Придобиване на българско гражданство

Гражданството на едно лице представлява политико-правна връзка на лицето с държавата, разбирана като публична власт над определено население и определена територия. Поради правната природа на гражданството установяването на политико-правната връзка зависи изцяло от условията, предвидени във вътрешното законодателство. По разпореждане на чл. 8 и чл. 10 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) за български гражданин се смята всяко физическо лице, което е български гражданин по произход (поне единият родител е български гражданин) или български гражданин по месторождение (роден на територията на България, независимо, че родителите му не са български граждани по произход). Придобиване на българско гражданство извън посочените в чл. 8 и чл. 10 ЗБГ основания е изключение. Като всяко изключение и това не може да бъде тълкувано разширително.

 По силата на чл. 12 ЗБГ лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако към датата на подаване на молбата отговаря на следните изисквания:

Е навършило пълнолетие;

Преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България;

Не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;

Има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;

Владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието, младежта и науката;

Е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българското гражданство.

Посочените изисквания са дадени кумулативно, което означава, че, за да бъде придобито гражданство по този ред, е необходимо лицето, кандидатстващо за българско гражданство, да отговаря на всяко едно от изискванията, посочени изчерпателно в нормата на чл. 12 т. 1-6 ЗБГ.
Възможно е българско гражданство да бъде придобито и след по-кратък период, а именно след 3 години, ако, освен посочените по-горе условия, кандидатът отговаря и на изискването да е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България, и чужденецът отговаря поне на едно от следните условия: сключеният брак с български гражданин е с продължителност поне 3 години; чужденецът е роден на територията на България; разрешението за постоянно или дългосрочно пребиваване е получено преди да навърши пълнолетие.

Може да се придобие българско гражданство и без да е налице сключен законен брак с български гражданин, ако чужденецът е от български произход; осиновен е от български гражданин при условията на пълно осиновяване; единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин. В това производство към молбата се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавна агенция за българите в чужбина, като в удостоверението задължително се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход.

Нормативната уредба, регулираща материята на гражданството, изключва като основание придобиване на гражданство само поради наличие на притежание в недвижима собственост, намираща се на българска територия. Освен това, чужденец, който не е гражданин на държава-членка на Европейския съюз или гражданин на държава-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), може да придобива право на собственост върху земя, само при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията, обнародван и влязъл в сила. Липсата на международноправен акт, уреждащ субективното право на придобиване на право на собственост върху земя от чужденец или чуждестранно юридическо лице, води до правна невъзможност за придобиване на такава собственост. Може обаче по силата на чл. 29, ал. 4 от Закона за собствеността (ЗС) чужденци или чуждестранни юридически лица да придобият право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти, освен ако със закон е установено друго.

Друг начин за придобиване на българско гражданство е посочен в разпоредбата на чл. 16 ЗБГ. Според тази норма чужденец може да придобие българско гражданство, ако това е в интерес на страната или лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта. Предложението за придобиване на гражданство за особени заслуги прави министърът, отговарящ за съответната област, като чужденецът следва да е дал предварително съгласие за това. Съветът по гражданство дава мнение по молбата след писмено становище на МВР и ДАНС. Въз основа на мнението министърът на правосъдието отправя предложение до президента на България за издаване на указ, който влиза в сила в деня на издаването му.

За изпълнение на условията по чл. 16 ЗБГ за особени заслуги към страната в областта на икономическата сфера може да се приеме, че при наличието на чуждестранни инвестиции в страната, които са спомогнали за развитие на икономиката и са повишили заетостта на трудовия пазар, би могло да се предположи, че е налице особена заслуга по смисъла на чл. 16 ЗБГ.

По реда на чл. 12 от Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) се насърчават чуждестранни инвестиции в дълготрайни материални и нематериални инвестиции и свързаните с тях нови работни места, осъществявани на територията на България, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 800/2008 г. Чуждестранната инвестиция трябва да отговаря на следните условия:

Да са свързани със създаването на ново предприятие, с разширяването на съществуващо предприятие и/или дейност; с разнообразяване на производството на предприятието/дейността с нови продукти или със съществена промяна в цялостния производствен процес на съществуващо предприятие/дейност;

Да се осъществяват в специфични икономически дейности, изчерпателно посочени в ППЗНИ, като дейност в индустриалния сектор – преработваща промишленост; от сектора на услугите – дейност в областта на информационните технологии, научноизследователска и развойна дейност, образование, хуманно здравеопазване и медико-социални грижи с настаняване; складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта; както и всички приоритетни инвестиционни проекти по чл. 22е ЗНИ. За приоритетни инвестиционни проекти се смятат тези по Регламент 800/2008, като например инвестиционни проекти, свързани с научноизследователска и развойна дейност, с опазване на околната среда, помощ за работници в неравностойно положение или работници с увреждания;

Приходите от инвестиционния проект да са минимум 80% от общите приходи на предприятието;

Срокът за изпълнение на инвестицията да е до 3 години от датата за започване на работата по проекта до завършването му;

В един обект да не са под минималния размер, установен с ППЗНИ – минималния размер на инвестициите варират от 2 млн.лв. до 20 млн. лв. в зависимост от вида на инвестицията;

Най-малко 40% от разходите да се финансират от собствени ресурси;

Да създават и поддържат трудова заетост, пряко ангажирана с инвестиционния проект;

Инвестициите да се поддържат минимум 5 години, а за малки и средни предприятия – поне 3 години;

Придобитите дълготрайни материални и нематериални активи да са нови.

Не се допуска инвестиция на лице, което е осъдено с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитирано; обявено в несъстоятелност или в открито производство по несъстоятелност; е в производство по ликвидация; е с парични задължения към българската държава или общини. Не се насърчават инвестиции и на лице, за което са налице някое от посочените обстоятелства съгласно националното му законодателство.
На лице, отговарящо на изискванията на закона се издава сертификат, въз основа на който то може да придобива право на собственост или ограничени вещни права върху имоти – изрично чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗНИ.