...,който към онзи момент му е давал правни съвети е бил негов пълномощник по други дела.В този смисъл са дадените от последния обяснения по чл. 176 ГПК в съдебното заседание на .... г.

Безспорно е,че съпругата на ответника .... не е подписала договора за заем от ... г. като заемополучател.От представените с ИМ 2 броя телеграми /л.15-16/е видно,че ищецът е изпратил на ответника ... и на съпругата му П.С. телеграми със заверка на съдържанието, с които двамата са поканени да се явят на 1.... 11.30ч. в кантората на адвокат .. ***, за да бъде подписан договора за заем и от..... В самите телеграми е посочено,че договорът за заем от ... г. е сключен, поради това,че ищецът е помогнал на ответника и съпругата му с парични суми за прекратяване на изп.дело №....г. по описа на ... Т.К..На посочената в телеграмите дата...г.ответникът и съпругата му не са се явили в кантората на адвокат ....,за което е съставен протокол от същата дата/л.19/.

Категорична и постоянна е практиката на ВКС, че при наличие на безспорни данни,че записът на заповед като абстрактна сделка обезпечава изпълнението на друго каузално правоотношение между ищеца кредитор и ответника длъжник, в производството по чл. 422 ГПК за установяване вземането на кредитора, следва да бъдат събрани доказателства и да се изследва въпроса както за действителността/недействителността на менителничния ефект, така и за каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на заповед.В този смисъл е решение на ВКС№ 159 от 15.12.2011 г.,постановено т.д.№ 1048/2010 г.;решение № 149 от 05.11.2010 г.по т.д.№ 49/2010 г.; решение на ВКС № 105 от 13.07.2012 г.по т.д.№ 546/2011 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК.Недействителното каузално правоотношение препятства както възникването на поетите с конкретната сделка права и задължения,така и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения.Същевременно погасяването на паричното задължение по каузалната сделка, обезпечено със запис на заповед, ще има за последица и погасяване на абстрактното задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед адвокат

В конкретната хипотеза е безспорно,че издаденият от ответника на .... г.запис на заповед обезпечава сключения между страните договор за заем от ... г.В този смисъл са изложените от самия ищец твърдения в ИМ, както и клаузата на чл. 3.3 от договора за заем.С изготвения от съда доклад на ищеца е указано,че носи доказателствена тежест и следва да установи съществуването на вземането си за сумите,за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,че следва да установи съществуването на каузалното правоотношение-валидно сключен договор за заем на парична сума от ...г.,че въз основа на този договор е предоставил в заем на ответника сумата ... евро,която не е върната на падежа,че това вземане е обезпечено с издадения на ... г.запис на заповед.

Окръжният съд намира,че гореописаният договор,подписан от страните на ... г. установява наличието на валидно каузално правоотношение- договор за заем по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата... евро.Съгласно чл. 2.1 и чл. 2.2 заеманата сума е предадена на ответника като заемополучател с подписване на договора, в брой.Твърденията на ответника,че сделката не е извършена и реално не е получил горепосочената сума се опровергават от съдържанието на сключения договор.Неоснователно е направеното от ответника в писмения отговор възражение за нищожност на договора,поради обстоятелството, че същият не е подписан от съпругата му,фигурираща като заемополучател.Фактът, че съпругата П.С. не е подписала процесния договор означава,че този договор няма действие по отношение на нея,но не обуславя извода за нищожност.С подписване на договора, ответникът като заемополучател се е съгласил с уговорените в него клаузи и за него са възникнали уговорените по договора права и задължения. Съгласно чл. 3.1 същият се е задължил да върне взетата в заем сума в 6-месечен срок от подписване на договора, т.е в срок до ..... г. Не са ангажирани доказателства, а и не се навеждат доводи ответникът да е изпълнил задължението си за връщане на взетата в заем сума в размер на .... евро както в срока по договора -.... г.,така и на падежа на записа на заповед-... г., обезпечаващ каузалната сделка.В процесния договор за заем не се съдържа клауза,че заемната сума е предоставена от ищеца като заемодател на ответника като заемополучател,с цел да бъдат погасени задълженията на последния и съпругата му по изп.д.№ ......по описа на ЧСИ ....,по което последните са длъжници.Подобни данни има единствено в изпратените до ответника и съпругата му телеграми,описани по-горе.В самата ИМ също не се твърди,че сумата,предмет на договора за заем е предоставена с цел да се погасят задължения на ответника по заведено срещу него изп.д., поради което и тези възражения на ответника не следва да се обсъждат като ирелевантни към предмета на спора.

Представеният по делото запис на заповед от ... г. е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 535 от ТЗ.В него е посочено наименованието "запис на заповед" и същият съдържа безусловното обещание на... да заплати на ... сумата ... евро или нейната левова равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането.Посочен е падежа на задължението-. г. и мястото на...р.София,като същият е подписан от .... като издател. Съгласно чл. 536, ал.2 ТЗ запис на заповед, в който не е посочен падежът,се смята платим на предявяване.В конкретната хипотеза независимо, че в записа на заповед е определен падеж, същият е и предявен за плащане на датата на падежа -...г., удостоверено с подписа на издателя.

При преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема,че е установено както наличието на валидно каузално правоотношение между страните-договор за заем на процесната сума,така и валидността на менителничната сделка -запис на заповед, обезпечаващ изпълнението по договора за заем. Ищецът е доказал съществуването на вземането си в размер на ... евро или в левова равностойност .... лв. Ответникът като длъжник по менителничното задължение и заемополучател по договора за заем не е ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си и да е платил на кредитора взетата в заем сума.Върху сумата се дължи и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-.... г. до окончателното й изплащане.Искът с правно осн.чл. 422 ГПК се явява основателен, доказан и следва да бъде уважен изцяло. адвокат

Съгласно дадените разяснения в новото ТР № 4 от 18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Прието е,че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на .. лв.за ДТ,предмет на издадената заповед по чл. 417 ГПК.

При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на ...лв.,от които ДТ в размер на.. и адв.възнаграждение в размер на ... лв.,за което е отразено,че е изплатено изцяло и в брой на пълномощника.

