Права върху търговска марка

С решение № ..................... г., постановено по т.д. № .../... г., ..., ..., ..... състав е признал за установен по иска с правно основание чл. 76, ал.1, т. 1 вр. чл. 73, ал.1 вр. чл. 13, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМГО, предявен от [фирма], ЕИК:[ЕИК], против [фирма], ЕИК:[ЕИК], фактът на нарушение на правото на [фирма] върху словна търговска марка "О.", рег. № ....., регистрирана от Патентното ведомство за стоки класове ......................, със срок на защита - ........................ г., което нарушение е осъществено в периода ................ г./............. г., чрез поставянето на знак "О.", идентичен на марка "О." рег. № .......... върху стоки, идентични на стоките, за които е регистрирана марката- луканков салам, предлагането за продажба и продажбата на така означените стоки без съгласието на правопритежателя, осъдил е [фирма],[ЕИК], на основание чл. 76, ал.1, т.2 ЗМГО, да преустанови нарушението на правото на [фирма] върху словна търговска марка "О." с рег. № ............регистрирана от Патентното ведомство за стоки класове .............................., със срок на защита 05.05.2016 г. чрез поставянето на знак "О." идентичен на марка "О." рег. № ......................... върху стоки, идентични на стоките, за които е регистрирана марката- луканков салам, предлагането за продажба и продажбата на така означените стоки, постановил е на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО публикуване на настоящото решение в два всекидневника "............ и ".................." и разгласяване в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие- "Б.", за сметка на [фирма], [ЕИК] и е осъдил [фирма],[ЕИК], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да плати на [фирма] направените по делото съдебни разноски в размер на ............... лв.
В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от ответникът [фирма], с която се обжалва първоинстанционно решение като неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли като "недопустими и неоснователни" предявените иска.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от [фирма], с който оспорва въззивната жалба, по съображения подборно изложени в отговора, с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 6 състав, намира за установено, следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл. 76, ал.1, т.1, т. 2 от ЗМГО и чл. 76, ал.2, т. 3 от ЗМГО във вр. чл. 73, ал.1 и чл. 13, ал.1 от ЗМГО.
В исковата молба на [фирма] се излага, че е притежател на търговска марка "О.", рег. № ..........., с приоритет от ............. г., регистрирана за стоки клас 29: "месо, птици, дивеч, месни екстракти". Твърди, че ответното дружество [фирма] произвеждал продукт от месо- "колбас" с наименование "О.", който се предлагал за продажба на пазара, с което си действие нарушавало гарантираното му в чл. 13 от ЗМГО право да използва марката и да забрани на трети лица да използват без съгласието му знак, който е идентичен на марката за стоки, идентични за тези, за които е регистрирана марката, тъй като наименованието "О." било идентично с притежаваната от [фирма] търговска марка. [фирма] произвеждал, съхранявал и предлагал за продажба продукт, идентичен на стоките, за които се използва регистрираната от него търговска марка, като периодът, в който [фирма] осъществявал производството и разпространението на продукта бил ..............г.-............ г.- датата на завеждане на исковата молба. Въз основа на изложените твърдения поддържа, че е налице използване по смисъла на чл. 13 ЗМГО на знак без съгласието на притежателя. Неоснователно било възражението на [фирма], че е налице хипотезата на чл. 14 ЗМГО, тъй като означението "О." не би могло да се приеме за указание за географски произход, тъй като то не давало информация на потребителя относно географския произход на конкретния продукт. Поддържа и че поведението на ответното дружество не било в съгласие с "добрите търговски практики" по смисъла на чл. 14 ЗМГО, тъй като многократно било уведомявано от притежателя на марката за преустановяване на използването на процесния знак. По отношение на възражението на ответника, че използва своя марка "Б." за означение на продуктите, които произвежда заявява, че използването на една марка не преклудирало възможността да се използва и друга марка на същия етикет. Отделно от това марката "Б." не била притежание на [фирма] и то нямало правно основание да използва тази марка. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да установи факта на извършеното нарушение от [фирма] по отношение на регистрираната марка "О.", да разпореди преустановяване на нарушението, извършвано от ответника и разгласяване на решението в два национални всекидневника и една телевизия с национално покритие.
