Права върху търговска марка

С решение № ..................... г., постановено по т.д. № .../... г., ..., ..., ..... състав е признал за установен по иска с правно основание чл. 76, ал.1, т. 1 вр. чл. 73, ал.1 вр. чл. 13, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМГО, предявен от [фирма], ЕИК:[ЕИК], против [фирма], ЕИК:[ЕИК], фактът на нарушение на правото на [фирма] върху словна търговска марка "О.", рег. № ....., регистрирана от Патентното ведомство за стоки класове ......................, със срок на защита - ........................ г., което нарушение е осъществено в периода ................ г./............. г., чрез поставянето на знак "О.", идентичен на марка "О." рег. № .......... върху стоки, идентични на стоките, за които е регистрирана марката- луканков салам, предлагането за продажба и продажбата на така означените стоки без съгласието на правопритежателя, осъдил е [фирма],[ЕИК], на основание чл. 76, ал.1, т.2 ЗМГО, да преустанови нарушението на правото на [фирма] върху словна търговска марка "О." с рег. № ............регистрирана от Патентното ведомство за стоки класове .............................., със срок на защита 05.05.2016 г. чрез поставянето на знак "О." идентичен на марка "О." рег. № ......................... върху стоки, идентични на стоките, за които е регистрирана марката- луканков салам, предлагането за продажба и продажбата на така означените стоки, постановил е на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО публикуване на настоящото решение в два всекидневника "............ и ".................." и разгласяване в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие- "Б.", за сметка на [фирма], [ЕИК] и е осъдил [фирма],[ЕИК], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да плати на [фирма] направените по делото съдебни разноски в размер на ............... лв.
В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от ответникът [фирма], с която се обжалва първоинстанционно решение като неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли като "недопустими и неоснователни" предявените иска.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от [фирма], с който оспорва въззивната жалба, по съображения подборно изложени в отговора, с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 6 състав, намира за установено, следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл. 76, ал.1, т.1, т. 2 от ЗМГО и чл. 76, ал.2, т. 3 от ЗМГО във вр. чл. 73, ал.1 и чл. 13, ал.1 от ЗМГО.
В исковата молба на [фирма] се излага, че е притежател на търговска марка "О.", рег. № ..........., с приоритет от ............. г., регистрирана за стоки клас 29: "месо, птици, дивеч, месни екстракти". Твърди, че ответното дружество [фирма] произвеждал продукт от месо- "колбас" с наименование "О.", който се предлагал за продажба на пазара, с което си действие нарушавало гарантираното му в чл. 13 от ЗМГО право да използва марката и да забрани на трети лица да използват без съгласието му знак, който е идентичен на марката за стоки, идентични за тези, за които е регистрирана марката, тъй като наименованието "О." било идентично с притежаваната от [фирма] търговска марка. [фирма] произвеждал, съхранявал и предлагал за продажба продукт, идентичен на стоките, за които се използва регистрираната от него търговска марка, като периодът, в който [фирма] осъществявал производството и разпространението на продукта бил ..............г.-............ г.- датата на завеждане на исковата молба. Въз основа на изложените твърдения поддържа, че е налице използване по смисъла на чл. 13 ЗМГО на знак без съгласието на притежателя. Неоснователно било възражението на [фирма], че е налице хипотезата на чл. 14 ЗМГО, тъй като означението "О." не би могло да се приеме за указание за географски произход, тъй като то не давало информация на потребителя относно географския произход на конкретния продукт. Поддържа и че поведението на ответното дружество не било в съгласие с "добрите търговски практики" по смисъла на чл. 14 ЗМГО, тъй като многократно било уведомявано от притежателя на марката за преустановяване на използването на процесния знак. По отношение на възражението на ответника, че използва своя марка "Б." за означение на продуктите, които произвежда заявява, че използването на една марка не преклудирало възможността да се използва и друга марка на същия етикет. Отделно от това марката "Б." не била притежание на [фирма] и то нямало правно основание да използва тази марка. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да установи факта на извършеното нарушение от [фирма] по отношение на регистрираната марка "О.", да разпореди преустановяване на нарушението, извършвано от ответника и разгласяване на решението в два национални всекидневника и една телевизия с национално покритие.
В законноустановеният срок по делото е постъпил писмен отговор от ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Д., заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че дружеството произвежда и продава продуктите си с търговски марки "Б.", а именно: комбинирана марка peг. № .............. с приоритет до ............. г., с класове по Ницката конвенция № 1..................; комбинирана търговска марка peг. №............. с приоритет до......г. за класове по Ницката конвенция № ..................; комбинирана търговска марка peг. № ............. с приоритет до ...................... за класове по Ницката конвенция № .................... Марката "Б." била ясно поставена върху продуктите на [фирма]. Възразява срещу твърдението, че [фирма] произвежда продукти със самостоятелна марка "О.", а само луканков салам, в чийто етикет е посочено географско наименование "О.". Такива продукти Месокомбинатът произвеждал повече от 10 години, поради което [фирма] не можело да му забрани да използва в търговската си дейност словната марка "О.". Позовава на разпоредбата на чл. 14, т.2 ЗМГО, като твърди, че използваното от него означение "О." било използване на топоним- р.О. и съставлявало указание за географски произход. Използването на този топоним от [фирма] не противоречало на добросъвестната търговска практика, т.е. не увреждало интересите на конкурентите в отношенията помежду им и в отношенията им с потребителите. Твърди, че [фирма] е произвеждало луканков салам О. много преди [фирма] да заяви своята марка. Иска се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни, с присъждане на разноски.
С обжалваното решение, ............., .......... състав е приел, че [фирма] е притежател на правото върху словна търговска марка "О.", регистрирана за стоки и услуги от клас 29: "м.........................р.", със срок на защита до .............г. Изложил е че не се споряло по делото, че [фирма] произвежда, съхранява, предлага за продажба и продава продукт- луканков салам, върху чиито етикет е поставен знак "О.", в периода от 2003 г. и до настоящия момент. Видно от приетото по делото заключение на съдебно- марковата експертиза, ползваният от [фирма] знак "О.", поставен върху етикета на продукта му- луканков салам "О.", е идентичен с притежаваната от [фирма] словна марка "О.", рег. № ...................., като е налице визуално, фонетично и смислово сходство. Използваният знак е топоним, което съставлява факт, допълващ възможността за сместване, асоцииране и заблуждаване на потребителя относно източника, произхода и характеристиките на стоките, носещи знака. Изложеното обуславяло извода за наличие на всички юридически факти, който законът поставян в хипотезиса на чл. 73, ал.1 ЗМГО вр. с чл. 13, ал.2, т.1 и 2 вр. с чл. 13, ал.1, т.1 и 2 от ЗМГО. Приел е за неоснователно направеното от ответното дружество възражение за липсата на нарушение с оглед приложението на чл. 1 4 ЗМЖГО, тъй като след като търговската марка на ищеца е регистрирана /чл. 11, ал.1, т. 4 от ЗМГО/, то идентичният на нея знак, използван от ответника, не съставлявал указание за географски произход. Освен това поставянето на знак "О." върху произвеждания от [фирма] луканков салам, не съставлявало указание за географския произход на стоката по см. на чл. 14 от ЗМГО, тъй като [фирма], находящ се в [населено място], не се намира в близост до р. О., поради което и не можело да се приеме, че с поставянето на знак "О." ответникът е искал да укаже на потребителя от кой географски регион произхожда предлаганата от него стока. Не се установявало и че използването на марката не противоречи на добросъвестната търговска практика, тъй като въпреки, че е бил уведомен, [фирма] продължил да ползва знак, идентичен марката. Ирелевантно за спора било обстоятелството и че трето за спора лице- [фирма] произвеждало повече от 10 г. продукт със знак "О.", като обсъждането на възражението на ответника за недопустимост на регистрацията и използването на търговска марка, идентична или сходна с чужда добре известна марка, макар и нерегистрирана, би могло да бъде предмет само на производство пред ПВ по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗМГО. Не съществувала и пречка върху един етикет да се постави повече от един знак, като за установяване факта на нарушението било достатъчно само констатиране на обстоятелството на използване на знак, идентичен или сходен на марката на ищеца. По делото било установено, че нарушението продължава и до настоящият момент, поради което и съдът е приел, че предявеният и на основание чл. 76, ал.1, т. 2 от ЗМГО е основателен. С оглед изхода на спора, основателно било и искането на ищеца с правно основание чл. 76, ал.1, т. 3 от ЗМГО.

