Правна защита в процедури по ЗОП

До  измененията на ЗОП от 2012 г. липсваше възможност за претендиране на разноски в производството по обжалване на решението на възложителя за отстраняване на участник.

 

Аргументите са, че въпреки, че КЗК не е горестоящ административен орган спрямо възложителите, законодателят и е възложил право да администрира процедурите, следователно нейните актове по същество са индивидуални административни актове. ВАС е имал случаи да се произнесе, че производствата по контрол на индивидуални административни актове, при които страната няма материален интерес от обжалването.  Друг посочван аргумент е, че КЗК не е и съдебен орган, следователно решението и няма изпълнителна сила, така че и да бъдат присъдени разноски, не съществува ред, по който те да бъдат претендирани. Това би било възможно само по изключение в производството пред Върховния административен съд, с единствено основание противоречивата съдебна практика, която все пак съществува. Приема се за безспорно от ВАС, че процедурите, открити до влизане в сила на измененията, се довършват по стария ред.

 

След приетите изменения разноски вече могат да бъдат претендирани по чл. 143, ал. 1 – 4 от АПК, като обаче биха могли да бъдат покрити единствено разходите пред КЗК, не и пред други органи или по други поводи. В частност, не подлежат на покриване например суми за консултантски услуги, получени по договор преди завеждане на жалбата пред КЗК, ако от договора е видно, че въпросните разходси не са адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата. 

 

Могат да се претендират само разходи, направени в конкретната процедура. Ясно е, че в производствата по противодействие на нелоялни търговски практики например е възможно процесът на консултации относно начина на завеждане на съответното производство биха могли да започнат дълго преди завеждане на жалбата, но разходите в тази връзка не могат да се претендират пред КЗК.

 

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от фактическата и правна сложност на казуса, като ако е налице прекомерност в тази връзка, следва да бъдат предприети мерки.

Таксите за адвокатски възнаграждения пред КЗК  за обжалване на решенията и пред ВАС не могат да се определят процент от материалния интерес на спорното право и не зависят от материалния интерес при отделната обществена поръчка.

 

При това положение, размерът на възнаграждението, дължимо в производството пред КЗК  може да се  определи съгласно Наредбата № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Вярно е, че същата не регламентира горна граница и допустимото възнаграждение може да надвишава минималните граници, но това зависи от правната сложност на отделния казус, реномето на изготвилия жалбата и от други фактори.

 

Тъй като разноските трябва да се докажат, необходими са доказателства, че същите са платени. Пътят за защита срещу прекомерно завишени разноски за адвокатска защита е възражението, което трябва да бъде направено своевременно.