В законноустановеният срок по делото е постъпил писмен отговор от ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Д., заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че дружеството произвежда и продава продуктите си с търговски марки "Б.", а именно: комбинирана марка peг. № .............. с приоритет до ............. г., с класове по Ницката конвенция № 1..................; комбинирана търговска марка peг. №............. с приоритет до......г. за класове по Ницката конвенция № ..................; комбинирана търговска марка peг. № ............. с приоритет до ...................... за класове по Ницката конвенция № .................... Марката "Б." била ясно поставена върху продуктите на [фирма]. Възразява срещу твърдението, че [фирма] произвежда продукти със самостоятелна марка "О.", а само луканков салам, в чийто етикет е посочено географско наименование "О.". Такива продукти Месокомбинатът произвеждал повече от 10 години, поради което [фирма] не можело да му забрани да използва в търговската си дейност словната марка "О.". Позовава на разпоредбата на чл. 14, т.2 ЗМГО, като твърди, че използваното от него означение "О." било използване на топоним- р.О. и съставлявало указание за географски произход. Използването на този топоним от [фирма] не противоречало на добросъвестната търговска практика, т.е. не увреждало интересите на конкурентите в отношенията помежду им и в отношенията им с потребителите. Твърди, че [фирма] е произвеждало луканков салам О. много преди [фирма] да заяви своята марка. Иска се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни, с присъждане на разноски.
С обжалваното решение, ............., .......... състав е приел, че [фирма] е притежател на правото върху словна търговска марка "О.", регистрирана за стоки и услуги от клас 29: "м.........................р.", със срок на защита до .............г. Изложил е че не се споряло по делото, че [фирма] произвежда, съхранява, предлага за продажба и продава продукт- луканков салам, върху чиито етикет е поставен знак "О.", в периода от 2003 г. и до настоящия момент. Видно от приетото по делото заключение на съдебно- марковата експертиза, ползваният от [фирма] знак "О.", поставен върху етикета на продукта му- луканков салам "О.", е идентичен с притежаваната от [фирма] словна марка "О.", рег. № ...................., като е налице визуално, фонетично и смислово сходство. Използваният знак е топоним, което съставлява факт, допълващ възможността за сместване, асоцииране и заблуждаване на потребителя относно източника, произхода и характеристиките на стоките, носещи знака. Изложеното обуславяло извода за наличие на всички юридически факти, който законът поставян в хипотезиса на чл. 73, ал.1 ЗМГО вр. с чл. 13, ал.2, т.1 и 2 вр. с чл. 13, ал.1, т.1 и 2 от ЗМГО. Приел е за неоснователно направеното от ответното дружество възражение за липсата на нарушение с оглед приложението на чл. 1 4 ЗМЖГО, тъй като след като търговската марка на ищеца е регистрирана /чл. 11, ал.1, т. 4 от ЗМГО/, то идентичният на нея знак, използван от ответника, не съставлявал указание за географски произход. Освен това поставянето на знак "О." върху произвеждания от [фирма] луканков салам, не съставлявало указание за географския произход на стоката по см. на чл. 14 от ЗМГО, тъй като [фирма], находящ се в [населено място], не се намира в близост до р. О., поради което и не можело да се приеме, че с поставянето на знак "О." ответникът е искал да укаже на потребителя от кой географски регион произхожда предлаганата от него стока. Не се установявало и че използването на марката не противоречи на добросъвестната търговска практика, тъй като въпреки, че е бил уведомен, [фирма] продължил да ползва знак, идентичен марката. Ирелевантно за спора било обстоятелството и че трето за спора лице- [фирма] произвеждало повече от 10 г. продукт със знак "О.", като обсъждането на възражението на ответника за недопустимост на регистрацията и използването на търговска марка, идентична или сходна с чужда добре известна марка, макар и нерегистрирана, би могло да бъде предмет само на производство пред ПВ по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗМГО. Не съществувала и пречка върху един етикет да се постави повече от един знак, като за установяване факта на нарушението било достатъчно само констатиране на обстоятелството на използване на знак, идентичен или сходен на марката на ищеца. По делото било установено, че нарушението продължава и до настоящият момент, поради което и съдът е приел, че предявеният и на основание чл. 76, ал.1, т. 2 от ЗМГО е основателен. С оглед изхода на спора, основателно било и искането на ищеца с правно основание чл. 76, ал.1, т. 3 от ЗМГО.

САС, ТО, 6 състав, като разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените в жалбата пороци на обжалваното решение и съгласно изискванията на чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че [фирма] е заявило за регистрация в Патентно ведомство на Р. България словна марка ".........." /.............../, за стоки и услуги от класовете ..................В клас ............. са включени стоки като ..........................., която на 20.02.2008 г. е регистрирана под рег. №................ Публикувана е в официалния бюлетин на ПВ като заявка на ............... и като регистрирана марка на .....................
Видно от представената от [фирма] справка, [фирма] за периода ................. г.- ................. г. е осъществило производство и продажба на луканков салам "О." в обем .................. килограма, като видно от приетото от първоинстанционният съд заключение на съдебно- счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице инж. С., производството на този салам от [фирма] датира от 2003 г., като продължава и към настоящия момент, като продукцията се реализирана на територията на Р. България. Адвокат.