САС, ТО, 6 състав, като разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените в жалбата пороци на обжалваното решение и съгласно изискванията на чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че [фирма] е заявило за регистрация в Патентно ведомство на Р. България словна марка ".........." /.............../, за стоки и услуги от класовете ..................В клас ............. са включени стоки като ..........................., която на 20.02.2008 г. е регистрирана под рег. №................ Публикувана е в официалния бюлетин на ПВ като заявка на ............... и като регистрирана марка на .....................
Видно от представената от [фирма] справка, [фирма] за периода ................. г.- ................. г. е осъществило производство и продажба на луканков салам "О." в обем .................. килограма, като видно от приетото от първоинстанционният съд заключение на съдебно- счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице инж. С., производството на този салам от [фирма] датира от 2003 г., като продължава и към настоящия момент, като продукцията се реализирана на територията на Р. България. Адвокат.
Видно от представените по делото писмени доказателства: свидетелства за регистрация на марка, дружеството [фирма] е регистрирало и притежава следните марки: комбинирана марка peг. № 00057957 с приоритет до 15.02.2015 г., с класове по Ницката конвенция №............................; комбинирана търговска марка peг. № ........... с приоритет до ............. година за класове по Ницката конвенция № ........................; комбинирана търговска марка peг. № 0057882 с приоритет до ........... г. за класове по Ницката конвенция № .....................
Видно от приетото от първоинстанционният съд и неоспорено от страните заключение на съдебно- марковата експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. П., след извършен анализ за визуално сходство на регистрираната от [фирма] търговска марка и знака, използван от [фирма], е налице сходство на регистрираната марка О. с рег. № ........и използвания от [фирма] етикет. Сходството се обуславяло от словния елемент О., който води до визуални представи, които в случая създават сходно впечатление. На етикета на [фирма] е поставен знак, представляващ комбинирана марка "Б." и указание за производител- [фирма]. Вещото лице е приело, че е налице и фонетично сходство, основаващо се на еднаквото звучене на марката и знака, определено от дължината на думата, броя на буквите, броя на сричките, броя на съвпадащите звуци, взаимно разположение на еднакви или близки звуци или звукосъчетания, характерни особености на еднакви части на думата, като се отчита начало на думата, типични окончания и типични звукосъчетания в средата на думата. В случая думата О. е идентична за марката и знака. Затова и фонетичното им звучене е идентично. Налице е и смислово сходство, основаващо се на смисловото значение на знака О.- име на река в С. България. Съобразно извършените анализи за визуално, фонетично и смислово сходство, съдебният експерт е стигнал до извода, че използваното означение "О." на продуктите на [фирма] е идентично на марката, притежавана от [фирма] "О." словна марка с рег. № 63462. В заключението е посочено, че сравняването на две марки за сходство се извършва на база общия вид на марките, тъй като е важен общия ефект от възприемането на марките. Сходството при словна и комбинирани марки се определя от визуалния ефект, смисловото значение на словните елементи и фонетиката на словната част. Преценява се винаги сходството, а не различието между марките, тъй като за потребителя не прави педантично сравнение на марката и знаците. Според вещото лице знакът, изобразен върху етикета на "луканковия салам", е идентичен на комбинираната търговска марка "Б." рег.№ .......... и сходен на комбинираните търговски марки "Б." рег. № ...........и № .................. Знаците, използвани от [фирма] са върху етикети, съдържащи думата О.. Съдебният експерт посочва, че наименованието ОСЪМ е топоним, защото е име на река в С. България и представлява макротопоним, тъй като О. е име на голяма река в С. България с национално значение - дълга е 314 км., извира от подножието на връх Л. в Стара планина, прекосява на ширина цяла С. България и се влива в река Д.Адвокат.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът приема следните правни изводи:
ОТНОСНО доводът на жалбоподателят за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид, че процесния продукт се разпространява под друга търговска марка, а именно "Б.", която била ясно видима и заемала по-голяма част от етикета на продукта: Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не съществува пречка върху един етикет да се постави повече от един отличителен знак, като от представените по делото доказателства се установява, че при търговската реализация на процесния продукт винаги се използвана търговската марка "О." /за разлика от твърдяната марка "Б.", която не винаги се използва винаги при идентификацията на продукта/, като върху етикетите на произвежданите, рекламираните и предлаганите на пазара продукти, наименованието "луканков салам О." е подчертано с уголемен шрифт в средата на етикета. Отбелязването "Б." върху етикета на продукта- предмет на спора, дава по скоро информация относно търговската принадлежност на производителя, като за пълнота следва да се отбележи и че по делото липсват ангажирани от [фирма] доказателства за принадлежността на Месокомбината към [фирма]. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяната неправилност на обжалваното решение. Адвокат.
ОТНОСНО доводът на жалбоподателят за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 14 от ЗМГО, като не е взел предвид, че думата "О." е топоним: За да се приложи разпоредбата на чл. 14 от ЗМГО следва да се докаже от ползващото я лице, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика, тъй като представлява указание за географски произход на стоката. В конкретния случай, съдът счита, че използването на марката "О." по никакъв начин не би могло да изпълнява функцията на указание за географски произход на стоката, тъй като общоизвестно е, че О. е наименование на река в С. България, която извира от подножието на връх Л. в Стара планина и прокосявайки на ширина цяла С. България се влива в р. Д., а производителят [фирма]- в Ю. България, поради което и не може да се приеме, че с поставянето на знак "О." върху процесния продукт [фирма] е целял да укаже на потребителя географския регион, от който произхожда предлаганата от него стока. Относно ограничаването на правото върху марката по см. на чл. 14 от ЗМГО, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, изложени в обжалваното решение и към които на основание чл. 272 от ГПК препраща. С оглед на изложеното и САС, ТО, 6 състав счита, че не е налице твърдяната неправилност на обжалваното решение.
ОТНОСНО доводът на жалбоподателят за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 13 от ЗМГО, приемайки че ползването на знака от [фирма] създава възможност за объркване на потребителя относно произхода на стоката: Видно от приетото от първоинстанционният съд и неоспорено от страните, заключение на съдебно- марковата експертиза, е налице визуално, фонетично и смислово сходство, като използваното върху продукта означение "О." е идентично на притежаваната от [фирма] марка "О."- словна, с рег. № 63462. Както бе отбелязано и по-горе, на етикета на продукта означението "О." е поставено в средата с уголемен шрифт, който е най- големия върху етикета, създаващ вероятност за объркване на потребителя относно произхода на стоката. С оглед на изложеното и правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода за визуално, фонетично и смислово сходство, обусловено както от еднаквия звуков и смисов състав на думата, така и от наличието на сходна визуална представа, като използването на топоним съставлява факт, допълващ възможността за сместване, асоцииране и заблуждаване на потребителя относно източника, произхода и характеристиките на стоките, носещи този знак.
ОТНОСНО доводът на жалбоподателят за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд не е отчел, че е недопустима регистрацията и използване на търговска марка, която е идентична или сходна с чужда добре известна марка: Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, обсъждането на този въпрос би могло да бъде предмет на друго производство- по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗГО, като по делото липсват ангажирани от [фирма] доказателства за установена вече по съдебен ред недобросъвестност на [фирма] при подаване на заявката за регистрация на словната марка "О." по смисъла на чл. 26, ал.3, т.4 от ЗМГО. За пълнота следва да се отбележи и противоречивостта на становището на [фирма], чиито процесуален представител твърди, от една страна, че продуктът се продавал под друга марка- "Б.", а от друга- че [фирма] произвежда луканков салам "О." много преди регистрацията на марката "О." от [фирма].
Други доводи срещу обжалваният акт не са изложени. Адвокат.
Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал.1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т.1, 2 или 3 на чл. 13, ал.1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал.1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на "използване" на марката по смисъла на чл. 13, ал.1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал.2 на тази разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал.2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал.1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал.1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО.