Водим от горното, Окръжният съд адвокат

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М.С. С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване: адвокат Г.М. *** дължи на ..., .ГН ********** ***,офис 2 със съдебен адрес за призоваване:адвокат Х.М. *** сумата

.... евро или с левова равностойност по фиксинга на БНБ -.... лв., ведно със законна лихва върху нея, считано от...г.до окончателното й изплащане,съгласно запис на заповед от ... г., обезпечаващ сключен между страните договор за заем от ... г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № .. от ...по ч.гр.д.№ ... г.по описа на същия съд. адвокат

ОСЪЖДА ...., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Г.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на ...., еГН ********** ***,офис... със съдебен адрес за призоваване: адвокат ... *** сумата ... лв.,направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ .... г.по описа на ПРС, която сума е включена в издадената от ПРС заповед № ... от ... г. адвокат

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК М.С. С., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване: адвокат .... *** ДА ЗАПЛАТИ на ...., еГН ********** ***,офис 2 със съдебе...адрес за призоваване:адвокат .... *** сумата ...лв., деловодни разноски за исковото производство.

адвокат Топлофикация, адвокат Софийска вода, адвокат вик, адвокат ЧЕЗ, адвокат Виваком, адвокат монополисти, адвокат парно, адвокат уволнение,  адвокат незаконно уволнение, адвокат защита

Недвижими имоти - разноски за адвокат

Те са собственици на тези идеални части от следния недвижим имот: апартамент No. .., таванско помещение No... и ....% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Имотът се намира в гр. ..., ул. "...", ж. к. "....*/*", бл. ..вх. "в", като апартаментът е на четвъртия етаж. Апартаментът е с площ от 82,56 кв. и се състои от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения. Негови съседи са: стълбище, двор, ул. "О.", държавен апартамент No. 67. Съседите на таванско помещение No. 15 са: коридор, таван No. == на държавен апартамент No. **, ...г.

Искът е предявен от описаните лица, собственици на идеални части от имота, срещу Т.П.Т., със съдебен адрес - адвокат ..... са със съдебен адрес - адвокат ....,***. ..... са със съдебен адрес - адвокат .....,***.[2] ОСЪЖДА на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС)....., да предадат на следните лица владението върху описания в предния параграф недвижим имот за следните идеални части:....[3] ОСЪЖДА..... да заплати следните суми на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК: ....лева адвокатско възнаграждение на адвокат...[4] ОСЪЖДА ....... да заплатят следните суми на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:

2... лева за адвокат и ....лева депозит за особен представител на.....3. ......за адвокат и.... лева депозит за особен представител на......;4. .... лева адвокатско възнаграждение на .....[5] ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт ..... дело ..... г. на нотариус ........[6] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението. адвокат

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТОПроизводството е исково, пред първа инстанция.I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА1. По исковата молба на ищците[7] Ищците заявяват в искова молба от ... г., че са придобили по наследяване недвижим имот. Този недвижим имот обаче, е бил продаден от .... на ... без първият да е собственик, като се е легитимирал за такъв с удостоверение за наследници с невярно съдържание. ..... пък е продал имота на ..... В момента имотът се владее от ответниците ... и .....[8] Ищецът ... е бил признат за собственик на 1/8 идеална част от недвижимия имот спрямо ответника .... с влязло в сила решение. Затова останалите ищци молят съда да ги признае за собственици на 7/8 идеални части от имота спрямо ... Всички ищци молят съда да установи спрямо ответниците  ..и ...., че ищците са собственици на процесния имот и да осъди .... и .... Пеневи да им предадат владението на имота (вж. исковата молба, л. 5-8).2. По писмените отговори на ответниците2.1. На ...[9] Т.Т., чрез особения си представител адвокат Г., е заявил, че ищците нямат правен интерес от предявяването на установителен иск спрямо него, защото той вече не е собственик на имота и не го владее. Искът, от който ищците имат интерес, е този срещу другите двама ответници, защото те владеят имота, а чрез този иск ищците ще установят кой е действителният собственик. ... е заявил, че не е собственик на имота, защото е прехвърлил собствеността за него на трето лице. Затова той моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. ...2. На...[10] ... и .. не спорят, че те владеят процесния имот. Те не спорят и, че не са собственици на имота, тъй като са заплатили определена сума по предварителен договор със ..., като преди сключването на окончателния договор са разбрали, че са жертва на имотна измама. Те обаче твърдят, че владението на ищците не следва да се възстановява, докато не бъдат прогласени за нищожни сделките с имота. С.П. също твърди, че ищците не са наследници на В. М., а той владее имота на основание предварителен договор със С.С.. Затова те молят съда да отхвърли предявения срещу тях иск (вж. писмения отговор, л. 102-105, както и молбата, л. 251.). адвокат

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА[11] На 29.10.1982 г. съпрузите.... и В. П. М. придобили по договор за замяна с..... недвижим имот. Този недвижим имот е бил описания в пар. 1 от настоящото решение (вж. нотариалния акт, л. 54).

[12] На ....г. Б. М. е изготвил саморъчно завещание, с което е завещал на съпругата си ....а описания в пар. 1...имот (вж. завещанието, л. 22). Б. М. е починал на....г. (вж. удостоверението за наследници, л. 12). Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си.... (вж. пак там). На ... г. нотариус при СРС е обявил саморъчното завещание на ... г. (вж. протокола, л. 24). На..... е влязло в сила решение на СГС,...-ми брачен състав, с което съдът е прекратил осиновяването от.....(вж. решението на СГС, л. 16-18, както и решението на ВС, л. 19-21). адвокат

[13] В. М.а е починала на .... г. (вж. акта за смърт, л. 11). Тя е оставила за свои наследници по закон:

.... (сестра);5. наследника на починалия преди нея неин брат ..... (вж. удостоверението за наследници, л. 10, както и удостоверението за наследници, л. 15).[14] ...и нейните братя и сестри са били родени от два брака на техния баща .... Първият брак на ... е бил с ... и от него са се родили .... и С.П. Р.. Вторият брак на .. е бил със ... и от него са се родили .... и ... (вж. удостоверението, л. ЗЗ, както и актовете за раждане, л. 34-39). адвокат