Видно от представените по делото писмени доказателства: свидетелства за регистрация на марка, дружеството [фирма] е регистрирало и притежава следните марки: комбинирана марка peг. № 00057957 с приоритет до 15.02.2015 г., с класове по Ницката конвенция №............................; комбинирана търговска марка peг. № ........... с приоритет до ............. година за класове по Ницката конвенция № ........................; комбинирана търговска марка peг. № 0057882 с приоритет до ........... г. за класове по Ницката конвенция № .....................
Видно от приетото от първоинстанционният съд и неоспорено от страните заключение на съдебно- марковата експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. П., след извършен анализ за визуално сходство на регистрираната от [фирма] търговска марка и знака, използван от [фирма], е налице сходство на регистрираната марка О. с рег. № ........и използвания от [фирма] етикет. Сходството се обуславяло от словния елемент О., който води до визуални представи, които в случая създават сходно впечатление. На етикета на [фирма] е поставен знак, представляващ комбинирана марка "Б." и указание за производител- [фирма]. Вещото лице е приело, че е налице и фонетично сходство, основаващо се на еднаквото звучене на марката и знака, определено от дължината на думата, броя на буквите, броя на сричките, броя на съвпадащите звуци, взаимно разположение на еднакви или близки звуци или звукосъчетания, характерни особености на еднакви части на думата, като се отчита начало на думата, типични окончания и типични звукосъчетания в средата на думата. В случая думата О. е идентична за марката и знака. Затова и фонетичното им звучене е идентично. Налице е и смислово сходство, основаващо се на смисловото значение на знака О.- име на река в С. България. Съобразно извършените анализи за визуално, фонетично и смислово сходство, съдебният експерт е стигнал до извода, че използваното означение "О." на продуктите на [фирма] е идентично на марката, притежавана от [фирма] "О." словна марка с рег. № 63462. В заключението е посочено, че сравняването на две марки за сходство се извършва на база общия вид на марките, тъй като е важен общия ефект от възприемането на марките. Сходството при словна и комбинирани марки се определя от визуалния ефект, смисловото значение на словните елементи и фонетиката на словната част. Преценява се винаги сходството, а не различието между марките, тъй като за потребителя не прави педантично сравнение на марката и знаците. Според вещото лице знакът, изобразен върху етикета на "луканковия салам", е идентичен на комбинираната търговска марка "Б." рег.№ .......... и сходен на комбинираните търговски марки "Б." рег. № ...........и № .................. Знаците, използвани от [фирма] са върху етикети, съдържащи думата О.. Съдебният експерт посочва, че наименованието ОСЪМ е топоним, защото е име на река в С. България и представлява макротопоним, тъй като О. е име на голяма река в С. България с национално значение - дълга е 314 км., извира от подножието на връх Л. в Стара планина, прекосява на ширина цяла С. България и се влива в река Д.Адвокат.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът приема следните правни изводи:
ОТНОСНО доводът на жалбоподателят за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид, че процесния продукт се разпространява под друга търговска марка, а именно "Б.", която била ясно видима и заемала по-голяма част от етикета на продукта: Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не съществува пречка върху един етикет да се постави повече от един отличителен знак, като от представените по делото доказателства се установява, че при търговската реализация на процесния продукт винаги се използвана търговската марка "О." /за разлика от твърдяната марка "Б.", която не винаги се използва винаги при идентификацията на продукта/, като върху етикетите на произвежданите, рекламираните и предлаганите на пазара продукти, наименованието "луканков салам О." е подчертано с уголемен шрифт в средата на етикета. Отбелязването "Б." върху етикета на продукта- предмет на спора, дава по скоро информация относно търговската принадлежност на производителя, като за пълнота следва да се отбележи и че по делото липсват ангажирани от [фирма] доказателства за принадлежността на Месокомбината към [фирма]. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяната неправилност на обжалваното решение. Адвокат.
ОТНОСНО доводът на жалбоподателят за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 14 от ЗМГО, като не е взел предвид, че думата "О." е топоним: За да се приложи разпоредбата на чл. 14 от ЗМГО следва да се докаже от ползващото я лице, че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика, тъй като представлява указание за географски произход на стоката. В конкретния случай, съдът счита, че използването на марката "О." по никакъв начин не би могло да изпълнява функцията на указание за географски произход на стоката, тъй като общоизвестно е, че О. е наименование на река в С. България, която извира от подножието на връх Л. в Стара планина и прокосявайки на ширина цяла С. България се влива в р. Д., а производителят [фирма]- в Ю. България, поради което и не може да се приеме, че с поставянето на знак "О." върху процесния продукт [фирма] е целял да укаже на потребителя географския регион, от който произхожда предлаганата от него стока. Относно ограничаването на правото върху марката по см. на чл. 14 от ЗМГО, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, изложени в обжалваното решение и към които на основание чл. 272 от ГПК препраща. С оглед на изложеното и САС, ТО, 6 състав счита, че не е налице твърдяната неправилност на обжалваното решение.