Не се спори по делото, а и от приложените по него доказателства се установява, че [фирма] е притежател на регистрирана в Патентното ведомство на Р. България търговска марка "О.", рег. № ..............., с приоритет от ..........год, за стоки и клас 29. На 27.04.07 г. марката е публикувана в специалния бюлетин на Патентното ведомство и като регистрирана марка- на .............г. Не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства се установява, че за периода ...............год до датата на завеждане на исковата молба в съда- .............. г., [фирма] произвежда и предлага на пазара местен продукт- луканков салам "О.", който продукт влиза в обхвата на закрила на марката "О.", рег.№........, клас..........., притежание на [фирма]. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните, заключение на съдебно- марковата експертиза, използвания от [фирма] знак "О." е идентичен на регистрираната от [фирма] търговска марка, което създава вероятност за объркване на потребителя относно произхода на стоката, свързвайки я с притежателя на марката, която знакът имитира. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл. 76, ал.1, т.1 от ЗМГО във връзка с чл. 13, ал.2, т.1, 2 и 4 от ЗМГО, поради което и следва да се приеме за установено по отношение на [фирма] факта на нарушение на изключителното право на [фирма] върху търговската марка О.- словна, рег. № ............, както и предпоставките на чл. 76, ал.1, т.2 ЗМГО за осъждането на [фирма] да преустанови продължаващото нарушение на процесната търговска марка чрез използването и в търговската му дейност без съгласието на притежателя им, като на основание чл. 76, ал.1, т. 3 от ЗМГО решението бъде разгласено по съответния ред.
При съвпадане изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
ПО СЪДЕБНИТЕ РАЗНОСКИ: С оглед изхода на спора [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на [фирма] направените и пред настоящата инстанция разноски в размер на ............лв.
Водим от изложеното,........., .............. състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № .............. от ............. г. на ..........., .........., ............състав, постановено по т.д. № ............ г.адвокат Топлофикация, адвокат адвокат уволнение,  адвокат преварителен договор, адвокат

 

Промени в ЗМП

Същите бяха наложени от необходимостта да бъде намерено разрешение на следните въпроси: в действащото законодателство липсва ясна и изчерпателна регламентацияна законовите правила, свързани със строежа на пристанища в акваторията на Черно море и на река Дунав. адвокат

Предостави се възможност на общините да изграждат съоръжения за преработка на риба и рибни продукти и се детайлизира статута на пристанищната акватория и инфраструктура.

 

Разписаха се конкретни процедури за определяне на границите на всяко пристанище и на производствените зони. Създаде се възможност за изграждане на инфраструктурни обекти по морското дъно, за което досега правна уредба липсваше, включително линейни обекти от енергийната инфраструктура, оптични кабели и В и К инсталации и др. адвокат

 

До настоящия момент т.нар. "пристани“ нямаха статут на пристанищни съоръжения независимо, че функционираха като такива. Създаде се възможност същите да бъдат експлоатирани съобразно предназначението им и от транспортни средства за превоз на пътници и от други съдове със специално предназначение – учебни, научни и др.

 

Уреди се правното положение на на зимовниците по река Дунав. Въведоха се засилени изисквения по отношение на сигурността на корабите и пристанищата и др.