[15] На ...г. И.В. и Т.Т. са подали молба до нотариус ..., с която са поискали от него да извърши искана от тях сделка. При сделката.... е представил удостоверение за наследници на ..., в което той е бил вписан, като единствен неин наследник (вж. удостоверението, л. 43). Искане от .... за издаването на такова удостоверение от район "...." не е било постъпвало (вж. удостоверението, л. 31). Родителите на И.В. са били ... и .... от село ...., община В. (вж. писмото, л. 32). В същия ден нотариус .... е удостоверил в нотариален акт продажбата на описания имот от .... на .... (вж. нотариалния акт, л. 56). адвокат

[16] По-малко от три месеца по-късно, на ...., Т.Т. е продал имота на ... (вж. нотариалния акт, л. 64-65). Четири дни след тази продажба .... е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имота със ... (вж. предварителния договор, л. 108). Към този момент С.П. е бил в брак с ..... (вж. удостоверението, л. 113).[17] На ...г. е починал братът на ..... Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си ...., и децата си...., ... и .... (вж. удостоверението за наследници, л. 69).[18] С решение от ... г. СРС е признал ... за собственик на 1/8 идеална част от процесния имот спрямо ... (вж. решението, л. 27-30). Решението е влязло в сила на....г. (вж. л. 30). На... г. СГС е признал за установено, спрямо.... (дъщеря на починалия ....), че.., ... са собственици на процесния имот (вж. решението, л. 202-205). Решението е влязло в сила на ...г. (вж. л. 205-гръб).[19] На ..г. е починала ..... Тя е оставила за свои наследници по закон децата си ..., .... и ... (вж. удостоверението за наследници, л. 236). Не се спори, че С. и Г. Пеневи владеят процесния имот.[20] Ищците са заплатили .. лева държавна такса (вж. л. 1, 77, 79 и 81). Ищците Л.Х., И. Р., П.И. и Б.Р. (чиито наследници са ....) са заплатили .. лева на адвокат (вж. л. 2). Ищците... и .. са заплатили ...лева на адвокат (вж. л. 3). Тези две групи ищци са заплатили и .. лева за особен представител (.... лева първата група ищци и ... лева втората група ищци) (вж. л. 220-221). Ищците .... са заплатили 5 000,00 лева на адвокат (вж. л. 4). Ответникът С.П. е заплатил ... лева на адвокат (вж. л. 248).III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО[21] Ищците са предявили два иска. Първият иск е по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК от всички ищци без В.Х. срещу ответника .... съдът да признае за установено, че тези ищци са собственици на определени идеални части от процесния имот. Вторият иск е по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) на всички ищци срещу.... и ..... последните да предадат владението на определени идеални части от процесния имот. Исковете са основателни и съдът ги уважава.1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК[22] Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост. Предпоставката за уважаването му е ищците да са собственици на процесния имот.[23] Съдът установи, че процесният имот е бил придобит от ....а и .... по време на техния брак. Съгласно чл. 19, ал. 1 от СК, връзка с § 4 от ПР на Семейния кодекс (СК) от 1985 г. вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното (вж. чл. 19, ал. 3 от СК). Следователно имотът е станал съпружеска имуществена общност (СИО). адвокат

[24] Съдът установи, че .... е починал през ... г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от СК от 1985 г., имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни (вж. чл. 27 от СК от 1985 г.). Следователно със смъртта на Б. М. СИО за процесния имот е била прекратена, като ....а е станала собственик на 1/2 идеална част от имота, а другата 1/2 идеална част от имота е преминала в наследството на .... Той е завещал имота на ...а. Така тя е станала негов изключителен собственик.[25] Тъй като по иска на ....а срещу ... е било прекратено осиновяването на последния от първата, нейни законни наследници по закон са останали само братята и сестрите u, както и техните деца.[26] Съдът установи, че наследниците по закон на ....а са нейни родни и еднокръвни братя и сестри и техни деца. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за наследството, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Еднокръвните братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри (вж. чл. 8, ал. 3 от ЗН).[27] Родни братя и сестри на В. М.а са били: ...г. Еднокръвните братя и сестри на В. М.а са били .... Следователно наследството на ...а се разделя на четири равни дяла - по 1/4 за всеки един от родните братя и сестри - ..., ......1/8 за всеки от еднокръвните братя и сестри - ...[28] Съдът установи, че .. е починал и неговите живи наследници по закон са децата му .... и .... Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата наследяват по равни части. Следователно всеки от ищците .... е получил по 1/12 идеална част от наследството на .... адвокат

[29] Съдът установи, че .... е починал и неговите наследници по закон са децата му. ..... Следователно ... са получили по 1/8 идеална част от наследството на ......[30] ... също е починала, като нейните наследници по закон са децата u. ... и .... Така всеки от тя х е получил по 1/8 идеална част от наследството на В. М.а.[31] Починал е и.., като е оставил за свой наследник по закон сина си... Така последният е получил 1/8 идеална част от наследството на В. М.а.

[32] В хода на делото е починал ..., като той е оставил за свои наследници по закон съпругата си... и сина си ... Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН, съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. Следователно всеки един от ..е станал собственик на по 1/16 идеална част от наследството на ..