ОТНОСНО доводът на жалбоподателят за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 13 от ЗМГО, приемайки че ползването на знака от [фирма] създава възможност за объркване на потребителя относно произхода на стоката: Видно от приетото от първоинстанционният съд и неоспорено от страните, заключение на съдебно- марковата експертиза, е налице визуално, фонетично и смислово сходство, като използваното върху продукта означение "О." е идентично на притежаваната от [фирма] марка "О."- словна, с рег. № 63462. Както бе отбелязано и по-горе, на етикета на продукта означението "О." е поставено в средата с уголемен шрифт, който е най- големия върху етикета, създаващ вероятност за объркване на потребителя относно произхода на стоката. С оглед на изложеното и правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода за визуално, фонетично и смислово сходство, обусловено както от еднаквия звуков и смисов състав на думата, така и от наличието на сходна визуална представа, като използването на топоним съставлява факт, допълващ възможността за сместване, асоцииране и заблуждаване на потребителя относно източника, произхода и характеристиките на стоките, носещи този знак.
ОТНОСНО доводът на жалбоподателят за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд не е отчел, че е недопустима регистрацията и използване на търговска марка, която е идентична или сходна с чужда добре известна марка: Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, обсъждането на този въпрос би могло да бъде предмет на друго производство- по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗГО, като по делото липсват ангажирани от [фирма] доказателства за установена вече по съдебен ред недобросъвестност на [фирма] при подаване на заявката за регистрация на словната марка "О." по смисъла на чл. 26, ал.3, т.4 от ЗМГО. За пълнота следва да се отбележи и противоречивостта на становището на [фирма], чиито процесуален представител твърди, от една страна, че продуктът се продавал под друга марка- "Б.", а от друга- че [фирма] произвежда луканков салам "О." много преди регистрацията на марката "О." от [фирма].
Други доводи срещу обжалваният акт не са изложени. Адвокат.
Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал.1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т.1, 2 или 3 на чл. 13, ал.1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал.1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на "използване" на марката по смисъла на чл. 13, ал.1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал.2 на тази разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал.2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал.1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал.1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО.

Не се спори по делото, а и от приложените по него доказателства се установява, че [фирма] е притежател на регистрирана в Патентното ведомство на Р. България търговска марка "О.", рег. № ..............., с приоритет от ..........год, за стоки и клас 29. На 27.04.07 г. марката е публикувана в специалния бюлетин на Патентното ведомство и като регистрирана марка- на .............г. Не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства се установява, че за периода ...............год до датата на завеждане на исковата молба в съда- .............. г., [фирма] произвежда и предлага на пазара местен продукт- луканков салам "О.", който продукт влиза в обхвата на закрила на марката "О.", рег.№........, клас..........., притежание на [фирма]. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните, заключение на съдебно- марковата експертиза, използвания от [фирма] знак "О." е идентичен на регистрираната от [фирма] търговска марка, което създава вероятност за объркване на потребителя относно произхода на стоката, свързвайки я с притежателя на марката, която знакът имитира. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл. 76, ал.1, т.1 от ЗМГО във връзка с чл. 13, ал.2, т.1, 2 и 4 от ЗМГО, поради което и следва да се приеме за установено по отношение на [фирма] факта на нарушение на изключителното право на [фирма] върху търговската марка О.- словна, рег. № ............, както и предпоставките на чл. 76, ал.1, т.2 ЗМГО за осъждането на [фирма] да преустанови продължаващото нарушение на процесната търговска марка чрез използването и в търговската му дейност без съгласието на притежателя им, като на основание чл. 76, ал.1, т. 3 от ЗМГО решението бъде разгласено по съответния ред.
При съвпадане изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
ПО СЪДЕБНИТЕ РАЗНОСКИ: С оглед изхода на спора [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на [фирма] направените и пред настоящата инстанция разноски в размер на ............лв.
Водим от изложеното,........., .............. състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № .............. от ............. г. на ..........., .........., ............състав, постановено по т.д. № ............ г.адвокат Топлофикация, адвокат адвокат уволнение,  адвокат преварителен договор, адвокат