адвокат Топлофикация, адвокат Софийска вода, адвокат вик, адвокат ЧЕЗ, адвокат Виваком, адвокат монополисти, адвокат парно, адвокат уволнение, адвокат незаконно уволнение, адвокат защита, адвокат преварителен договор

Закон за енергийната ефективност

Идеята на законодателите е възприемането и транспонирането във вътрешното законодателство на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики и отоплителните инсталации на сградите. адвокат

Противоречивата съдебна практика се свежда до две основни становища: съдът дължи произнасяне по гражданския иск, независимо от настъпилите основания за погасяване на наказателното преследване срещу подсъдимия и второто - след прекратяване на наказателното производство поради настъпване на някое от тези основания, съдът не може да продължи разглеждането на гражданския иск. адвокат

 

Съгласно чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на деликтната, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато вредата е престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение и пострадалият еса процесуално легитимиран да предяви в съдебната фаза на наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите от престъплението и да бъдат конституирани като граждански ищци. адвокат

 

 

От факта на деянието, което обективира престъплението възниква материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което държавата следва  да реализира неговата наказателна отговорност чрез наказателно преследване. Едновременно с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице - пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното адвокат

 

В съдебната практика, е прието, че основанието на граждански иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Деянието е общо правно основание за възникване на две материалноправни отношения, предпоставка за възникването на наказателна и гражданска отговорност. Тя се установява чрез наказателния процес.

 

Налице е  общ предмет на доказване в наказателното производство на двата вида отговорности - наказателната отговорност за престъплението и отговорноста за поправяне на виновно причинените вреди. адвокат

 

Логично е, че когато е приет за разглеждане граждански иск в наказателния процес, редът, съгласно които се осъществява защитата на правото на гражданите за обезщетяване на вредите от престъплението не следва да бъдат ограничавани от процедурата по НК. Защитата на материалното право по двете правоотношения има самостоятелен характер, макар и да се реализира в едно производство. адвокат

 

В качеството си на граждански ищец, пострадалият става субект и в съдебната фаза на наказателния процес и придобива самостоятелна възможност да брани интересите си.

 

Предвидената в закона петгодишна давност, която на основание чл.115 ЗЗД спира докато трае съдебният процес относно вземането е по-кратка от давността за наказателно преследване. При прекалено дълго продължаващ наказателен процес в предходната процесуална фаза е налице опасност този срок да изтече преди възможността за предявяване на иска по общия ред пред граждански съд.

 

Гражданския иск в наказателния процес е институт на НПК, като на ГПК се прилага в случаите, когато няма изрични указания по НПК.

 

При положение, че гражданският ищец встъпва в наказателния процес, той трябва да спазва разпоредбите на НПК и да използва доказателствените средства на същия закон.

 

Начинът на доказване – предмет и тежест е уреден в НПК и не се прилагат правилата на гражданското съдопроизводство.

 

Невъзможно е заявяване на искания, небазирани на наказателния процес /предварително изпълнение на присъдата по отношение на гражданския иск, спиране на, позоваване на презумпции предявяване на насрещен иск и т.н.

 

Тази особеност на гражданския иск обосновава неговия акцесорен характер и сочи на адхезионност на наказателния процес.

 

Гражданска отговорност в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателна отговорност на дееца, например при освобождаване от наказателна отговорност. Налице е задължение на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск, не само при осъдителни, но и при оправдателни присъди, при положение, че е налице деликт.

 

Съдебните инстанции се произнасят отделно по гражданския иск.

 

1. Дължи ли се произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалите, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяване на присъдата, съдът прекрати наказателното производство, поради настъпване основанията по чл. 79, ал. 1 НК.

 

Съгласно чл. 79, ал. 1 от НК, намираща се в Глава IХ "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", наказателното преследване се изключва при смърт на дееца, изтичане на предвидената в закона давност или когато е последвала амнистия.

 

 

При смърт на дееца липсва наказателноотговорно лице по материалното правоотношение с държавата. При давността е изтекъл определеният от законодателя срок, след който той приема, че поради твърде закъснялото във времето наказателно преследване, се губи смисълът на неговото предупредително и възпитателно въздействие върху дееца и върху останалите граждани. При амнистията се заличават или престъпния характер на деянието или последиците от осъждането. В трите хипотези се заличават само наказателноправните последици от извършеното деяние, докато гражданскоправните остават, тъй като деликтът съществува в правния мир и въпросът за отговорността за обезщетяване на причинените с него вреди трябва да бъде решен, при положение, че давността за вземането не е изтекла.

 

Давността в гражданското право, респективно тази за непозволеното увреждане по чл. 114, ал. 3, вр. чл. 110 ЗЗД, не познава абсолютен срок за погасяване на правото на иск за обезщетение. Когато гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на основание чл. 88, ал. 1 НПК, поради отсъствие на специални правила, действа гражданско-правната уредба за давността спрямо вземането. Съгласно нормата на чл. 115, б. "ж" ЗЗД и дадените указания в ТР № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК по т. д. № 5/2005 г., давността спира при предявяване на гражданския иск и докато трае съдебният процес, а според предписаното в чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се смята за прекъсната, с предявяване на граждански иск, на възражение или искане за започване на помирително производство, но при условие, че същите бъдат уважени.

 

Следователно ако се приеме, че при прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. т. 2 - 4 НПК, вр. чл. 79, ал. 1 НК, първоинстанционният съд прекрати и производството по предявения и приет за съвместно разглеждане в процеса граждански иск, то конституираният граждански ищец може да се ползва само от спиращото действие на давността по чл. 115, б. "ж" ЗЗД, но не и от предвидените в чл. 116, б."б" ЗЗД правни последици. Това поставя пострадалия от престъпление пред обективната невъзможност да организира и упражни правото на иск за обезщетение, по общия ред пред граждански съд, в оставащия период от време на предвидената в закона петгодишна давност, в случаите на прекомерно забавяне на разглеждането на делото в досъдебното производство, спрямо което са неприложими разпоредбите на чл. 115, б. "ж" и чл. 116, б. "б" ЗЗД.

 

Гражданският иск подлежи на разглеждане отделно от наказателната отговорност на подсъдимия и самостоятелността му в наказателния процес е обусловена и гарантирана от действащите правни норми в НПК, чието съдържание не създава повод за различна интерпретация при правоприлагането.

 

Следва да се приеме, че приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, искът трябвада се разгледа, освен ако производството не бъде прекратено, като в този случай гражданският иск може да се предяви пред гражданския съд. От тълкуването на цитирания текст с нормите, предвиждащи основанията за прекратяване на съдебното производство се извежда, че правилото обхваща само хипотезите по чл. 249 НПК и чл. 288 НПК. Разпоредбата на чл. 249 НПК е относима за етап на съдебното производство, предхождащ приемането на гражданския иск - подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и сочи на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, ограничили правата на обвиняемия, на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници, предпоставящи прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Предвидените в чл. 288 НПК основания касаят правомощия на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на съответния прокурор, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правата на обвиняемия или на неговия защитник, или при установяване, че престъплението подлежи на разглеждане от друг родово компетентен съд.