[ЗЗ] И.В. не е бил наследник по закон на... Следователно той не е получил нейното наследство. Ето защо .... не е бил и собственик на процесния апартамент. Следователно .... е купил от несобственик. Ето защо Т.Т. не е станал собственик на процесния апартамент. Искът на ищците е основателен. Затова съдът приема за установено спрямо ..., че следните ищци притежават следните идеални части от процесния имот: адвокат

...2. По иска по чл. 108 от ЗС[34] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2. тази вещ да се владее или държи от ответника без основание.[35] Съдът установява, че ищците са собственици на процесния имот. Нито ..., нито ... са станали собственици, тъй като ..., праводателят на ..., не е бил собственик на имота.[36] Съдът установи, че .. и ... владеят имота. Те го владеят без основание, защото не са собственици.  адвокатПредварителният договор с несобственик не е основание за владението. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда ... и .. да предадат на ищците владението на процесния имот.3. По разноските[37] Ищците търсят и разноски. По двата разгледани иска те са заплатили .. лева държавна такса. ... и... са заплатили .. лева на адвокат и .. лева депозит за особен представител. ... ..ли 1 000,00 лева на адвокат и .. лева за адвокат. .. са заплатили .,00 лева на адвокат.[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците имат право на разноски съобразно уважената част от иска. Затова съдът осъжда... да заплати на ищците, без ..., .... държавна такса. Съдът осъжда и .. да заплатят на всички ищци ..лева държавна такса. Съдът осъжда... да заплати на .... ..,...лева за адвокат и ...,00 лева депоз..обен представител. Съдът осъжда ... да заплатят същите суми на тези ищци. Съдът осъжда ... да заплати на.. и .... ..лева за адвокат и .... лева депозит за особен представител. Съдът осъжда .. и ... да заплатят същите суми на тези ищци. Съдът осъжда ... да заплати на.. лева адвокатско възнаграждение. Съдът осъжда ... да заплатят на ....адвокатско възнаграждение на адвокат.

 

Придобиване на българско гражданство

Директорът на дирекция " Българско гражданство " при Министерството на правосъдието е подал касационна жалба срещу решението от ...... г. по адм. дело ......... г. по описа на Софийския градски съд , с което бил отменен направения от него отказ за освобождаване от българско гражданство на ....... ......... по писмо № .... г. и преписката е била върната с указания да я придвижи до министъра на правосъдието. Направено е оплакване за недопустимост на поставеното решение и алтернативно, срещу неговата нищожност, тъй като делото било водено срещу неправоспособна страна. адвокат
Ответницата ...... е поискала решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е недопустимо, тъй като обжалваното писмо имало уведомителен характер. Върховният административен съд като провери допустимостта на решението намира жалбата за основателна. Съдът установил, че .....подала до министъра на правосъдието молба вх. № ........, с която поискала да бъде направено предложение до Президента на Република България за освобождаването й от българско гражданство. С писмо № ........ директорът на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" при Министерството на правосъдието уведомил ......., че искането й било разгледано в Съвета по гражданството и не било уважено, а преписката била внесена в архив. По същество съдът приел, че Съветът по гражданството приключил преписката по молбата на ........, съобразявайки единствено собственото си становище. Министърът на правосъдието не бил получил мнението на съвета, поради което нямал възможност да упражни правомощието си и да направи предложение до Президента на Република България за освобождаването на молителката от българско гражданство или за издаването на указ с отказ да бъде освободена. С архивирането на молбата директорът на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" препятствал произнасянето на министъра на правосъдието и президента. Действията на директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" представлявали административна услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица . Придвижването на молбата на ... представлявало неин законен интерес, защото осигурявало възможността за произнасяне на министъра на правосъдието и на президента на републиката. Обжалваното писмо  адвокатподлежало на съдебен контрол, тъй като съдържало отказ за извършване на административна услуга. По тези съображения съдът отменил отказа на директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" за продължаване на административната процедура и върнал преписката за понататъшното й разглеждане. В подадената срещу това решение касационна жалба се прави оплакване, че съдът се бил произнесъл по писмо, което уведомявало молителката за становището на Съвета по гражданството и не представлявало индивидуален административен акт. Същевременно по делото следвало да участва като страна Министерството на правосъдието вместо директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване". Касационната инстанция намира, че  адвокат първоинстанционният съд се е произнесъл с недопустимо решение. На обжалване пред съд по реда на административното правораздаване подлежат индивидуалните административни актове, както са определени в чл. 2 от Закона на административното производство , или приравнените на тях актове на администрацията. Писмото на директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" неточно е било определено като отказ за извършването на административна услуга. Такъв би имало в производство, започнало по искане на гражданин за извършване на административна услуга. В случая производството е било образувано по молба, съдържаща искане за издаването на индивидуален административен акт, какъвто се явява предложението на министъра на правосъдието до президента за издаването на указ за освобождаване от българско гражданство. Както посочва чл. 29 от Закона за българското гражданство придобиването или освобождаването от българско гражданство се извършва по молба, подадена до министъра на правосъдието. Молбите и предложенията се разглеждат в Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, който дава мнение. Въз основа на това мнение министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаването на указ или за отказ за издаването на указ за придобиване или освобождаване от българско гражданство. От представените пред касационната инстанция документи по административната преписка се установява, че административното производство по молбата на ..... фактически е приключило с издаването на окончателен административен акт. Съгласно протокол № 27 от заседанието на.... г. Съветът по гражданството изразил мнение, че искането на Янка Ринер не следва да бъде уважено.Адвокат. Видно от съдържанието на издадения указ № .... г. на Президента на Република България, ..... не била освободена от българско гражданство. Що се отнася до писмото на директора на дирекция " Българско гражданство и осиновяване ", то няма характера на индивидуален административен акт. Писмото не съдържа волеизявление на орган с изпълнително-разпоредителни функции, свързани с българското гражданство, което да засяга право или законен интерес на заинтересуваното лице. С него молителката е била уведомена писмено за решението на Съвета по гражданството като орган с консултативни функции при Министерството на правосъдието, както и за приключването на преписката, по която вече е бил взел решение и министърът на правосъдието. адвокат
Поради липсата на необходимия за развитието на производството предмет съдът не е имал право да се произнесе. Издаденото решение е недопустимо и следва да се обезсили, като се постанови прекратяване на образуваното съдебно производство. адвокат
Решението на Софийския градски съд обаче не е нищожно, тъй като отговаря на всички изисквания за неговата валидност. По правило постановяването на решение по отношение на ненадлежна страна не е основание решението да бъде обявено за нищожно. Същевременно следва да се отбележи, че по делото не било допуснато нарушение с конституирането на директора на дирекция " Българско гражданство и осиновяване " като формален ответник. Както изрично гласи чл. 41, ал. 2 от Закона за административното производство , по делата от административен характер се призовава органът, който е издал обжалвания акт.
По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС Върховният административен съд
РЕШИ: адвокат
Обезсилва решението от .. г. по адм. дело № .... по описа на Софийския градски съд, с което бил отменен направения от директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" отказ за освобождаване от българско гражданство на .... г. и преписката е била върната с указания да бъде придвижена до министъра на правосъдието.
Оставя без разглеждане жалбата на ...... срещу отказа на директора на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" при Министерството на правосъдието по писмо №... г. за освобождаването й от българско гражданство и прекратява съдебното производство.Уведомява адвокат........

Решенията на съвета по българско гражданство не се обжалват

Съдебното производство по чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) е образувано по жалба, подадена от ......, срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по подадена молба вх. №.............г. за придобиване на българско гражданство по реда на Закона за българското гражданство (ЗБГ).
В жалбата не са посочени основания за отмяна на административния отказ, като не са представени доказателства от страните по административния спор. В съпроводителното писмо на Министерството на правосъдието е отразено, че преписката, образувана по подадена молба за придобиване на българско гражданство от жалбоподателката, не може да бъде приложена поради обстоятелството, че същата не е приключила.
Върховният административен съд -....отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание следните съображения: адвокат
По подадена молба вх. № ...... от 2003 г. е образувано производство за придобиване на българско гражданство по реда на чл. 29 и сл. ЗБГ, което не е приключило и не са приложени административната преписка и решението на Съвета по гражданство с мнение по молбата и доказателствата по нея, свързани с българското гражданство, във връзка с чл. 33 и 34 ЗБГ. адвокат
При тези установени обстоятелства по делото и на основание разпоредбите на приложимия материален закон ЗБГ съдът намира, че административните решения по този закон не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на ЗВАС.
Производството по придобиването на българско гражданство по реда на ЗБГ е свързано и със Закона за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството (ДВ, бр. 102 от 20.11.2005 г.). адвокат
Конвенцията е ратифицирана с резерва по чл. 12, като Република България си запазва правото да не прилага тази разпоредба на конвенцията. Според посочената разпоредба на чл. 12 всяка държава трябва да осигури условия, при които решенията за придобиване, загубване и възстановяване на съответното гражданство да подлежат на административно или съдебно обжалване в съответствие с вътрешното законодателство. адвокат
В приложимия закон ЗБГ не се съдържа правна норма, която да допуска съдебно обжалване на мнението на Съвета по гражданство по основателността на молбата и предложенията, свързани с българското гражданство, както и на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Радвокатепублика България за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.
Съдебното обжалване на административните актове (заповеди или решения) винаги трябва да се основава на нормативно овластяване, и то със закон.
Законодателят не е допуснал и предвидил в ЗБГ ред за обжалване на актове по чл. 33, ал. 3 и чл. 34 от закона и на това основание жалбата е подадена от ненадлежна страна - т. е. от страна, която не разполага с правото на жалба по този закон, независимо от обстоятелството за неприключилата административна преписка по подадена молба вх. № .......... от 2003 г. от ..........., живуща в Република.............
Водим от горното, Върховният административен съд - ............ отделение, адвокат

адвокат българско гражданство

адвокат Софийска вода, адвокат

Освобождаване от българско гражданство

Предявеин са обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ по реда на чл. 1, ал.2 ЗОДОВ вр. чл. 203 - 207 АПК.

Твърди се в исковата молба на ............, ЕГН [ЕГН] от [населено място],

[улица], че притежава българско и турско гражданство, като с второто се снабдил, след като през 1974 г. заминал с родителите си за Т.. Въпреки, че не бил подавал молба за освобождаване от българско гражданство, нито е загубил същото, при проверка в служба "ГРАО" на [община] през ......г. се оказало, че е загубил адвокат

българското си гражданство. При подаване на молба за издаване на международен паспорт в края на 2007 г. в паспортна служба на МВР - Р. била отнета личната му карта - 2 години преди изтичане на срока й на валидност. При проверка на формуляра на акта за раждане на ищеца, съхраняван в информационните масиви на Дирекция "Българско гражданство" на [община] се установило, че върху акта за раждане е нанесена бележка с текст "Лицето е загубило гражданство на основание чл. 16, ал.2 ЗБГ" с дата ... г. и заверка към дата ................. г. Впоследствие от Дирекция "Българско гражданство" на [община] му било издадено копие от акта за раждане с друга бележка "С писмо № ..... г. на Министерство на правосъдието (МП) лицето е български гражданин" 31.01.2008 г. От удостоверение изх.№ ........ на МП било видно, че е български гражданин. Ищецът посочва, че преживял тежко случай, при което при негово посещение в Б. бли задържан от органите на полицията при преминаване на границата с Т. с влак поради неизяснения му статут на български гражданин. През периода ..... г. -0.... г. (когато получил удостоверение изх.№ ...... г. на МП) преживял силно безпокойство поради неизяснения му статут на български гражданин.Оценява претърпените неимуществени вреди за сумата от.... евро с левова равностойност от .... лв. Предявява претенция за имуществени вреди по направени разноски за издаване на визи.По така предявената искова молба е образувано адм.д.№ ..... г. по описа на Административен съд София град (АССГ), ....... състав. С молба от .............. г. по същото дело ищецът е направил искане за привличане на втори ответник Министерство на правосъдието. С определение от ....г. по адм.д....... г. съдът не е допуснал привличане на МП като втори ответник,приел е, че е сезиран с изцяло нова искова молба, която е отделил за разглеждане в самостоятелно производство. По молбата от 09.04.2010 г. е образувано адм.д.№.. г. по описа на АССГ, 16-ти състав. С определение № ..... по адм.д.№ ... г. АССГ, 16-ти състав е прекратилпроизводството по делото. С определение № ......г. по адм.д.№ ..... г. на ВАС, ІІІ отделение е отменено определение № ..... г. и делото евърнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на АССГ. Образувано е настоящето адм.д.№ ...... г. по описа на АССГ, 11 - ти състав.С уточнителна молба от 24.08.2012 г. ищецът посочва, че съгласно писмо № ..3 г. на МП същият е бил лишен от българско гражданство, въпреки, че не са били налице основанията за това. Същият е претърпял вреди от адвокат