 

Тези основания са извън обсега на визираните в чл. 79, ал. 1 НК, погасяващи наказателната отговорност.Адвокат.

 

Ето защо ОСГК приема, че когато съдът прекрати наказателното производство поради настъпване основанията по чл. 79, ал. 1 НК, той дължи произнасяне по гражданския иск.

 

В Глава XXI - "Въззивно производство", както и в Глава XXIII - "Касационно производство" на НПК липсва изрична разпоредба, уреждаща компетентността на съда при възникнали основания по чл. 79, ал. 1 НК, в случаите на направено от подсъдимия волеизявление за прекратяване на наказателното производство, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

 

Наложителността от произнасяне на въззивната /касационна/ инстанция по приетата претенция за обезвреда е обусловена и от наличието на съдебен акт, постановен при реализирана от компетентния орган процесуална и доказателствена дейност - предмет на съдебен контрол, при упражнено право на жалба или протест от страните в процеса.

 

С първоинстанционната присъда и въззивното решение вече е налице произнасяне по въпроса за това извършено ли е деянието от дееца и виновно ли е то, като е ангажирана или не неговата наказателна и гражданска отговорност. С оглед даденото тълкуване в Постановление № 9/1961 г. на Пленума на ВС, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то дори съдът да не може да се произнесе по въпроса дали деянието е престъпление, остава задължението му да вземе отношение по въпроса дали не е деликт, от който произтича гражданска отговорност. Това е улеснено предвид наличното вече произнасяне от първоинстанционния, респективно от въззивния съд, които са извършили изискуемите се действия по събиране и проверка на доказателствата, релевантни както досежно наказателната, така и за гражданската отговорност на дееца, адвокат.

 

Произнасянето по гражданския иск от въззивната и касационна инстанции изключва  опасността от изтичане на давностния срок по чл. 114, вр. чл. 110 ЗЗД, погасяващ правото на иск относно вземането и гарантира на пострадалия, конституиран в качеството на граждански ищец, достъп до съд и разглеждане на претенцията за обезвреда в разумен срок.

 

Принципно, въпросът за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска. Той е неотносим към предпоставките за упражняване на правото на иск. Давността е институт на материалното право и не засяга субективното право, чиято защита се търси в процеса, а касае само правото на иск. Давността не се прилага служебно /чл. 120 от ЗЗД/, може да бъде прекъсвана или спирана и затова основателността на възражението на длъжника за давност подлежи на установяване в процеса, както и останалите правнорелевантни факти и обстоятелства. При изтичане на погасителната давност се погасява само правото на иск (на принудително изпълнение), не и самото субективно право, чиято защита се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да предяви иска за вземане, погасено по давност. При направено възражение за изтекла погасителна давност, съдът следва да се произнесе със съдебния си акт по съществото на делото, след установяване на фактите във връзка с възражението, изслушване на възражението на другата страна за неизтекъл давностен срок, за неговото спиране или прекъсване и т. н. В тези случаи е незаконосъобразно прекратяването на производството по иска с определение и това се отнася както за първоинстанционното разглеждане на делото, така и за въззивната проверка. Адвокат.

 

В случаите на погасяване на наказателното преследване на някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НК, съдът може единствено да констатира наличието им и отношението на дееца към настъпилия юридически факт и да прекрати наказателното производство по делото, но има възможност да извърши дължимата проверка във връзка с направеното възражение за давност. Така че, в случаите на решаване на делото по същество и постановяване на присъда (решение), съдът ще може да се произнесе по възражението, като отхвърли иска, ако са налице условията за това.

 

На основание гореизложените разсъждения, съдът приема, че:

 

1. Съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на присъдата настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК, и наказателното производство бъде прекратено.

 

2. Въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено.

 

3. Възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на приетия в наказателното производство граждански иск, е по съществото на делото и съдът се произнася по него с присъдата/решението, като отхвърля иска, ако са налице условията за това. Адвокат.

 

Държавният план за увеличаване броя на сградите с ниско потребление на енергия, който ще бъде приет ще включва разработка на указания относно техническите характеристики за такива сгради, обективирани в наредба,времето на действие и перспективите за увеличаване броя им, катко и приемане на комплекс от финансови мерки за стимулиране на изграждането на енергийно ефективна инфраструктура

 

Техническите характеристики на сградата преди въвеждането в експлоатация ще бъдат удостоверявани със сертификат за съответствие с проектните енергийни показатели. Същият ще се издава на база изготвеният архитектурен проект на сградата. Притежателите на отделни жилища ще могат да получат екземпляр  от удостоверението за енергийни характеристики на сградата, като оригиналът ще се съхранява от избрано от етажните собственици лице.

 

Съществена новост е, че случай на продажба или отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия ще се се отбелязва в публикуваните обяви за продажба или отдаване под наем. Законовият ред  за издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики се ще бъде определен със специална наредба.  Извършва се проучване с цел да бъде установено специфичното потребление на енергия и перспективите за намаляването му, както и евентуални мерки за подобряване енергийните показатели. Адвокат.

 

Всички сгради за обществено ползване с РЗП над 500 кв.м ще подлежат на задължително сертифициране. Обществени сгради няма да може да се продават, ако не се представи сертификат за енергийни показатели, за  частни жилища няма забрана При наемане на сграда или нея наемодателят ще трябва да представи копие на сертификата за енергийни характеристики.

 

Проверка на загряващи котли и климатични инсталации, адвокат.

 

Ще бъдат проверявани  отоплителни инсталации с водогрейни котли с мощност над 20 kW в сгради за обществено обслужване.

 

Беше прието проверката задължително да включва преглед  на състоянието на достъпните части от отоплителни инсталации, КПД на водогрейните котли, както и на оразмеряването на котлите в съответствие с нуждите от отопление на сградата. Прегледът няма да се извършва,, ако в периода между две проведени проверки няма промени в отоплителната. Инспекцията следва да се извърши през отоплителния период при действащи отоплителни инсталации.

 

 

Пъроначалната инспекция на техническата годност на  монтирани отоплителни котли в нови сгради се извършва във връзка с  изследваното на енергийните показатели на сградата след въвеждането и в експлоатация. Адвокат.

Промени в ЗДДС

В началото на м. декември м.г. бяха публикувани промени в Закона за данък върху добавената стойност,  които влязоха  в сила  в началото на 2013 г., като едно от най - важните изменения  беше облекчаването на режима на възстановяване на данъчен кредит по отношение на  облагаеми доставки, свързани с търговски сделки с леки автомобили.                                 

 

 

Противоречивата съдебна практика се свежда до две основни становища: съдът дължи произнасяне по гражданския иск, независимо от настъпилите основания за погасяване на наказателното преследване срещу подсъдимия и второто - след прекратяване на наказателното производство поради настъпване на някое от тези основания, съдът не може да продължи разглеждането на гражданския иск.