незаконосъобразното си лишаване от българско гражданство - без правно основание и по ненадлежна процедура, както и поради несвоевременно уведомяване от страна на МП на [община] относно гражданското му състояние. По отношение размера на предявените искове със същата молба от 24.08.2012 г. ищецът посочва, че искът за неимуществени вреди срещу МП предявява в размер от ...лв., ведно със законната лихва от .... г. до предявяване на иска в размер от...... лв. и имуществени вреди в размер на .......... лв., ведно със законната лихва от 28.11.2006 г. до предявяване на иска в размер от .....лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете.Ответникът Министерство на правосъдието оспорва допустимостта и основателността на исковете с писмен отговор на исковата молба от 28.06.2012 г. Представителят на Софийска Градска прокуратура изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - С. град, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическастрана: Със заявление до кмета на [община] и Министерство на правосъдието "Българско гражданство" от ...... г. жалбоподателят е поискал издаване ан удостоверение за българско гражданство, като е посочил, че е напуснал Република Б. на ..... г. като турист заедно с родителите си. Издадено е удостоверение № ........ г. на [община], че в ЛРК на ищеца ......., ЕГН [ЕГН] няма отметка за лишаване от българско гражданство.В писмо № ..... г., издадено от началник на Управление "Българско гражданство" към МП по искане изх.№ .... г. на [община] е посочено, че .... не е български гражданин. По повод на второ заявление от ищеца до кмета на [община] и Министерство на адвокат

правосъдието "Българско гражданство" от.... г. за издаване на удостоверение за българско гражданство [община] е издала удостоверение № ............ г., че в ЛРК на лицето няма отметка за лишаване от българско гражданство. Приложено е писмо № ...... г., издадено от началник на Управление

"Българско гражданство" към МП отново по искане изх.№........г. на [община], че ищецът.......... е български гражданин. С писмо на секретаря на [община] от ...... г. до Дирекция "Българско гражданство" на МП е поискана информация, дали ищецът е български гражданин, предвид постъпилите от МП два отговора от..... и от ...... г. с различно съдържание. С писмо изх.№ .... от .... г. на държавен експерт К. М. - Т. в Дирекция адвокат

"БГ" на МП до [община] (стр.69 от делото) е посочено, че ищецът е загубил българското си гражданство на основание чл. 16, ал.2 от ЗБГ от 1968 г. (отм.)

Съгласно удостоверение № ..... г. на МП (стр.72 от делото) ищецът е български гражданин и не фигурира в списъка на лишените и освободените от българско гражданство. С определение №....... г. по адм.д.№ .........г. на АССГ, 37-и състав е върната исковата молба на ищеца Т. А. А. срещу Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на левовава равностойност на.......... лв., причинени от

писмо изх.№....г. и удостоверение №..... г. на МП. С определение №...... г. по адм.д.№...... отделение е оставено в сила определение № ........ г. Прието е в съдебните актове, че ищецът претендира вреди от издадени от МП два индивидуални административни акта, с които е лишен от българско гражданство, които не са отменени по съответния ред, поради което не е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка по чл. 204, ал.1 АПК. С определение № ....от..... по адм.д.№ ....... г. на АССГ, 4-ти състав е оставена без разглеждане жалбата на ищеца .... срещу писмо изх.№......... г. и удостоверение №....., издадени от Дирекция "Българско гражданство" при МП. С определение №...г. по адм.д.№ ........ на ВАС, ІІІ отделение е оставено в сила определение № .... от... по адм.д..... г. Прието е в съдебните актове, че писмо изх.№ ....... г. и удостоверение №....... г. на МП не разкриват белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и не променят вече настъпили факти с правно значение, каквото е гражданството на лицето. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: По допустимостта на исковете по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ: В съдебно заседание на .... г. и в писмената защита по същество на спора от ......... г. ответникът оспорва допустимостта на исковете поради наличието на влезли в сила съдебни актове между същите страни и на същото основание, както и поради липса на пасивна процесуално правна легитимация. Съдът намира, че наличието на влезли в сила съдебни определения по допустимостта на жалба срещу административен акт или допустимостта на иск по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ не препятства произнасянето със съдебен акт по същество по предявените искове по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като с определениесъдът се произнася по процесуални въпроси, респ. липсва формирана сила на пресъдено нещо по спорния материално правен въпрос. Ето защо не са налице основанията по чл. 159, т.6 и т.7 АПК - не е налице влязло в сила съдебно решение по оспорването, нито има образувано и висящо дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. Отделно от изложеното, след постановяване на определение № ..... г. по адм.д...... г. на АССГ, ............ състав, в което производство ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от издадени индивидуални административни актове - писмо изх.№ ......... от 21.........ние № ......... г. на МП, е налице промяна в поддържаната от него фактическа обстановка. Тази промяна се изразява в приемането с влезли в сила съдебни актове, че посочените документи имат само удостоверителен характер. Съдът намира, че ответникът Министерство на правосъдието е процесуално легитимиран в качеството си на юридическо лице съобразно чл. 205 АПК да отговаря на исковете с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Видно от исковата молба, уточнителните молби на ищеца от ......г. и от .... г., както и от писмената защита по същество на спора от ...... г., ищецът претендира вреди от незаконосъобразни действия на служители на МП по издаване на удостоверителни документи с невярно съдържание, а именно, че същият не притежава българско гражданство. С уточнението от страна на ищеца на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ исковата молба се явява допустима и съдът дължи произнасяне по съществото й. По основателността на исковете по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ: Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република Б. държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Нормата прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Така извъндоговорната деликтна отговорност на държавата и общините за вреди е уредена в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - това е приложимият специален материален закон, като съгласно препращащата норма на пар.1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ за неуредените материално правни въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони - в случая ЗЗД и КТ. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответното юридическо лице, към което принадлежи органът или длъжностното лице. Тя е обективна - носи се независимо дали вредите са причинени виновно (за разлика от отговорността по чл. 49 ЗЗД на юридическите лица, възложители на работа, отговарящи за вредите, причинени от изпълнителя на възложеното при или по повод извършването на тази работа). Съгласно чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът се предявява срещу органите по чл. 1 и чл. 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите - чл. 7 ЗОДОВ. Обезщетението е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице - чл. 4 ЗОДОВ. За да възникне правото на обезщетение, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. вреда - имуществена или морална (реално причинена или пропусната полза); 2.незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (или общината); 3. изпълнение на административна дейност, т.е. вредата да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Ищецът поддържа, че с две писма, издадени от МП - писмо изх.№ 97-00-1316 от 21.11.2006 г. и удостоверение № 856/25.10.1993 г., са му създадени пречки по упражняване на негови права, свързани с българското му гражданство, което от своя страна му причинило имуществени и неимуществени вреди във връзка с пътуванията му за Б.. Безспорно ищецът е български гражданин на основание чл. 6 от Закона за българското гражданство (ЗБГ в сила от 1968 г., отм.), тъй като двамата му родители са български граждани. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от ЗБГ от 1968 г. (отм.) български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, загубва българското си гражданство със самото изселване. Разпоредбата е отменена в Д.в. бр.64/1986 г. По делото липсват данни родителите на ищеца да са се възползвали от правото си на изселване по смисъла на Спогодбата между Н. Република Б. и Република Т. за изселване от НРБ в Република Т. на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Т. до 1952 година (ратифицирана с указ № 441 от 30 май 1968 г. влязла в сила от 19 вгуст 1969 г.). Съгласно чл. 20 от Правилника за приложение на Дял ІІІ от ЗБГ (в сила от 25.02.1969 г. до 25.07.1989 г.) излизането от пределите на Н. република България като туристи, за завършване на образование или други подобни цели през време на едногодишния срок не се счита за изселване. Освободените от българско гражданство лица, живеещи в чужбина, губят българското гражданство с издаването на указа. Органите на Министерството на вътрешните работи съобщават в Министерството на правосъдието за лицата, приели в срок чуждо гражданство, и за лицата, напуснали пределите на Н. република България като изселници. Въз основа на тези съобщения в Министерството на правосъдието се прави вписване в регистъра по § 26, след което се изпращат писмени съобщения до общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата по местожителството на лицата, за да се направят надлежни вписвания на станалите промени в регистрите за населението на общината. По делото липсват данни за изселване на семейството на ищеца въз основа на посочената Спогодба. Липсват данни за отбелязвания в регистрите на МП, че членовете на семейството са напуснали пределите на НРБ като изселници. адвокат