Съгласно чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на деликтната, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато вредата е престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение и пострадалият еса процесуално легитимиран да предяви в съдебната фаза на наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите от престъплението и да бъдат конституирани като граждански ищци.

 

 От факта на деянието, което обективира престъплението възниква материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което държавата следва  да реализира неговата наказателна отговорност чрез наказателно преследване. Едновременно с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице - пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното

В съдебната практика, е прието, че основанието на граждански иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Деянието е общо правно основание за възникване на две материалноправни отношения, предпоставка за възникването на наказателна и гражданска отговорност. Тя се установява чрез наказателния процес.

Налице е  общ предмет на доказване в наказателното производство на двата вида отговорности - наказателната отговорност за престъплението и отговорноста за поправяне на виновно причинените вреди.

Логично е, че когато е приет за разглеждане граждански иск в наказателния процес, редът, съгласно които се осъществява защитата на правото на гражданите за обезщетяване на вредите от престъплението не следва да бъдат ограничавани от процедурата по НК. Защитата на материалното право по двете правоотношения има самостоятелен характер, макар и да се реализира в едно производство.

 

В качеството си на граждански ищец, пострадалият става субект и в съдебната фаза на наказателния процес и придобива самостоятелна възможност да брани интересите си.

 

Предвидената в закона петгодишна давност, която на основание чл.115 ЗЗД спира докато трае съдебният процес относно вземането е по-кратка от давността за наказателно преследване. При прекалено дълго продължаващ наказателен процес в предходната процесуална фаза е налице опасност този срок да изтече преди възможността за предявяване на иска по общия ред пред граждански съд.

 

Гражданския иск в наказателния процес е институт на НПК, като на ГПК се прилага в случаите, когато няма изрични указания по НПК.

 

При положение, че гражданският ищец встъпва в наказателния процес, той трябва да спазва разпоредбите на НПК и да използва доказателствените средства на същия закон.

 

Начинът на доказване – предмет и тежест е уреден в НПК и не се прилагат правилата на гражданското съдопроизводство.

 

Невъзможно е заявяване на искания, небазирани на наказателния процес /предварително изпълнение на присъдата по отношение на гражданския иск, спиране на, позоваване на презумпции предявяване на насрещен иск и т.н.

 

Тази особеност на гражданския иск обосновава неговия акцесорен характер и сочи на адхезионност на наказателния процес.

Гражданска отговорност в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателна отговорност на дееца, например при освобождаване от наказателна отговорност. Налице е задължение на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск, не само при осъдителни, но и при оправдателни присъди, при положение, че е налице деликт.

 

Съдебните инстанции се произнасят отделно по гражданския иск.

 

1. Дължи ли се произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалите, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяване на присъдата, съдът прекрати наказателното производство, поради настъпване основанията по чл. 79, ал. 1 НК.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от НК, намираща се в Глава IХ "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", наказателното преследване се изключва при смърт на дееца, изтичане на предвидената в закона давност или когато е последвала амнистия.

 

 

При смърт на дееца липсва наказателноотговорно лице по материалното правоотношение с държавата. При давността е изтекъл определеният от законодателя срок, след който той приема, че поради твърде закъснялото във времето наказателно преследване, се губи смисълът на неговото предупредително и възпитателно въздействие върху дееца и върху останалите граждани. При амнистията се заличават или престъпния характер на деянието или последиците от осъждането. В трите хипотези се заличават само наказателноправните последици от извършеното деяние, докато гражданскоправните остават, тъй като деликтът съществува в правния мир и въпросът за отговорността за обезщетяване на причинените с него вреди трябва да бъде решен, при положение, че давността за вземането не е изтекла.

 

Давността в гражданското право, респективно тази за непозволеното увреждане по чл. 114, ал. 3, вр. чл. 110 ЗЗД, не познава абсолютен срок за погасяване на правото на иск за обезщетение. Когато гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на основание чл. 88, ал. 1 НПК, поради отсъствие на специални правила, действа гражданско-правната уредба за давността спрямо вземането. Съгласно нормата на чл. 115, б. "ж" ЗЗД и дадените указания в ТР № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК по т. д. № 5/2005 г., давността спира при предявяване на гражданския иск и докато трае съдебният процес, а според предписаното в чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се смята за прекъсната, с предявяване на граждански иск, на възражение или искане за започване на помирително производство, но при условие, че същите бъдат уважени.

 

Следователно ако се приеме, че при прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. т. 2 - 4 НПК, вр. чл. 79, ал. 1 НК, първоинстанционният съд прекрати и производството по предявения и приет за съвместно разглеждане в процеса граждански иск, то конституираният граждански ищец може да се ползва само от спиращото действие на давността по чл. 115, б. "ж" ЗЗД, но не и от предвидените в чл. 116, б."б" ЗЗД правни последици. Това поставя пострадалия от престъпление пред обективната невъзможност да организира и упражни правото на иск за обезщетение, по общия ред пред граждански съд, в оставащия период от време на предвидената в закона петгодишна давност, в случаите на прекомерно забавяне на разглеждането на делото в досъдебното производство, спрямо което са неприложими разпоредбите на чл. 115, б. "ж" и чл. 116, б. "б" ЗЗД.

 

Гражданският иск подлежи на разглеждане отделно от наказателната отговорност на подсъдимия и самостоятелността му в наказателния процес е обусловена и гарантирана от действащите правни норми в НПК, чието съдържание не създава повод за различна интерпретация при правоприлагането.

 

Следва да се приеме, че приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, искът трябвада се разгледа, освен ако производството не бъде прекратено, като в този случай гражданският иск може да се предяви пред гражданския съд. От тълкуването на цитирания текст с нормите, предвиждащи основанията за прекратяване на съдебното производство се извежда, че правилото обхваща само хипотезите по чл. 249 НПК и чл. 288 НПК. Разпоредбата на чл. 249 НПК е относима за етап на съдебното производство, предхождащ приемането на гражданския иск - подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и сочи на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, ограничили правата на обвиняемия, на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници, предпоставящи прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Предвидените в чл. 288 НПК основания касаят правомощия на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на съответния прокурор, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правата на обвиняемия или на неговия защитник, или при установяване, че престъплението подлежи на разглеждане от друг родово компетентен съд.

 

Тези основания са извън обсега на визираните в чл. 79, ал. 1 НК, погасяващи наказателната отговорност.

 

Ето защо ОСГК приема, че когато съдът прекрати наказателното производство поради настъпване основанията по чл. 79, ал. 1 НК, той дължи произнасяне по гражданския иск.

 

В Глава XXI - "Въззивно производство", както и в Глава XXIII - "Касационно производство" на НПК липсва изрична разпоредба, уреждаща компетентността на съда при възникнали основания по чл. 79, ал. 1 НК, в случаите на направено от подсъдимия волеизявление за прекратяване на наказателното производство, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

 

Наложителността от произнасяне на въззивната /касационна/ инстанция по приетата претенция за обезвреда е обусловена и от наличието на съдебен акт, постановен при реализирана от компетентния орган процесуална и доказателствена дейност - предмет на съдебен контрол, при упражнено право на жалба или протест от страните в процеса.Адвокат.

 

С първоинстанционната присъда и въззивното решение вече е налице произнасяне по въпроса за това извършено ли е деянието от дееца и виновно ли е то, като е ангажирана или не неговата наказателна и гражданска отговорност. С оглед даденото тълкуване в Постановление № 9/1961 г. на Пленума на ВС, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то дори съдът да не може да се произнесе по въпроса дали деянието е престъпление, остава задължението му да вземе отношение по въпроса дали не е деликт, от който произтича гражданска отговорност. Това е улеснено предвид наличното вече произнасяне от първоинстанционния, респективно от въззивния съд, които са извършили изискуемите се действия по събиране и проверка на доказателствата, релевантни както досежно наказателната, така и за гражданската отговорност на дееца.

 

Произнасянето по гражданския иск от въззивната и касационна инстанции изключва  опасността от изтичане на давностния срок по чл. 114, вр. чл. 110 ЗЗД, погасяващ правото на иск относно вземането и гарантира на пострадалия, конституиран в качеството на граждански ищец, достъп до съд и разглеждане на претенцията за обезвреда в разумен срок.Адвокат.

 

Принципно, въпросът за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска. Той е неотносим към предпоставките за упражняване на правото на иск. Давността е институт на материалното право и не засяга субективното право, чиято защита се търси в процеса, а касае само правото на иск. Давността не се прилага служебно /чл. 120 от ЗЗД/, може да бъде прекъсвана или спирана и затова основателността на възражението на длъжника за давност подлежи на установяване в процеса, както и останалите правнорелевантни факти и обстоятелства. При изтичане на погасителната давност се погасява само правото на иск (на принудително изпълнение), не и самото субективно право, чиято защита се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да предяви иска за вземане, погасено по давност. При направено възражение за изтекла погасителна давност, съдът следва да се произнесе със съдебния си акт по съществото на делото, след установяване на фактите във връзка с възражението, изслушване на възражението на другата страна за неизтекъл давностен срок, за неговото спиране или прекъсване и т. н. В тези случаи е незаконосъобразно прекратяването на производството по иска с определение и това се отнася както за първоинстанционното разглеждане на делото, така и за въззивната проверка.Адвокат.

 

В случаите на погасяване на наказателното преследване на някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НК, съдът може единствено да констатира наличието им и отношението на дееца към настъпилия юридически факт и да прекрати наказателното производство по делото, но има възможност да извърши дължимата проверка във връзка с направеното възражение за давност. Така че, в случаите на решаване на делото по същество и постановяване на присъда (решение), съдът ще може да се произнесе по възражението, като отхвърли иска, ако са налице условията за това.

 

На основание гореизложените разсъждения, съдът приема, че:

 

1. Съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на присъдата настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК, и наказателното производство бъде прекратено.

 

2. Въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено.

 

3. Възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на приетия в наказателното производство граждански иск, е по съществото на делото и съдът се произнася по него с присъдата/решението, като отхвърля иска, ако са налице условията за това.

 

Държавният план за увеличаване броя на сградите с ниско потребление на енергия, който ще бъде приет ще включва разработка на указания относно техническите характеристики за такива сгради, обективирани в наредба,времето на действие и перспективите за увеличаване броя им, катко и приемане на комплекс от финансови мерки за стимулиране на изграждането на енергийно ефективна инфраструктура

 

Техническите характеристики на сградата преди въвеждането в експлоатация ще бъдат удостоверявани със сертификат за съответствие с проектните енергийни показатели. Същият ще се издава на база изготвеният архитектурен проект на сградата. Притежателите на отделни жилища ще могат да получат екземпляр  от удостоверението за енергийни характеристики на сградата, като оригиналът ще се съхранява от избрано от етажните собственици лице.

 

Съществена новост е, че случай на продажба или отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия ще се се отбелязва в публикуваните обяви за продажба или отдаване под наем. Законовият ред  за издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики се ще бъде определен със специална наредба.  Извършва се проучване с цел да бъде установено специфичното потребление на енергия и перспективите за намаляването му, както и евентуални мерки за подобряване енергийните показатели.

 

Всички сгради за обществено ползване с РЗП над 500 кв.м ще подлежат на задължително сертифициране. Обществени сгради няма да може да се продават, ако не се представи сертификат за енергийни показатели, за  частни жилища няма забрана При наемане на сграда или нея наемодателят ще трябва да представи копие на сертификата за енергийни характеристики.

 Проверка на загряващи котли и климатични инсталации

 

Ще бъдат проверявани  отоплителни инсталации с водогрейни котли с мощност над 20 kW в сгради за обществено обслужване.

 

Беше прието проверката задължително да включва преглед  на състоянието на достъпните части от отоплителни инсталации, КПД на водогрейните котли, както и на оразмеряването на котлите в съответствие с нуждите от отопление на сградата. Прегледът няма да се извършва,, ако в периода между две проведени проверки няма промени в отоплителната. Инспекцията следва да се извърши през отоплителния период при действащи отоплителни инсталации.

 

Пъроначалната инспекция на техническата годност на  монтирани отоплителни котли в нови сгради се извършва във връзка с  изследваното на енергийните показатели на сградата след въвеждането и в експлоатация. Причина да бъдат приети измененията е задължението за  транспониране в българското право   на Директива 2006/112/ЕС. С приетото по същество се възстановява правната уредба по ЗДДС  в състоянието  преди датата на присъединяването на България към Европейския съюз.  Големите печеливши от настоящата промяна са лизинговите дружества, които  ще могат да увеличат продажбите на фона на стагниращия вътрешен пазар.

 

По отношение на дефиницията  за лек автомобил, отпада изискването при определяне на броя на седалките в един автомобил да се взимат предвид единствено тези, които са поставени фабрично от производителя, което беше основният препъникамък за бизнеса  при досегашната уредба.  Това означава, че относно правото на приспадане вече ще се вземат предвид и допълнително монтираните седалки, т.е, ако автомобилът е имал четири фабрични седалки и допълнително се монтират още две, то той вече няма да  се счита за  лек  за целите на данъчното законодателство, като собственикът му ще има право на възстановяване.