Съгласно чл. 3 от същия нормативен акт българското гражданство се загубва чрез освобождаване, отмяна на натурализацията или лишаване от българско гражданство с указ на Държавния съвет на Н. република България. Съгласно чл. 4 и чл. 6 искане за придобиване на българско гражданство по натурализация и за възстановяване на българско гражданство, както и за освобождаване от българско гражданство се прави с писмена молба до Министерство на правосъдието. Министърът на правосъдието решава дали да се направи предложение за издаване на указ или молбата да се остави без уважение. За онези молби, които следва да бъдат уважени, се прави предложение до Държавния съвет на Н. република България за издаване на съответния указ (чл. 16 от Правилника). Въз основа на издадените укази за промените в гражданството в Министерството на правосъдието се правят надлежните вписвания - в регистрите и в специален дневник. На всеки молител, придобил или освободен от българско гражданство, се издава документ по образец (чл. 18 от Правилника). Министерството на правосъдието изпраща съобщения до общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата по местожителствата на лицата, получили българско гражданство по натурализация или с възстановено българско гражданство, за да се извърши вписването на промяната на гражданството в регистрите на населението (чл. 19 от Правилника). По делото липсват данни за издаден указ за освобождаване от българско гражданство по отношение на ищеца въз основа на проведена процедура по гореописания ред. Съгласно Наредбата за гражданското състояние (отм., с сила от 30.091975 г. до 18.05.2004 г.) данните за гражданското състояние на лицата се вписват в регистрите за гражданското състояние и в личните регистрационни картони на лицата, от които се формират регистрите за населението, по реда и начина, установен в тази наредба. В личните регистрационни картони се вписват следните данни: име, единен граждански номер, гражданство, месторождение, местоживеене, образование, трудови данни, семейно положение, социална група, номер на документа за самоличност, характерни белези, военен отчет, правни ограничения, причина и дата на смъртта, местожителство (чл. 81 от Н.). Промяната на гражданството се извършва въз основа на съобщение от Министерството на правосъдието (чл. 83, ал.3 Н.), а служебно заличаване от регистрите за населението се прави само в случай на смърт, изселване по силата на административен акт и при изселване вън от пределите на страната, ако с това изселване се губи и българското гражданство (чл. 82, ал.4 Н.). адвокат

Въз основа на горепосочените нормативни разпоредби съдът приема, че

в относимите периоди единственият компетентен административен орган относно загубването на българско гражданство, който удостоверява това обстоятелство чрез надлежни вписвания в своите регистри, е министерство на правосъдието, така, както са регламентирани неговите правомощия по Правилника за приложение на Дял ІІІ от ЗБГ (в сила от 25.02.1969 г. до 25.07.1989 г.). Регистрите за гражданското състояние и личните регистрационни картони, които се съхраняват в архивите на общинския народен съвет или кметството съгласно Н. (отм.) имат единствено удостоверителен характер. Действително актовете за гражданско състояние, въз основа на които се съставят регистрите за ГС, имат пълна доказателствена сила за отразените в тях данни (чл. 23, ал.2 от Н.), но както вече се посочи, специално по отношение на данните за гражданство вписването в ЛРК се извършва въз основа на съобщение от Министерството на правосъдието. Видно от отбелязването с отметка от м.ноември 2006 г. в ЛРК на ищеца, данните за загубване, респ. за наличие на българско гражданство през 2008 г., са направени въз основа на постъпили данни от МП. По делото липсват данни, включително по ЛРК на ищеца, за служебно заличаване на българското гражданство на ищеца в случай на изселване съгласно чл. 82, ал.4 Н. (отм.). Съдът приема, че в случая, при съобразяване на горепосочената нормативна уредба, изцяло в правомощията на МП като компетентен административен орган е било да удостовери, въз основа на създадените при него регистри, данните за гражданството на ищеца. Тези удостоверявания от компетентните длъжностни лица, издадени в кръга на службата им и в установената форма, да имат обвързваща материална доказателствена сила, както по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), така и по силата на чл. 143, ал.1 ГПК (отм.), поради което да били обвързващи за органите на местната администрация.