 

Отпада ограничението  за възстановяване на данъчен кредит върху  наети леки автомобили. Например, при договор за наем на лека кола, сключен след изменението на закона  между две български фирми наемателят ще има право на  данъчен кредит върху  ДДС за наема, ако  автомобила се ползва  за облагаеми доставки, т.е, свързани с предмета на дейност на дружеството.

Към договор за наем се приравняват договорите   за оперативен лизинг на леки автомобили, защото по своята същност те това отново е наем, а що се отнася до договорите за финансов лизинг с  опция за прехвърляне на собствеността, настоящата съдебна практика позволява ползване на данъчен  кредит в  случая,  с изключение на допълнителното плащане, което се дължи след упражняване на опцията, за което няма да има право на приспадане.

 

Отпада  ограничението за приспадане на данъчен кредит при таксиметрови услуги с леки автомобили,  извършвани между юридически лица (имайки предвид, че ДДС е косвен данък). В настоящия случай,  ако след  м. януари т. г.таксиметрова  фирма предоставя  подобни услуги на друга българска  компания, то втората  ще има право на данъчен кредит за облагаемите доставки. Следва също да се има предвид, че доставките трябва да са във връзка с предмета на  компанията, ползвател на услугите, за да може тя да има право на данъчен кредит.

  Налице са и изрични допълнения в закона, които по волята на законодателя признават правото на данъчен кредит за следните случаи, а именно ако таксиметровите автомобили се ползват единствено или са свързани с:

  - транспортни и охранителни услуги, таксиметрови услуги, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;

-  препродажба;

-поддръжката;

-  ако превозните средства ссе използват и за дейности, различни от изброените,  ако поне  от изброените по-горе  дейности  притежава качеството  основна дейност за лицето, което претендира възстановяване на данъчен кредит.

 

 Съгласно т. 18а от ДР на ЗДДС цитираната разпоредба „Основна дейност” е дейността на данъчнозадълженото лице, когато общата стойност на извършените доставки по една или повече дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по ЗДДС

 Така,  ако доходите  от отдаване наем на леки автомобили превишават 50% от общите доходи на едно дружество, те ще могат да бъдат квалифицирани като основна дейност, като дружеството ще има право на  данъчен кредит и за други облагаеми доставки, който не се използват за отдаване под наем или други транспортни услуги.Законовите промени дават възможност на компаниите, регистрирани по ДДС да обновят автопарка си при облекчени условия. Създава се възможност компаниите да регистрират транспортни дружества, като за всички леки автомобили в тях, включително и относно съответните  разходи ще може да се ползва данъчен кредит

адвокат преварителен договор, адвокат

 

Вреди при договори за строителство

При произнасянето ОСГК на Гражданска и Търговска колегия е отчело, че по въпроса съществува противоречива практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК. адвокат

 

Налице е противоречие между следните становища, а именно, че навременното изграждане на обектите представлява възможност за увеличаване на имуществото на кредитора и придобиване на доходи от вещта, следователно лишаването му от възможността да я ползва в резултат на неизпълнено в срок задължение винаги е пропусната полза, съизмерима със средния пазарен наем на вещта за времето на забавата, адвокат

 

Според другото становище, пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да бъдат сигурни, което означава, че е необходимо да има сигурност в предполагаемото увеличение на имуществото на кредитора, т.е., предварително сключени договори за наем.

 

Приема се второто становище. адвокат

 

Според ОСГК, установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Пропуснатата полза представлява реална, а не очаквана вреда, ето защо предположението винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за увеличаване на имуществото и не може да почива напредположения за възможно настъпване на увеличаването. адвокат

 

Само ако бъде безспорно установено, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.

 

Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от забавата, кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. адвокат

 

В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти. адвокат

 

На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и закономерен резултат. адвокат

 

Освен фактите, относими към основанието на претенцията - пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи и размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за предвидимост не се отнася. адвокат

 

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд решава, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, т.е., трябва да са налице предварително сключени по врем ена С Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК, ВКС се е произнесъл по следния въпрос: при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца или същото се предполага. При произнасянето ОСГК на Гражданска и Търговска колегия е отчело, че по въпроса съществува противоречива практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК. адвокат

 

Налице е противоречие между следните становища, а именно, че навременното изграждане на обектите представлява възможност за увеличаване на имуществото на кредитора и придобиване на доходи от вещта, следователно лишаването му от възможността да я ползва в резултат на неизпълненото в срок задължение винаги е пропусната полза, съизмерима със средния пазарен наем на вещта за времето на забавата. Адвокат.

 

Според другото становище, пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да бъдат сигурни, което означава, че е необходимо да има сигурност в предполагаемото увеличение на имуществото на кредитора, т.е., предварително сключени договори за наем. адвокат

 

Приема се второто становище.

 

Според ОСГК, установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Пропуснатата полза представлява реална, а не очаквана вреда, ето защо предположението винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за увеличаване на имуществото и не може да почива напредположения за възможно настъпване на увеличаването. адвокат

 

Само ако бъде безспорно установено, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.Адвокат.

 

Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от забавата, кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. адвокат

 

В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти.Адвокат.

 

На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и закономерен резултат.

 

Освен фактите, относими към основанието на претенцията - пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи и размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за предвидимост не се отнася. адвокат

 

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд решава, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, т.е., трябва да са налице предварително сключени по врем ена строителството или преди това договори за наем, чието изпълнение е осуетено от забавата на строителя и са налице загуби, неустойки и т.н. Адвокат.

 

Налице е обаче и особено мнение, съгласно което забавеното изпълнение на задължението за изграждане на обект означава с абсолютна сигурност пропускане възможността в имуществото на кредитора да се включи правото на собственост върху този имот за срока на забавата. За този период не е настъпило очакваното еквивалентно увеличаване на имуществото на кредитора, от което следва пропуснатата полза. Тя е предвидима, защото е известна на длъжника при възникване на задължението и е нормално настъпваща последица от неизпълнението. По тази причина забавеното изпълнение на задължението за изграждането на обект води до неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора независимо от това дали той е бил лишен от възможността през времето на забавата да ползва готовия обект лично, да придобива гражданските му плодове, да получава доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или да се разпорежда с него при изгодни условия. Собствеността дава на собственика право да ползва изградения обект. Адвокат.

 

Интересни са мотивите на цитираното особено мнение. В тях се посочва,  че правото на ползванекато правомощие и част от съдържанието на правото на собственост винаги има стойност в пари, с която стойност не се е увеличило имуществото на кредитора при забавено изпълнение на задължението за изграждане на обекта, следователно за доказване на предполагаемото увеличение не е необходимо да бъдат представени предварително сключени 

 адвокат преварителен договор