При действието на Закона за българското гражданство (в сила от 20.02.1999 г.) придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република Б. (чл. 36 от закона). След получаване на указа по чл. 36 Министерството на правосъдието уведомява: общините или кметствата, където се съхранява актът за раждане на лицето - за вписване на промените в гражданството в регистъра за гражданско състояние (чл. 37, ал.2, т.1 от ЗБГ). Регистрите за гражданство също се водят от МП (чл. 38 ЗБГ).

По молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството

(чл. 39 от ЗБГ). В случая писмо изх..... г. е издадено на основание чл. 40, ал.1, т.2 ЗБГ - по искане на органите за местно

самоуправление. Вярно е, че с издаването на удостоверителни документи гражданството, нито се губи, нито се придобива, но същите

удостоверителни документи, издадени от компетентения орган и в предвидената форма, имат обвързваща доказателствена стойност, т.е. следва да бъдат зачитани от всички органи и лица. Ето защо житейски логична е позицията на ищеца, че удостоверяването на данни от страна на компетентния орган - МП, свързани с гражданството му, е било зачитано от другите държавни органи. След като компетентният

административен орган в писмо изх.№ .... от ....г. и удостоверение № ....г. е удостоверил, че ищецът не е български

гражданин, логично е, това удостоверяване с обвързваща доказателствена сила, да е било зачитано от други държавни органи, така че, да е създавало проблеми на ищеца при упражняване на правата му, свъзрани с

българското му гражданство. На още по-голямо онование звучи логично тезата на ищеца, че издаването на удостоверителни документи с различно

съдържание (веднъж, че притежава, а друг път, че не притежава българско гражданство) разколебава доверието му в компетентността на органите на

държавната власт и упражняването на дадените им правомощия

правилно, законосъобразно и в полза на гражданите. Недопустимо е, административният орган, чието правомощие е удостоверяването на

българското гражданство, да издава документи с различно съдържание относно притежаването, респ. липсата на българско гражданство.

На плоскостта на ангажиране на отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи, съдът приема, че в конкретния случай не са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При наличие на влязло в сила съдебно определение, с което се приема, че писмо изх.№.... г. и удостоверение№ ..... г. нямат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразността на тези удостоверявания може да бъде предмет на контрол в исковото производство по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, макар нормата на чл. 204, ал.4 АПК да има предвид установяване незаконосъобразността на фактически действия или бездействия. Съдът приема, че удостоверителната компетентност на МП във връзка с придобиването иизгубването на българско гражданство попада в определението за "административна услуга" по смисъла на пар.1, т.2, б."Б" от ДР на Закона за администрацията и чл. 21, ал.3 АПК. При наличието на издадени документи от длъжностни лица на МП с различно съдържание относногражданството на ищеца, същият е разполагал с възможността по чл. 39, ал.1 ЗБГ да иска издаване на удостоверение за гражданство, за да се възползва от доказателствената сила на официалния удостоверителен документ, издаден от компетентен административен орган, респ. в случай на отказ за издаване на такъв документ - да оспори същият по съдебен ред. Ето защо в случая не може да се приеме, че е налице незаконосъобразен административен акт (отказ за издаване на удостоверение по чл. 39 ЗБГ), респ. незаконосъобразни фактически действия или бездействия на длъжностни лица от МП, по смисъла на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, въз основа на които да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на МП. На следващо място, съдът приема, че жалбоподателят не е доказал, както наличието на конкретно претърпени имуществени и неимуществени вреди, така и причинната им връзка с издадените от МП писмо изх.№ ...... г. и удостоверение № .... г. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно стойността на издадени му визи в процесния период. За установяване на претърпените неимуществени вреди в о.с.з. на 17.06.2013 г. е разпитана като свидетел Г. Г. И.. Същата установява, че

добре познава ищеца и неговите родители, тъй като са от едно село. Съгласно показанията й "след като се случили тези неща за отказа от

гражданство" Т. и баща му били "много разтревожени и не можели да повярват". Свидетелката установява, че Т. имал пречки и не може да си идва, а от друга страна, че много пъти идвал в С., за да се интересува какво става, тъй като съпругът на свидетелката бил адвокат. Съдът намира, че показанията на св.И. са твърде общи, не установяват нито един конкретен случай, в който ищецът да е бил възпрепятстван да посети Б., още по-малко установява конкретни факти, че общото притеснение на Т. и баща му е в пряка и непосредствена причинна връзка с действия на

служители на МП. Свидетелката посочва, че ищецът има "отказ от гражданство", но това не се установява от другите доказателства по делото.

От друга страна от показанията на свидетелката не може да се установи, дали действията, които установява, са на конкретен административен орган - МП, МВР или орган на местната власт. Освен свидетелските показания ищецът не е ангажирал други доказателства относно възпрепятстване на влизане в страната поради съмнение в притежаваното  от него гражданство. При така събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че не се доказаха елементите фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, конкретно претърпяна вреда от незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, както и пряка и непосредствена причинна връзка между тях. По изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.4 АПК и чл. 10, ал.2 ЗОДОВ на ответника следва да се присъди юрисконсултско

възнаграждение в размер съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 150.00 лв.

адвокат Топлофикация, адвокат,  адвокат парно